Павел Койчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Павел Койчев
български художник и скулптор
Роден
30 май 1939 г. (78 г.)
Националност Флаг на България България
Академия ВИИИ „Николай Павлович“
Направление скулптура
Награди „Иван Лазаров“ (1984)
„Марко Марков“ (1987)

Павел Койчев е български скулптор и художник.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Павел Койчев е роден на 30 май 1939 г. в София. През 1966 г. завършва специалност „Скулптура“ в Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в София. През 1982 г. организира първата си самостоятелна изложба. От 1984 г. се включва във всички по-важни национални изложби, организирани в страната и чужбина. През 1999 г. участва в изложението „Световни художници на хилядолетието“ в централата на ООН в Ню Йорк. През 2002 г. е един от тримата художници, представили България на Международното биенале във Венеция. Павел Койчев има множество самостоятелни изложби и проекти в България и по света. Негови произведения са притежание на Националната галерия (София), на Софийската градска галерия, на галерии в страната и частни колекции в Австрия, Дания, САЩ, Белгия и др.[1][2][3]

Павел Койчев е автор на проектите „Торният бръмбар“ край НДК в София (1995 г.), „Стадото“ (2000 г.), „Обиталище“ на пл. „Княз Ал. Батенберг“ в София и пред църквата Notre Dame de la Chapelle в Брюксел, „Къщите, лятото, морето“ (2005 г.), „Скулптури от оникс“ (2006 г.)[4][5], „Високомерна разходка“ (2006 г.), „Преносителят“ (2007 г.), „Градежът“ – край село Осиковица (2008 г.), „Водна паша“ (2009 г.)[6], „Под масата“ (2009 г.).

Градежът[редактиране | редактиране на кода]

Градежът“ представлява артистична еко-къща, построена от естествени материали. Павел Койчев я нарича „пластика, която може да се обитава“. Проектът под масата е от дърво и стиропор. Както казва авторът:[2]

„В проекта има аналогия с всички нас, които сме под масата, всички, които искаме да се скрием в свой собствен свят и да го създадем – както правят децата“.

Застроена площ: 110 m²

Автор е на бронзовата статуя на древна тракийка, носеща светлината, поставена на вълнолома на пристанището на Царево в края на юни 2014 г.[7][8] Силуетът на статуята препраща към каменните кариатиди, които носят гредата в гробницата в Свещари.[9] Фигурата е висока 5 и половина метра и тежи около 3 тона. Сливенска митрополия се противопоставя на проекта, тъй като интерпретира фигурата като тракийска богиня, и предлага на нейно място да има кръст. Сред защитниците на проекта са кметът на Царево инж. Георги Лаптев, художници и дори проф. д-р Енгин Бексач от Тракийския университет.[10]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Павел Койчев получава много отличия за работата си. Той е носител на награди за скулптура на името на Иван Лазаров през 1984 г. и на името на Марко Марков през 1987 г.[2]

За него[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Павел Койчев // Uniart.bg ((bg))
  2. а б в г Художници – Павел Койчев // Bulgarian Art ((bg))
  3. Елена Кръстева, „Павел Койчев и светлините на оникса“, в. „Монитор“, 15 април 2006 ((bg))
  4. Снежана Карлуковска, „Изповеди от оникс“, в. „Дума“, 27 април 2006 ((bg))
  5. Иван Бакалов, „Скулпторът Койчев и неговият овчар, който ходи по водата като Христос“, e-vestnik.bg, 1 юни 2009 ((bg))
  6. „В Царево си монтираха статуя на свободата“, faragency.bg, 23 юни 2014 ((bg))
  7. Рая Стоянова, „Фарът-скулптура вече е на вълнолома в Царево, откриват го официално до дни“, viapontika.com, 29 юни 2014 ((bg))
  8. „Фарът на Царево е алегория на родната арт действителност“, интервю на Милена Димова, в. „Сега“, бр. 5033 (158), 12 юли 2014 ((bg))
  9. Милица Саванович, „Проф. Енгин Бексач: Тракийската богиня в Царево е ОК“, в. „Черноморски фар“, 21 април 2014 ((bg))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]