Павле Йованович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Павле Йованович
Роден
Починал
30 ноември 1957 г. (98 г.)
Стил Академизъм и Реализъм
Академия Виенска академия за изобразително изкуство
Направление живопис
Известни творби Коронясването на Цар Душан и Правосъдието на Крали Марко
Павле Йованович в Общомедия

Павле Йованович, или както е по-известен с галеното Пая Йованович (ср. Паја Јовановић) на йекавски изговор, е определян за най-големия сръбски художник, представител на академичния реализъм и класицизъм.

Известен е най-вече със своя историзъм на сюжети и тематика, както и с портретите си на видни държавни глави и общественици.

Изключителен майстор на четката.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Вършец (Банат) - войводство Сърбия и Тамишки Банат.

Баща му Стефан Йованович е фотограф, е майка му Ернестина Деот е с френски аристократичен произход от благороднически род изселил се в Австрийската империя след т.нар. френска революция. Майка му умира млада и баща му се жени повторно за Мария ди Понти, която се явява на Павле нова, но много добра и грижовна негова втора майка.

Павле има 5-ма братя и сестра и много сплотено патриархално семейство. Винаги си остава здраво свързан с родния край и с неговите трудолюбиви и почтени хора.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Павле Йованович е приеман за най-големия сръбски художник, и нещо като патриарх на съвременното сръбско изобразително изкуство, подобно на Владимир Димитров Майстора.

Изключителен майстор на историческия сюжет и портретната живопис.

Негова Алма матер е имперската Виенската акадамия за изобразително изкуство (на немски: Akademie der bildenden Künste).

Австрийското му гражданство, позволява още от младини да пътува свободно из цяла стара Европа и не само, в т.ч. и в Османската и в Руската империя.

В младите си години е определен от английската критика на Албиона за балканския Лорънс Алма-Тадема.

Негови портрети има на император Франц Йосиф (Австрия), крал Александър Караджорджевич, кралица Мария Караджорджевич и Тито.

Най-значимите му исторически картини са с балканска, т.е. българска и европейска историческа тематика – "Коронясването на Цар Душан" и Битката в Тевтобургската гора (картина).

Сред картините му има и такава със заглавие "Правосъдието на Крали Марко".

Павле никога не кръщавал историческите си картини, а оставял техните имена да им бъдат дадени от народа.

Поради превратностите на Фортуна, целия му картинен фонд в наследство, остава в притежание на бивша Югославия, а днес се намира в Белград.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]