Паланка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Паланката е малко укрепено от османците място с обичайно предназначение за защита на мирното население от хайдушки нападения.

Първоначално до битката за Мохач, паланките били само укрепления служещи за защита от хайдушки нападения, като постепенно впоследствие се превърнали в малки населени места около ханове, т.е. страноприменици с коневръзи, т.е. места за смяна на конете. Възникнали по протежение на главните пътища в Румелия и в частност по Виа Милитарис.

Възникват в западните български земи по време на австро-турските войни, но до т.нар. Голяма турска война с въстанието на Карпош предназначението им е само за защита на мирното населението от хайдутите. След като военните действия се пренасят на османска територия, т.е. на Балканите, съществуващите през 16 и 17 век паланки от края на 18 век и началото на 19 век постепенно губят първоначалния си облик и придобиват такъв на малки провинциални градчета с военнизирано население, което било обозначавано от раята като турци.

Паланката била оградена с палисада, която често се подсилвала със зидове от речни камъни. Укрепената площ била в рамките на 100-150 m², като често отвъд укрепената ограда били изграждани земни насипи и ровове за допълнителна защита. После се появили чардаците и т.н., докато паланките не се превърнали в селища от градски тип, т.е. такива каквито ги познаваме и днес. [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Којић, Б. (1970) Варошице у Србији XIX века, Београд: Грађевинска Књига, стр. 12-13

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]