Пака (вулкан)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пака
Kenya relief location map.jpg
0.9195° с. ш. 36.1915° и. д.
Местоположение в Кения
Височина 1 697 m
Местонахождение Кения
Тип щитовиден вулкан
Диаметър на кратера 1,5 km
Последно изригване 7550 г.пр.н.е. ± 1000 години

Пака (на английски и суахили Paka, Pakka) е спящ щитовиден вулкан, разположен на рифта Грегъри в Кения, който влиза в състава на Източноафриканската рифтова зона. Той е част от голямата вулканичната верига по този разлом, простиращ се от Джибути до Мозамбик. При изучаване на разседа в Кения е уточнено, че само 4 от намиращите се тук вулкани проявяват някаква активност. Това са Лонгонот, Сусва, Мененгай и Пака.[1]

Вулканът се намира почти на екватора, на 20 km североизточно от езерото Богория и в близост до угасналия вулкан Короси.[1] Вулканичният му експлозивен индекс е „С“, тъй като не може да се определи с точност степента на най-силната му ерупция, но като следствие от нея се наблюдава колапс на калдерата.[2] Името на вулкана Пака на суахили означава котка.[3]

Описание и параметри[редактиране | редактиране на кода]

Вулканът се издига на 1 697 m над морското ниво и на 800 m над равнината на запад от него[2][1] и заема площ от 280 km2.[4] Щитът има овална форма с диаметър в основата 18-25 km. Калдерата е почти кръгла с диаметър малко над 1,5 km. Тясна ивица от северния ѝ ръб е разрушена от потоците лава, излели се в тази посока след нейното формиране. На външния югоизточен ръб на калдерата се намира най-големият кратер на вулкана с елипсовидна форма и диаметър 0,5-1 km, в който се издига конус от пемза.[2][1] По южните склонове се забелязват следи от избухване на базалтова лава от по-нововъзникнали фисури, която се е разляла в равнината между Пака и вулкана Короси. Трите най-малки пирокластитни конуса на североизточния склон вероятно са само на няколко стотин години. Петте най-големи конуса носят имената Jamakatan, Kasakat hill, Katalim, Mundi и Muruese, а единственият лавов купол се нарича Cheptomas. В калдерата и по северните склонове се наблюдава повърхностна геотермална активност.[2]

Пака е заобиколен от няколко малки вулканични центъра, свързани с основния вулкан с поредица от базалтови и трахитни конуси и еруптивни фисури.[4]

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Изригванията на вулкана започват през Плейстоцена с изграждане на лавов щит, като на западната му страна се издигат няколко конуса от химически циментирани вулканични туфи. Големи части от щита се покриват с туфи от пемза и застинали в тях агломерати.[1] Изригването на големи обеми от трахитни пирокластични скали около края на Плейстоцена и началото на Холоцена оформя в северозападната част на върха било от пирокластични конуси. Разпадането на тази зона формира калдерата на вулкана и свързаните с нея малки кратери.[2] Процесът предизвиква пропадане на дъното ѝ с около 200 m надолу. Серия от потоци трахитна лава с висок вискозитет избухва през цепнатини в ниската част на склоновете.[2][1]

Езера и вулкани в кенийската част от рифтовата долина

Последното изригване на Пака, за което се предполага, че е станало през 7550 г.пр.н.е. ± 1000 години[2], произвежда базалтов слой в калдерата, а потоци базалтова лава потичат по склоновете от двете страни на вулкана по линията, преминаваща през калдерата, в посока североизток-югозапад.[1]

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Наслагването на вулканичните материали на пластове по склоновете от най-стари към по нови се редуват по следния начин – най-отдолу е наслоен трахит, следван от базалт, отново трахит, базалт и пирокластични депозити. След формирането на калдерата в нея се наслоява трахитна лава и над нея такава, съдържаща базалт, който се състои от ортоклаз, оливин, апатит и непрозрачни оксиди. Забелязва се поредица от потоци протекла по склоновете лава от последния тип.[4]

Преобладаващите скални масиви са образувани от по-нови и по-тънки трахитни разливи. Те се изливат както от основния кратер, така и от множество сателитни центрове по източните и южните склонове. Съдържат до 30% фелдшпатни фенокристали и голямо количество содалитни кристали. По-рядко се срещат фенокристали от алкални пироксени и зонирани обособени егирин, авгит и енигматит. Още по-рядко се срещат арфведсонит и нефелин. Част от пластовете са заети от пикритов базалт с високо съдържание на оливин.[4]

Върхът и голяма част от северните и западни склонове са покрити с трахитни пирокластични депозити. На върха те се състоят от силно споени стъкловидни зони от туфи и брекчи, както и от агломерати и лапили от пемза. По останалите склонове се наблюдават слабо свързани туфи от пемза, както и тънки зони от споени бели туфи и пирокластични брекчи.[4]

Съвременно състояние[редактиране | редактиране на кода]

Сателитните снимки през последното десетилетие показват, че височината на планината е нараснала с няколко сантиметра. Тези малки промени, които не се забелязват с просто око, са открити от сложния сателитен радар InSAR. Изучавайки сателитните снимки, учените от Европейската космическа агенция установяват, че за периода от 2006 до 2007 година, само за 9 месеца, вулканът е пораснал с 21 cm. Това нарастване е предшествано от временно повдигане, а след това и пропадане на втори източник, свързан с потоците магма под вулкана чрез подземна система от канали. Като цяло тези събития са краткотрайни и по-скоро епизодични, което говори за кратковременно пулсиране на магмата под земната кора.[5] Предполага се, че се дължи на неголяма хоризонтална пукнатина на дълбочина 2-5 km и е доказателство за активна магмена система във вътрешността на вулкана.[6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.