Палатализация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Палатализацията или смекчаването е свойство на съгласните във фонетиката и звукова промяна в историческата лингвистика. При палатализация мястото на учленение на съгласна или гласна се доближава до небцето с цел улеснение на говора.[1]

Във фонетиката[редактиране | редактиране на кода]

Палатализацията е вид асимилация, при който преден гласен звук придава небно съучленение или измества цялостното място на учленение на съгласен звук в близост до небцето. Освен при съгласни, палатализация може да се случи и при гласни, на които учленението да се измести по-напред.

В българския език[редактиране | редактиране на кода]

В съвременния български език наличието на фонемична палатализация е спорно. Някои анализи твърдят, че почти всеки съгласен звук има меко съответствие, но други твърдят, че това меко съответствие е алофонично и "меките" съгласни се различават по наличието на полугласната /j/ след себе си.[2] Следвайки второто мнение може да се счита, че има само една съгласна с фонемична палатализация - звукът Л /l/ [ɫ~w] с преднонебното /lʲ/ [ʎ̟].

  • Чрез нея се различават думите лук /luk/ и люк /lʲuk/.

Освен това, заднонебните съгласни /k,ɡ/ имат меки алофони преди /i/, /j/ и /ε/ - /kʲ,ɡʲ/ [k̟,ɡ̟].

  • К-то в думата кост /kɔst/ е твърдо, но в кестен /kʲɛstɛn/ е меко.

Другите съгласни имат небно вторично учленение, където средата на езика се доближава леко до небцето.

Вторично учленение[редактиране | редактиране на кода]

Ключова черта на повечето славянски езици, като единият от тях е руският, е че почти всяка съгласна има меко съответствие. В тези езици меките съгласни се произнасят със средата на езика леко повдигната в посока на небцето, затова се счита че имат небно вторично учленение. Този феномен се означава със символа <ʲ>, макар че в широката транскрипция на много езици може да означава и други видове смекчаване.

Английският също има вторично небно учленение на някои съгласни, но то е изцяло алофонично.

Опредняване[редактиране | редактиране на кода]

В други езици мястото на учленение може да се доближи до небцето, но да не е в изцяло небна позиция. Такъв език е българският, както вече бе споменато. Друг такъв език е японският, където меките съответствия на някои от съгласните са венечено-преднонебни. На /t/ е /tɕ/, на /s/ е /ɕ/, на /z, d/ е /(d)ʑ/ и на /n/ е [ɲ̟].[3]

Пълно небно учленение[редактиране | редактиране на кода]

В някои езици може първичното учленение да се промени в пълно небно учленение. Има диалекти на българския език, където меките /l/, /k/ и /ɡ/ са пълни небни [ʎ] [c] [ɟ].[4]

Друг пример за такъв език е гръцкият, където меките заднонебни съгласни са пълни небни, мекото /l/ е небно [ʎ], мекото /n/ е [ɲ] и след всички останали съгласни се вмъкват небните проходни съгласни [ç], [ʝ] или небната носова [ɲ] в зависимост от звучността на предходната съгласна и това дали е носова.

Смекчаване на гласни[редактиране | редактиране на кода]

Освен съгласните, руските гласни също могат да бъдат смекчени. Това се случва, ако гласна е заобиколена от меки съгласни. В такива случаи, /a/, /o/, /u/ се палатализират в [æ], [ɵ], [ʉ].

В историческото езикознание[редактиране | редактиране на кода]

В историческото езикознание палатализация се нарича звуковата промяна, която води до смекчаване на съгласните. Такива промени се случват, понеже предните гласни се произнасят с езика доближен до небцето и е по-лесно да се произнесат, ако учленението на съгласната преди тях също се намира близо до небцето.

В славянските езици[редактиране | редактиране на кода]

Славянските езици претърпяват три палатализации, в които едни и същи звуци се смекчават в различни съгласни. Например <к> в първата палатализация преминава в <ч>, във втората - в <ц>, а в третата - пак <ц>. За разлика от другите две, третата палатализация се случва, ако съгласната се предхожда от предна гласна.

Депалатализация[редактиране | редактиране на кода]

Депалатализацията е обратният на палатализацията процес. При депалатализация съгласна или гласна се отдалечава от небцето под въздействието на заобикалящите я звуци.

Депатализация на съгласни[редактиране | редактиране на кода]

В съвременния книжовен български език, всички съгласни претърпяват депалатилизация, ако предхождат други съгласни или се намират в края на думата.

В среднояпонския език предните гласни /i/ и /e/ смекчават всички предходни съгласни. В съвременния език, обаче, съгласните претърпяват депалатализация преди гласната /e/.[5]

Но смекчаването преди /e/ остава следи при контракция:

Депатализация на гласни[редактиране | редактиране на кода]

Депалатализация на гласни се среща в старобългарския, където <ě> и <ę> се сливат с <a> и <ǫ> респективно, след съгласните <j> <č>, <š> и <ž>.

Тази депалатализация не повлиява среднородопските говори, поради което там думите се произнасят жѣба /ʒæbɐ/ и жетва /ʒɛtvɐ/.[4]

В съвременния руски език удареното <e> след мека съгласна е депалатилизирано в [ɵ], което е причината за буквата Ё.

Сравнете с българските „още“ и „мое“.

Последните два примера на депалатализация на гласните са примери за дизасимилация.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Палатализация" в РБЕ
  2. Българска фонология
  3. Братислав Иванов, „Да научим сами японски език - част 1“
  4. а б Ст. Стойков, „Българска диалектология“
  5. Junko Ito and Armin Mester, "Systemic Markedness and Faithfulness"
  6. Български етимологичен речник - том I

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]