Палацо Боргезе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Палацо Боргезе
250
Дворец
Оригинално име Palazzo Borghese
Притежание на Боргезе
Архитект Карло Райналди и др.
Поръчка Томазо Гиджилио
Започнат 1561
Завършен 1776[1]
на територията на Италия
град Рим
Координати 41°54′14″ с. ш. 12°28′35″ и. д. / 41.903889° с. ш. 12.476389° и. д.

Палацо Боргезе (на латински: Palazzo Borghese) е средновековен дворец в Рим, собственост на влиятелната фамилия Боргезе.

Дворецът е поръчан от монсеньор Томазо Гиджилио. През 1604 година кардинал Камило Боргезе купува двореца и го съединява със земите си. Когато е избран за папа Павел V, през 1605, той дава двореца на братята си. По това време се осъществява голямо преустройство на сградата. След смъртта на папата кардинал Шпионе Боргезе построява специална зала и голяма градина. През периода 1771-1776 от Райналди са извършени големи промени по поръчка на Джовани Батиста Боргезе. Построено е изцяло ново крило с изглед към Тибър и приземните етажи са облагородени. Построен е параклис[2].

През 1968 година Франко Дзефирели избира Палацо Боргезе, за да снима известната сцена с терасата във филма Ромео и Жулиета.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Окончателния си вид дворецът придобива тогава, тъй като многократно е бил променян и дострояван.
  2. Hibbard, The Palazzo Borghese (Rome:American Academy) 1962. Former attributions were to Martino Longhi the Elder, an architect who did not show such imagination and vitality elsewhere, and who was not yet in Rome in 1560-61.