Палеа Милия
| Палия Милия Παλία Μηλέα | |
| — село — | |
  Палия Милия  Палия Милия  Палия Милия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Надм. височина | 550 m |
Палия Милия или Палеа Милеа (на гръцки: Παλία Μηλιά, Παλαία Μηλέα) е бивше село в Република Гърция, в дем Гревена, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 550 m надморска височина, на около 15 km северно от град Гревена и на 3 km южно от Ватолакос (Добратово).[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Милия е смесено мюсюлманско-християнско гръкоезично село в северната част на Гребенската каза на Османската империя.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Милия е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 36 къщи.[2]
Според статистика на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Μηλιά живеят 100 валахади (гръкоезични мюсюлмани) и 150 гърци християни.[3]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Милия влиза в състава на Кралство Гърция.
В средата на 1920-те години мюсюлманската част от населението на селото е изселена в Турция по силата на Лозанския договор и на нейно място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селището е представено като смесено от коренни местни жители и новодошли бежанци като последните са само 11 семейства или 36[4] или 40 души.[1]
Селото пострадва силно от Гражданската война. След нея е основано новото село Милеа.[1][5] През 1963-1964 година с цел избягване на честите свлачища жителите му са задължително изселени на 1,5 километра на север в новооснованото село Милеа. Оттогова старото селище се нарича Стара Милия (Παλιά Μηλιά, Палия Милия). В него е запазена църквата „Свети Димитър“ от 1900 година и „Свети Константин“, в която има смятан за свещен извор.[6]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 269[1][7] | 190[1] | 342[5] | 351[5] | 15[5] |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 123. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 71. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 124. (на македонска литературна норма)
- ↑ ΔΥΤΙΚΗ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑ - Γρεβενά - Μηλιά // Посетен на 2020-04-15.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
