Павел Флоренски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Павел Флоренски
Павел Флоренский
руски богослов

Роден
Починал
ПогребанСанкт Петербург, Русия

РелигияПравославна църква
Учил вФизико-математически факултет на Московския университет
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на XX век
ИнтересиТеология
Павел Флоренски в Общомедия

Отец Павел Флоренски (на руски: Па́вел Флоре́нский) е сред най-големите и колоритни руски мислители, личност с разностранни интереси и дълбоки познания в областта на богословието, философията, математиката, музиката, филологията, електротехниката, изкуствознанието и др.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Павел Флоренски завършва Физико-математическия факултет на Московския университет „Ломоносов“ и Московската духовна академия, където по-късно чете лекции по история на философията. През 1911 г. приема свещенически сан.

След болшевишката революция заема ръководна длъжност в „Главэлектро“, където се занимава с изследване на електрическите полета и диелектриците. През 1921 г. е избран за професор във ВХУТЕМАС, където чете лекционния курс „Анализ на пространството в художествените произведения“. През 1933 г. е арестуван и осъден на 10 години затвор. Разстрелян в Соловецкия лагер на 8 декември 1937 г.[1] Посмъртно е реабилитиран през 1958.[2]

Идеи и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Философите Павел Флоренски и Сергей Булгаков, картина на Михаил Нестеров, 1917

Под влияние на платонизма и древногръцката философия Флоренски си поставя за цел максимално да сближи елинската и християнската философска традиции[3]. В неговата метафизика, основана на новия метод на феноменологията, символизма и семиотиката заемат важно място. Флоренски се стреми да открие първични символи, основни за духовно материалното култура, от които са изградени различни сфери на реалността и които са отразени в различни области на културата[4]. Със своите философски рефлексии върху символа, Флоренски се доближава до обща теория на знаковите системи и е един от предшествениците на структурния и системен подход в науката[5].

Най-известните му съчинения са „Иконостас“, „Обратната перспектива“, „Очерци по философия на култа“, „При водоразделите на мисълта“, „Смисълът на идеализма“ и „Стълб и крепило на истината“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Священник Виктор Кузнецов, Мученики нашего времени. Москва: Свет Православия, 2011. ISBN 978-5-89101-261-7
  2. Фонд науки и православной культуры священника Павла Флоренского
  3. Философский энцикплопедический словарь, Москва, Советская энциклопедия, 1989.
  4. Философский энцикплопедический словарь, Москва, Советская энциклопедия, 1989
  5. Философский энциклопедический словарь, Москва, Советская энциклопедия, 1989.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]