Павловичи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Печат на Радослав Павлович със замъка в Борац

Павловичи (на босненски: Pavlović), също Раденовичи/Радиновичи, е средновековен босненски знатен род, чиито потомци и досега живеят в Хърватия. От този род е и една от босненските кралици, Куява Радинович, съпруга на крал Остоя Котроманич.

През различните епохи родът е известен с различни имена. Предците на Павловичи са свързани с рода Кристич[1], живели в района на крепостта Бобовац. По-късно родът получава името Яблановичи по названието на имението им Ябланград или Ябланица[2]. Наричани са и Кръстило като под това име са посочени като князе на Попово поле, Требине и Конавле.

Родът се замогва по време на управлението на бан Твръдко I - към 1380 г. на служба при бана са споменати войводата Раден Ябланович и синът му Павле Раденович, по чието име именно родът започва да се нарича Павловичи. Земите на Павле Раденович са в източна и централна Босна, а седалището му е крепостта Борац[3] в каньона на река Прача[4]. Павле Раденович основава и града Павловац. След неговото убийство през 1415 г. е наследен от синовете си Петър Павлович I и Радослав.[5] [6]

През 1441 г. Радослав Павлович умира и е наследен от най-големия си син Иваниш Павлович. Иваниш доживява едва до 27-годишна възраст и умира без да остави потомство[7], като е наследен от братята си Петър II Павлович и Никола Павлович. Нито един от двамата не оцелява при покоряването на Босна от турците през 1463 г. След настаняването си тук османците основават град Сараево в някогашните владения на Павловичи.

Има данни обаче, че един потомък на Павловичи все пак е оцелял - някой Обрад Павлович, който заедно с майка си след 1463 г. бяга в Дубровник, а след това се установява в Макарска ривиера. В края на XVIII в. е съставено родословно дърво на рода на база църковните регистри на папа Пий II, документи на Мавро Орбини и аналите „Anali di Giacamo di Pietro Luccari Nobilo Ragusino“[8]. Според тези източници представителите на рода впоследствие се разселват из Херцеговина, в централната и южна част на Далмация и по далматинските острови. Един от потомците, Матия Павлович-Лучич, е сред местните князе в Макарска ривиера, които през 1647 г. подписват предаването й на Венеция и е титулуван от венецианците именно като „conte“ (княз). Друг представител на рода е Юрай Павлович воювал срещу османците, починал през 1680 г. Братята му са капитан Иван Павлович (също сражавал се с турците, починал 1686 г.), Илия и Никола. Следващият с името Юрай Павлович е роден през 1686 г. и след като се жени за Виктория, дъщерята на Карло Фонтана от Милано, прибавя към фамилията си и името Фонтана. Неговите внуци вече се назовават Павлович-Фонтана, а на 29 април 1831 г. получават и потвърждение на благородническата си титла от австрийския император Франц II.[9] Наследниците на рода и до днес живеят в Сплит[10].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Obitelj Pavlović
  2. Срђан Рудић. Властела Илирског грбовника. — Белград: Историјски институт Београд, 2006. — С. 148, 149.
  3. [1]
  4. [Commission to preserve national monuments (in Bosnian). Commission to preserve national monuments Nekropola sa stećcima Borak (Han-stjenički plato), selo Burati, povijesno područje]
  5. „Славному и велможному господину Радосаву Павловикју милостију божиом великому војеводи босанскому ... славно поменутје господина кнеза Павла родитеља ви и потом брат ви војеводе Петра“ (12. januara 1421. godine), Ljubomir Stojanović]], Старе српске повеље и писма, I/1, Српска краљевска академија, Зборник за историју, језик и књижевност српског народа, Прво одељење, Споменици на српском језику 19, Београд - Сремски Карловци 1929, 570; „Радосав син и наслидник славнога поменутја господина кнеза Павла Радиновића” (24. aprila 1421. godine), Isto, 573
  6. Povijest Hrvata, srednji vijek, str. 381.
  7. Boris Nilević, Vojvoda Ivaniš Pavlović, Prilozi Instituta za istoriju 14-15, Sarajevo 1978, (349-361
  8. Obitelj Pavlović
  9. Obitelj Pavlović
  10. Obitelj Pavlović