Паладианизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вилата „Ла Ротонда“ близо до Виченца, проектирана от Андреа Паладио

Паладианизмът е архитектурен стил от XVII - XVIII век, който се основава на работата на архитекта Андреа Паладио и неговите последователи като Винченцо Скамоци. Паладио проектира и строи около средата на XVI век дворци и вили във Венето, както и църкви в самия град Венеция. Той оказва голямо влияние на следващите поколения чрез архитектурно-теоретичния си труд „Четири книги по архитектура“ (на итал.: I quattro libri dell’architettura), който излиза от печат във Венеция през 1570 г.

Характеристики на стила[редактиране | редактиране на кода]

Иниго Джоунс проектира Дома на кралицата (Queen's House) в Гринуич.

Благодарение на сравнително изчистения си дизайн, прости композиционни принципи и лесно разбираеми правила, архитектурата, базирана на модела на Паладио, намира широко разпространение от 17-ти век нататък. За това допринасят главно „Четирите книги“, които са преведени на английски през 1715 г. от Джакомо Леони, който работил в Англия. Дори архитекти-любители и ценители на архитектурата могли успешно да опитат възможностите си по архитектурен дизайн в стила на Паладио. Особено в протестантските страни в Северна и Западна Европа паладианизмът оставя траен отпечатък върху архитектурното творчество. Той се отличава от римския барок, който се възприемал като „католически“, посредством по-строги, по-класицистични форми. За разлика от барока, паладианизмът не познава вдлъбнато-изпъкналия фасаден релеф, нито триумфални връхни точки и раздвижени очертания. Паладианството се характеризира с ясно, подчертано наподобяващо Античността, използване на класическите форми на строителство, например чрез храмови фронтони и колосални ордери. Паладианският мотив (познат също като Венециански прозорец) често се използва за отвори на стени, при които по-високото централно разположение на арката е оградено от два тесни, затварящи под прав ъгъл отвора.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Господарската къща на Монтичело, построена като паладианска вила, е имение на Томас Джеферсън.

Започвайки от Италия, паладианският стил повлиява от 17-ти век нататък архитектурното изкуство в протестантските страни в Северозападна Европа и Америка. Якоб ван Кампен се смята за основател на паладианизма в Нидерландия. В Англия от началото на 17-ти век паладианизмът става известен предимно чрез сградите от Иниго Джоунс. Те включват между другото Банкетната къща в Лондон и Къщата на кралицата в Гринуич. В ранния 18-ти век либералните земевладелци строят модели на паладиански вили, например Ричард Бойл, 3-ти граф на Бърлингтън и неговия дом Чизик хаус. Паладианските мотиви отново стават важни през неокласицизма около 1800 г. и в така наречената революционна архитектура (течение в неокласицизма).

В новосъздадените Съединени американски щати, чието поколение от периода на основаването на републиката счита Римската република за модел за своята нова държава, паладианските идеи попадат на плодородна земя. Примери за това са сградите, проектирани от Томас Джеферсън за имението му в Монтичело и Вирджинския университ. В резултат на това паладианизмът повлиява развитието на американската колониална форма на джорджианския стил, известен също като Гръцко Възраждане (англ.: Greek Revival) или архитектурата на Антебелум. В наши дни, британецът Куинлан Тери получава голямо внимание за неговите проекти на паладиански вили и имения.

В Мюнхен, между 1804-1806 г., Карл фон Фишер изгражда Дворецът принц Карл в стила на ранния класицизъм, бидейки вдъхновен от Паладио, от когото той се възхищава.[1]

Представители[редактиране | редактиране на кода]

Чертеж на хоризонталната проекция на Дома чисуик хаус на графът на Бурлингтън

Към архитектите, които се приспадат към паладианизма, спадат:

  • Иниго Джоунс (1573-1652)
  • Джон Уеб (1611-1672), зет и помощник на Иниго Джоунс
  • Роджър Прат (1620-1684)
  • Колен Кембъл (1676-1729)
  • Уилям Кент (1685-1748)
  • Матю Бретингъм (1699-1769)
  • Ричард Бойл, 3-ти граф на Бърлингтън (1694-1753)
  • Алесандро Галилей (1691-1737),
  • Едуард Ловет Пиърс (1699-1733),
  • Томас Джеферсън (1743-1826)
  • Джеймс Хобан, (около 1762-1831)
  • Роджър Морис (1695-1749).

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Crescenzio, Daniela: Italienische Spaziergänge in München, 2012, Band 1, Seite 87
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Palladianismus“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.