Павел Спасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Павел Спасов
Роден17 ноември 1905 г.
Починал23 юни 1980 г. (74 г.)
Националност България
Жанрпоезия
Известни творби„Греховната любов на зографа Захарий“ (1960)

Павел Христов Спасов е български поет, писател, публицист, драматург.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 ноември 1905 г. в Русе. Завършва гимназия в родния си град (1924). Следва право, завършва държавни науки в Свободния университет в София (1931) (днес УНСС).

Главен редактор на сп. „Стяг“, редактор във в. „Стара планина“ и „Утре“. Драматург на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“ (1951-1974).

Автор на: стихосбирките „Репортажи“ (1939) и „Огледало“ (1943); романите „Шлеповете пътуват“ (1943), „Хлябът на хората“ (1952), „В началото на века“ (1957); сборниците с разкази „Господата от Запад“ (1950), „Любовни сигнали“ (1962); сборниците с есета „Числото 13 и други подобни“ (1963), „Какво от това, че се обичат младите?“ (1964); драматични творби, произведения за деца. Автор е на либрета за опери, оперети и мюзикъли, сред които „Имало едно време“, „Милионерът“ и „Рицарят“ от Парашкев Хаджиев, „Зографът Захарий“ от Марин Големинов, „Индже“ от Боян Икономов.[1]

Преводач от немски, френски, английски и чешки език.

Заслужил деятел на културата (1969).

Умира на 23 юни 1980 г. в София.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Репортажи“ (стихове, 1939),
  • „Зеленият принц“ (приказки за малки и големи, 1940),
  • „Повест за похода на Конте Верде в България“ (повест, 1941),
  • „Огледало“ (стихове, 1943),
  • „Шлеповете пътуват“ (роман, 1943),
  • „Пътешественик“ (приказки за малки и големи, 1946),
  • „Десети януари“ (роман, 1947),
  • „Фауната на Бяло море“ (очерк, 1947),
  • „Господата от Запад“ (разкази, 1950),
  • „Под игото“ (литературен сценарий, с Георги Крънзов, 1951),
  • „Хлябът на хората“ (роман, 1952; 1954; 1956; 1965; 1975),
  • „Белите коминочистачи“ (разкази за деца, 1955),
  • „Случка във Виена“ (повест, 1955),
  • „Бунтовна песен“ (пиеса с музика на Георги Златев-Черкин, 1955),
  • „Мацко при войводата“ (роман за юноши, 1956; 1968; 1975),
  • „В началото на века“ (роман, 1957),
  • „Имало едно време“ (комична опера, музика от Парашкев Хаджиев, 1957),
  • „Шумът на тишината“ (пиеса с музика, 1959),
  • „Греховната любов на зографа Захарий“ (1960; 1969; 1980; 1984),
  • „Орелът“ (приказки, 1960),
  • „Мадам Сан Жен“ (пиеса с музика, 1960),
  • „Спуснете завесата“ (роман, 1961),
  • „Да поговорим за модата“ (есета, 1962),
  • „Любовни сигнали“ (хумористични разкази, 1962),
  • „Числото 13 и други подобни“ (есета, 1963),
  • „Какво от това, че се обичат младите?” (есета, 1964),
  • „Захари Зограф“ (художествен очерк, 1966),
  • „Подкрепи и мен ръката. Драматична композиция за Христо Ботев“ (пиеса с музика, 1966),
  • „Чародеецът от Париж“ (избрани разкази, 1967).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Любомир Сагаев – Книга за операта (69) // Моята библиотека. Посетен на 2023-03-25. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]