Палеоиспански езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рапространение на палеоиспанските езици според намерени надписи (с изключение на аквитански език, който се локализира по антропо- и теоними от надписи на латински език).
Доримските езици в Иберия към 200 г. пр.н.е.[1]

Палеоиспанските езици са онези на предримското население на Иберийския полуостров или древна Иберия, с изключение на езиците на колонизаторите на полуострова, а това са финикийците и древните гърци.

В процеса на романизация последвал римската колонизация на Иберия, всички тези езици изчезнали с изключение на баския, като латинския се явява в основата на съвременните иберо-романски езици.

От палеоиспанските езици са се запазили няколко надписа на иберийска писменост от периода между 5 век пр.н.е. и 1 век.

Палеоиспанските езици се поделят на две големи групи:

  • Неиндоевропейски, които са:
  1. иберийски език;
  2. тартесийски език и
  3. аквитански език.
  • Индоевропейски, които са:
  1. келтиберийски език и
  2. лузитански език, който португалците считат за раннопортугалски.

Към палеоиспанските езици спада и пиктския език, за който единствените сведения са на Юлий Цезар. Римлянинът намира пиктите родствени с иберите. Езикът на пиктите е или родствен с иберийския, или с келтския, а и поради това че няма запазени писмени паметници на този език, класификацията му към някоя от двете групи е спорна, но във всички случаи пиктския е палеоиспански език.

Някои езиковеди причисляват лигурския към палеоиспанските езици въз основа сведенията на Сенека от изгнанието му в Корсика, който предава, че лигурите и иберите са две вълни заселници на острова.

Има баско-иберийска хипотеза, според която протобаския и иберийския са родствени езици.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Correa, José Antonio (1994): „La lengua ibérica“, Revista española de lingüística 24, 2, pp. 263—287.
  • Jordán, Carlos (2004): Celtibérico, Zaragoza.
  • Hoz, Javier de (1995): „Tartesio, fenicio y céltico, 25 años después“, Tartessos 25 años después, pp. 591—607.
  • Rodríguez Ramos, Jesús (2005): „Introducció a l’estudi de les inscripcions ibèriques“, Revista de la Fundació Privada Catalana per l’Arqueologia ibèrica, 1, pp. 13-144.
  • Untermann, Jürgen : Monumenta Linguarum Hispanicarum, Wiesbaden. (1975): I Die Münzlegenden. (1980): II Die iberischen Inschriften aus Sudfrankreicht. (1990): III Die iberischen Inschriften aus Spanien. (1997): IV Die tartessischen, keltiberischen und lusitanischen Inschriften.
  • Velaza, Javier (1996): Epigrafía y lengua ibéricas, Barcelona.