Павел Флоренски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Павел Флоренски
руски богослов

Роден
Починал
Погребан Санкт Петербург, Русия

Религия Православие
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Интереси Теология
Павел Флоренски в Общомедия

Отец Павел Флоренски (на руски: Па́вел Флоре́нский) е сред най-големите и колоритни руски мислители, личност с разностранни интереси и дълбоки познания в областта на богословието, философията, математиката, музиката, филологията, електротехниката, изкуствознанието и др.

Павел Флоренски завършва Физико-математическия факултет на Московския университет „Ломоносов“ и Московската духовна академия, където по-късно чете лекции по история на философията. През 1911 г. приема свещенически сан.

След болшевишката революция заема ръководна длъжност в „Главэлектро“, където се занимава с изследване на електрическите полета и диелектриците. През 1921 г. е избран за професор във ВХУТЕМАС, където чете лекционния курс „Анализ на пространството в художествените произведения“. През 1933 г. е арестуван и осъден на 10 години затвор. Разстрелян в Соловецкия лагер на 8 декември 1937 г. Посмъртно е реабилитиран през 1958.

Философите Павел Флоренски и Сергей Булгаков, картина на Михаил Нестеров, 1917

Под влияние на платонизма и древногръцката философия Флоренски си поставя за цел максимално да сближи елинската и християнската философска традиции[1]. В неговата метафизика, основана на новия метод на феноменологията, символизма и семиотиката заемат важно място. Флоренски се стреми да открие първични символи, основни за духовно материалното култура, от които са изградени различни сфери на реалността и които са отразени в различни области на културата[2]. Със своите философски рефлексии върху символа, Флоренски се доближава до обща теория на знаковите системи и е един от предшествениците на структурния и системен подход в науката[3].

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Иконостас“
  • „Обратната перспектива“
  • „Очерци по философия на култа“
  • „При водоразделите на мисълта“
  • „Смисълът на идеализма“
  • „Стълб и крепило на истината“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Философский энцикплопедический словарь, Москва, Советская энциклопедия, 1989.
  2. Философский энцикплопедический словарь, Москва, Советская энциклопедия, 1989
  3. . Философский энцикплопедический словарь, Москва, Советская энциклопедия, 1989

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]