Палеограцано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Палеограцано
Παλαιογράτσανο
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Сервия-Велвендо
Надм. височина 950 m
Население (2001) 67 души

Палеограцано или Старо Грачани (на гръцки: Παλαιογράτσανο, катаревуса Παλαιογράτσανον, Палеограцанон) е село в Република Гърция, част от дем Сервия-Велвендо в област Западна Македония. Селото има население от 67 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Палеограцано е разположено в Камбуница, на 7 километра източно от Сервия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Палео-Граска (Paléo-Graska) живеят 660 гърци.[1] Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Палеограцанон живеят 600 гърци християни.[2]

През октомври 1912 година, по време на Балканската война, в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Палеограцано остава в Гърция.

Църкви[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Димитър“ е от XIV - XV век,[3]Свети Илия“ е 1549 година,[4] а „Свети Георги“ е от XVI век.[5] Църквата „Свети Атанасий“ е от 1850 година.[6] В същата 1850 година е построен централният енорийски храм „Свети Николай“.[7]

Църквата „Успение Богородично“ е от 1750 година, но е напълно разрушена от турците. В 1910 година е възстановена изцяло. Преди построяването на „Свети Николай“, „Успение Богородично“ е главната енорийска църква на селото.[8]

В 1925 година е построена църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“.[9] Църквата „Свети Атанасий“ на пътя от Грачани за Старо Грачани стар еднокорабен, недатиран храм. Към 30-те години на XX век е в руини и е реставриран, а в 1960 година е изписан.[10]

Света Богородица“ в местността Цилипио за велвендци или Грачани за палеограцанци е голяма средновековна църква.[11] Църквата „Света Параскева“в местността Палиомилос (Старата воденица) на хълма Грачани (Цилипио) е красива базилика, която е обновена в 1994 година. В 1995 година грачанският резбар Панайотис Зарухас изработва иконостаса. Иконите са дело на Харисиос Цукарданис.[12] В 1980 година в местността Катна Алония на изхода на селото е построена църквата „Свети Нектарий“.[13]

„Преображение Господне“ е построена в 1980 година.[14] В селото има и църква „Свети Йоан“.[15]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 42.
  2. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
  3. Αγίου Δημητρίου Γριτσιάνης. // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 15 януари 2015.
  4. Προφήτη Ηλία Παλαιογρατσάνου. // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 18 януари 2015.
  5. Αγίου Γεωργίου Γριτσιάνης. // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 15 януари 2015.
  6. Άγιος Αθανάσιος Παλαιογρατσάνου. // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 13 януари 2015.
  7. Άγιος Νικόλαος Παλαιογρατσάνου. // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 16 януари 2015.
  8. Κοιμήσεως της Θεοτόκου Παλαιογρατσάνου. // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 18 януари 2015.
  9. Άγιοι Θεόδωροι. // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 13 януари 2015.
  10. Άγιος Αθανάσιος στο Τσιλιπίσιο. // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 14 януари 2015.
  11. Παναγιά στο Τσιλιπίσιο. // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 14 януари 2015.
  12. Αγία Παρασκευή στο Τσιλιπίσιο. // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 13 януари 2015.
  13. Άγιος Νεκτάριος. // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 14 януари 2015.
  14. Μεταμόρφωση. // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 14 януари 2015.
  15. Αη Γιάννης. // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 14 януари 2015.


     Портал „Македония“         Портал „Македония