Павел Флоренски
| Павел Флоренски Павел Флоренский | |
| руски богослов | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 8 декември 1937 г.
|
| Погребан | Санкт Петербург, Русия |
| Религия | Православна църква |
| Учил във | Физико-математически факултет на Московския университет |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на XX век |
| Интереси | Теология |
| Павел Флоренски в Общомедия | |
Отец Павел Флоренски (на руски: Па́вел Флоре́нский) е сред най-големите и колоритни руски мислители, личност с разностранни интереси и дълбоки познания в областта на богословието, философията, математиката, музиката, филологията, електротехниката, изкуствознанието и др.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Павел Флоренски завършва Физико-математическия факултет на Московския университет „Ломоносов“ и Московската духовна академия, където по-късно чете лекции по история на философията. През 1911 г. приема свещенически сан.
След болшевишката революция заема ръководна длъжност в „Главэлектро“, където се занимава с изследване на електрическите полета и диелектриците. През 1921 г. е избран за професор във ВХУТЕМАС, където чете лекционния курс „Анализ на пространството в художествените произведения“. През 1933 г. е арестуван и осъден на 10 години затвор. Разстрелян в Соловецкия лагер на 8 декември 1937 г.[1] Посмъртно е реабилитиран през 1958.[2]
Идеи и творчество
[редактиране | редактиране на кода]
Под влияние на платонизма и древногръцката философия Флоренски си поставя за цел максимално да сближи елинската и християнската философска традиции[3]. В неговата метафизика, основана на новия метод на феноменологията, символизма и семиотиката заемат важно място. Флоренски се стреми да открие първични символи, основни за духовно материалното култура, от които са изградени различни сфери на реалността и които са отразени в различни области на културата[4]. Със своите философски рефлексии върху символа, Флоренски се доближава до обща теория на знаковите системи и е един от предшествениците на структурния и системен подход в науката[5].
Най-известните му съчинения са „Иконостас“, „Обратната перспектива“, „Очерци по философия на култа“, „При водоразделите на мисълта“, „Смисълът на идеализма“ и „Стълб и крепило на истината“.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Антоний Романа и Антоний Предания. Сергиев Посад, 1907
- Радость навеки. Молитва Симеона Новаго Богослова к Духу Святому. Сергиев Посад, 1907
- Начальник жизни. Сергиев Посад, 1907
- Космологические антиномии Канта. Сергиев Посад, 1909
- Общечеловеческие корни идеализма Архив на оригинала от 2022-05-07 в Wayback Machine.. Сергиев Посад, 1909
- Столп и утверждение истины. (Опыт православной теодиции в двенадцати письмах) Архив на оригинала от 2018-03-08 в Wayback Machine.. Москва: Путь, 1914
- Не восхищение непщева (К суждению о мистике). Сергиев Посад, 1916
- Около Хомякова. Критические заметки. Сергиев Посад, 1916
- Приведение чисел.(К математическому обоснованию числовой символики). Сергиев Посад, 1916
- Мнимости в геометрии. Москва: Поморье, 1922
- Диэлектрики и их техническое применение. Москва, 1924
- Предполагаемое государственное устройство в будущем, 1933
- Детям моим. Воспоминания прошлых дней. Завещание. Москва: Московский рабочий, 1992
- Иконостас. Избранные труды по искусству. Санкт-Петербург: Мифрил, 1993
- Оправдание космоса. Санкт-Петербург: РГХИ, 1994
- Имена Архив на оригинала от 2011-12-05 в Wayback Machine., Кострома: Купина, 1993
- Оро. Лирическая поэма. Москва, 1998
- Столп и утверждение Истины. У водоразделов истины. Москва: Правда, 1990
- Собрание сочинений в 7 книгах. Москва: Мысль, 1994—2004
- Из истории античной философии. Москва: Гуманитарий, 2007
- У водоразделов мысли. Москва: АСТ, 2009
- Философия культа. Москва: Академический проект, 2014
- Мнимости в геометрии, Руниверс
- Анализ пространственности <и времени> в художественно-изобразительных произведениях
- Обратная перспектива // Флоренский П. А., священник. Соч в 4-х тт. — Т.3(1). Москва: Мысль, 1999, с.46-98.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Священник Виктор Кузнецов, Мученики нашего времени. Москва: Свет Православия, 2011. ISBN 978-5-89101-261-7
- ↑ Фонд науки и православной культуры священника Павла Флоренского // Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 2022-05-07.
- ↑ Философский энцикплопедический словарь, Москва, Советская энциклопедия, 1989.
- ↑ Философский энцикплопедический словарь, Москва, Советская энциклопедия, 1989
- ↑ Философский энциклопедический словарь, Москва, Советская энциклопедия, 1989.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Догматизъм и догматика (реч на Павел Флоренски пред Московската духовна академия), превод Г.Х. Попхаралампиев, превод на стиховете Бойко Златев, Палитра, бр.7 /май 2004 (първа публикация в сп. Християнска мисъл, ноемврий 1907)
- Православната църковност, откъс от книгата „Стълп и крепило на истината“ на Павел Флоренски, превод Андрей Романов, pravoslavie.bg, 22 юни 2010
|
