Палеологов ренесанс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Фреската "Белият ангел" от манастира Милешево

Палеологовият ренесанс е художествен период, част от византийското изкуство, което се появява и придобива разпостранение след възстановяването на Византия през 1261 г. Свързва се с последната династия управлявала империята - Палеолози, по чието име е ѝ известно.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Характеризира се с хуманизъм, съчетан с реализъм на изображенията (предимно стенописи).

В тази епоха скъпо струващата мозайка все по-често отстъпва място на фреската. Именно по това време е построен и украсен знаменитата църква "Хора", неговата мозайка и фрески се считат за автентичен паметник от Палеологовата епоха.

Увеличава се числото на сюжети от иконописта. В търсене на новости художниците все по-често прибягват към апокрифните Евангелия (тези неприети от официалната църква)[1].

Към представителите на епохата на Палеологовия ренесанс може да се отнесе Теофан Грък.

Учените спорят дали е възможно Палеологовият ренесанс плавно е преминал в настоящето Възраждане[1].

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разпространява се от Византия във Втората българска държава, Рашка, Душановата държава, а по-късно и към другите славянски православни земи. Влиянието му след превземането на Константинопол продължава в древноруските земи, на остров Крит и на Италийския полуостров до към 17 век.

Декоративно-приложно изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Към произведенията на декоративно-приложното изкуство на Палеологовия Ренесанс се отнася, например, частично съхранената мозайка „Дейсус“ в Света София.

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

Пример за живопис от епохата на Палеологовия ренесанс се явява фреската „Белия ангел“, намиращ се в Манастир Милешево, разположен в Сърбия[2].


Обекти[редактиране | редактиране на кода]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

По време на Палеологовия ренесанс, сградите се създават вече не толкова мащабни, колкото са били през предходните епохи. Към паметниците на архитектурата от епохата на Палеологовия ренесанс се отнася църквата "Хора", най-съхраненият византийски паметник на архитектурата. Църквата "Хора" влиза в Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО [6].

Творци[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]