Пака (вулкан)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пака
Kenya relief location map.jpg
0.9195° с. ш. 36.1915° и. д.
Височина 1 697 m
Местонахождение Кения
Тип щитовиден вулкан
Диаметър на кратера 1,5 km
Последно изригване 7550 г.пр.н.е. ± 1000 години

Пака (на английски и суахили Paka, Pakka) е спящ щитовиден вулкан, разположен на рифта Грегъри в Кения, който влиза в състава на Източноафриканската рифтова зона. Той е част от голямата вулканичната верига по този разлом, простиращ се от Джибути до Мозамбик. При изучаване на разседа в Кения е уточнено, че само 4 от намиращите се тук вулкани проявяват някаква активност. Това са Лонгонот, Сусва, Мененгай и Пака.[1]

Вулканът се намира почти на екватора, на 20 km североизточно от езерото Богория и в близост до угасналия вулкан Короси.[1] Вулканичният му експлозивен индекс е „С“, тъй като не може да се определи с точност степента на най-силната му ерупция, но като следствие от нея се наблюдава колапс на калдерата.[2] Името на вулкана Пака на суахили означава котка.[3]

Описание и параметри[редактиране | редактиране на кода]

Вулканът се издига на 1 697 m над морското ниво и на 800 m над равнината на запад от него[2][1] и заема площ от 280 km2.[4] Щитът има овална форма с диаметър в основата 18-25 km. Калдерата е почти кръгла с диаметър малко над 1,5 km. Тясна ивица от северния ѝ ръб е разрушена от потоците лава, излели се в тази посока след нейното формиране. На външния югоизточен ръб на калдерата се намира най-големият кратер на вулкана с елипсовидна форма и диаметър 0,5-1 km, в който се издига конус от пемза.[2][1] По южните склонове се забелязват следи от избухване на базалтова лава от по-нововъзникнали фисури, която се е разляла в равнината между Пака и вулкана Короси. Трите най-малки пирокластитни конуса на североизточния склон вероятно са само на няколко стотин години. Петте най-големи конуса носят имената Jamakatan, Kasakat hill, Katalim, Mundi и Muruese, а единственият лавов купол се нарича Cheptomas. В калдерата и по северните склонове се наблюдава повърхностна геотермална активност.[2]

Пака е заобиколен от няколко малки вулканични центъра, свързани с основния вулкан с поредица от базалтови и трахитни конуси и еруптивни фисури.[4]

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Изригванията на вулкана започват през Плейстоцена с изграждане на лавов щит, като на западната му страна се издигат няколко конуса от химически циментирани вулканични туфи. Големи части от щита се покриват с туфи от пемза и застинали в тях агломерати.[1] Изригването на големи обеми от трахитни пирокластични скали около края на Плейстоцена и началото на Холоцена оформя в северозападната част на върха било от пирокластични конуси. Разпадането на тази зона формира калдерата на вулкана и свързаните с нея малки кратери.[2] Процесът предизвиква пропадане на дъното ѝ с около 200 m надолу. Серия от потоци трахитна лава с висок вискозитет избухва през цепнатини в ниската част на склоновете.[2][1]

Езера и вулкани в кенийската част от рифтовата долина

Последното изригване на Пака, за което се предполага, че е станало през 7550 г.пр.н.е. ± 1000 години[2], произвежда базалтов слой в калдерата, а потоци базалтова лава потичат по склоновете от двете страни на вулкана по линията, преминаваща през калдерата, в посока североизток-югозапад.[1]

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Наслагването на вулканичните материали на пластове по склоновете от най-стари към по нови се редуват по следния начин – най-отдолу е наслоен трахит, следван от базалт, отново трахит, базалт и пирокластични депозити. След формирането на калдерата в нея се наслоява трахитна лава и над нея такава, съдържаща базалт, който се състои от ортоклаз, оливин, апатит и непрозрачни оксиди. Забелязва се поредица от потоци протекла по склоновете лава от последния тип.[4]

Преобладаващите скални масиви са образувани от по-нови и по-тънки трахитни разливи. Те се изливат както от основния кратер, така и от множество сателитни центрове по източните и южните склонове. Съдържат до 30% фелдшпатни фенокристали и голямо количество содалитни кристали. По-рядко се срещат фенокристали от алкални пироксени и зонирани обособени егирин, авгит и енигматит. Още по-рядко се срещат арфведсонит и нефелин. Част от пластовете са заети от пикритов базалт с високо съдържание на оливин.[4]

Върхът и голяма част от северните и западни склонове са покрити с трахитни пирокластични депозити. На върха те се състоят от силно споени стъкловидни зони от туфи и брекчи, както и от агломерати и лапили от пемза. По останалите склонове се наблюдават слабо свързани туфи от пемза, както и тънки зони от споени бели туфи и пирокластични брекчи.[4]

Съвременно състояние[редактиране | редактиране на кода]

Сателитните снимки през последното десетилетие показват, че височината на планината е нараснала с няколко сантиметра. Тези малки промени, които не се забелязват с просто око, са открити от сложния сателитен радар InSAR. Изучавайки сателитните снимки, учените от Европейската космическа агенция установяват, че за периода от 2006 до 2007 година, само за 9 месеца, вулканът е пораснал с 21 cm. Това нарастване е предшествано от временно повдигане, а след това и пропадане на втори източник, свързан с потоците магма под вулкана чрез подземна система от канали. Като цяло тези събития са краткотрайни и по-скоро епизодични, което говори за кратковременно пулсиране на магмата под земната кора.[5] Предполага се, че се дължи на неголяма хоризонтална пукнатина на дълбочина 2-5 km и е доказателство за активна магмена система във вътрешността на вулкана.[6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж ((ru)) Volcano Live/Paka Volcano - John Seach
  2. а б в г д е ж ((en)) Global Volcanism Program/Paka
  3. ((en)) The Hindu/100mn-year-old cat-like croc fossil discovered
  4. а б в г д ((en)) Alan Robert Woolley - “Alkaline Rocks and Carbonatites of the World: Africa”/The Geological Society Publishing House/London/2001/стр.115/ISBN 1-86239-083-5
  5. ((en)) The Inquisitr/New Study in Geology Uses Satellite Imagery to Identify Active Magma Systems in East Africa’s Rift Valley
  6. ((en)) Multiple inflation and deflation events at Kenyan volcanoes, East African Rift
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.