Павел II

Тази статия е за римския папа. За константинополския патриарх с това име вижте Павел II (константинополски патриарх).

---

Павел II
Римски папа
Рождено име	Пиетро Барбо
Папа от	30 август 1464 г.
Папа до	26 юли 1471 г.
Предшественик	Пий II
Наследник	Сикст IV
Роден	23 февруари 1417 г. Венеция, Италия
Починал	26 юли 1471 г. Рим, Италия
Павел II в Общомедия

Павел II е римски папа от 30 август 1464 до 26 юли 1471 г. Рожденото му име е Пиетро Барбо (на италиански: Pietro Barbo).

Ранни години

Пиетро Барбо е роден във Венеция на 23 февруари 1417 г. Той е племенник на папа Евгений IV.

Кариерата на Пиетро тръгва нагоре след избирането на Евгений за папа. На 23 години той е ръкоположен за кардинал-дякон с титулярния дякон на „Санта Мария дела Скала“ и започва да печели популярност сред духовенството. Той се хвали, че ако бъде избран за папа, ще купи на всеки кардинал вила, за да могат да избягат от летните жеги . Той е апостолически администратор на епархията Червия от 1 юли 1440 г. до 19 юни 1451 г. Той е абат-командир на бенедиктинското абатство Сесто ал Регена от 1441 г. до 30 август 1464 г.

От 1441 г. Пиетро е ректор на църквата „Санта Мария ин Силвис“, а през 1445 г. наследява Джулиано Чезарини като архиерей на папската ватиканска базилика. Бартоломео Платина пише, че Пий II нарича Пиетро „Мария Пиетисима“ („Нашата Дама на Милостта“), защото той „когато се е молил, често е съпътствал обръщането си във вярата със сълзи“ . Някои историци предполагат, че този прякор може да е бил алюзия към склонността на Пиетро да се облича в луксозни църковни одежди или към липсата му на мъжественост и хомосексуалност .

Камерленго на Свещената колегия на кардиналите от 13 август 1445 г. до 7 октомври 1446 г. Кардинал-свещеник на Сан Марко от 16 юни 1451 г. до 30 август 1464 г. Епископ на Виченца от 16 юни 1451 г. до 30 август 1464 г. Епископ на Падуа от 9 март 1459 г. до 29 март 1460 г.

Избори

Пиетро е избран за наследник на папа Пий II в първия кръг на папския конклав през 1464 г. от четиринадесет от деветнадесетте кардинали. След избирането си той се стреми да обуздае прекомерната амбиция на кардиналите, които се стремят да контролират папското управление за себе си. Папата възнамерява да продължи войната срещу турците, но не може да напусне Рим без съгласието на мнозинството от кардиналите. Максималният брой кардинали в Колегията на кардиналите е увеличен на двадесет и четирима, а всеки нов папа е ограничен от волята на Колегията на кардиналите. След като встъпва в длъжност, Павел II възнамерява да свика Вселенски събор в рамките на три години, но кардиналите предотвратяват това. Почти от момента на възкачването си на трона Павел се оказва изолиран: молителите можели да идват само през нощта и дори близки приятели трябвало да чакат две седмици, за да го видят.

На публични места Павел често използва руж . Кардинал Аманати разказва, че папата първоначално възнамерява да приеме името Формоз II („красив“), но е разубеден. Павел също така украсил папската тиара по свой вкус, като я обсипал с диаманти, сапфири, изумруди, топази, големи перли и други скъпоценни камъни . Той построяваа Палацо Сан Марко (сега Палацо Венеция ) и се установява там, натрупвайки голяма колекция от произведения на изкуството и антики .

Конфликт с кардиналите

Болен момент в отношенията на Павел с Колегията на кардиналите е злоупотребата му с практиката да назначава кардинали in pectore – без да оповестява имената им публично. Папата се стреми да въведе нови кардинали в колегията, за да увеличи последователите си, но е ограничен от капитулациите – исканията на кардиналите, които, наред с други неща, изискват съгласието на колегията за ръкополагането на нови кардинали от папата. През зимата на 1464-65 г. Павел назначава двама тайни кардинали, но и двамата умират, преди имената им да бъдат оповестени публично. През четвъртата година от понтификата си Павел ръкополага осем нови кардинали – петима от кандидатите са протежета на кралете Жак II Кипърски , Едуард IV Английски, Луи XI Френски, Матиаш I Унгарски и Фердинанд I Неаполитански. Друг кардинал е способен францискански администратор, а останалите двама са старият наставник на папата и неговият племенник.

Напрежението с Колегията на кардиналите достига кулминацията си през 1466 г. , когато в опит да премахне излишните позиции, Павел II реши да премахне Колегията на абревиаторите, които изготвяха папски документи. Павел владеее слабо латински, не е хуманист и не подкрепяше възхищението на членовете на тогавашната Римска академия към традициите на папски Рим . Последва буря от възмущение, тъй като историториците и поетите с хуманистична подготовка отдавна са свикнали с предимствата на подобни позиции. Бартоломео Платина, един от абревиаторите, написва заплашително писмо до папата и е хвърлен в затвора, но по-късно се разкайва. През февруари 1468 г. обаче Платина отново е хвърлен в затвора по обвинение в участие в заговор срещу папата. Но в крайна сметка папата прощава на абревиаторите, нарежда освобождаването им а неговият наследник, Сикст IV, назначава Платина за префект на Ватиканската библиотека . През 1464 г. в бенедиктинския манастир в Субиако е създадена първата печатница в Италия. През 1467 г. Павел II нарежда тя да бъде преместена във Ватикана. Папата е нумизмат и колекционер на скъпоценни камъни. Неговите колекции обогатяват тези на Ватиканския музей. От 29 март 1465 г. до 26 юли 1471 г. Павел II оглавява и общността на бенедиктинското абатство Монте Касино .

Усилията на папските легати на международната арена не успяват да разрешат конфликтите с Франция , Венецианската република и Флоренция . Перспективата за организиране на съвместен кръстоносен поход срещу турците става все по-отдалечена с всяка изминала година.