Палестинци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Палестинци
الفلسطينيون
Селско семейство в Рамала, 1900 – 1910 г.
Селско семейство в Рамала, 1900 – 1910 г.
Общ брой10 000 000
РазселениеFlag of Palestine.svg Палестина: 4 810 000
Flag of Jordan.svg Йордания: 2 175 491
Flag of Israel.svg Израел: 1 890 000
Flag of Syria.svg Сирия: 552 000
Flag of Chile.svg Чили: 500 000
Езикарабски език, иврит, английски език, гръцки език
Религияосновно ислям (сунизъм)
Сродни групиевреи, самаряни, араби
Палестинци в Общомедия

Палестинци или палестински араби (на арабски: الفلسطينيون‎, al-filasTīnīyyūn, на иврит: פלסטינים‎) са арабските жители на територията на историческата област Палестина (днес – Израел и Държава Палестина) в: Юдея, Самария, Газа, Галилея и в Западния бряг на река Йордан.[1]

Най-разпространената религия сред тях е ислямът, някои изповядват християнство. Броят на палестинците в различните държави в Близкия изток, както следва:

Съществуват многобройни палестински общини в някои американски държави – Чили (500 хил.), САЩ (68 хил.), Хондурас (54 хил.), Бразилия (50 хил.) и други.

Повечето израелски политици считат, че палестинското национално самосъзнание на тази група хора (почти изключително араби) се е сформирало през 1960-те и 1970-те години на ХХ век, предимно на антиизраелска основа. Произраелски настроените политици и общественици сочат за идеен създател на т.нар. „палестинска нация“ покойният председател на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) Ясер Арафат.

Език[редактиране | редактиране на кода]

Палестинският арабски е подгрупа на по-широкия левантийски арабски. Преди ислямското завоевание и арабизацията на Леванта през VII век, основните езици, говорени в Палестина от предимно християнски и еврейски общности, са арамейски, гръцки и сирийски. Палестинският диалект, подобно на други варианти на левантийския диалект, оказва значително влияние върху речника на арамейския език.

Палестинският диалект има три основни подразновидности: селски, градски и бедуински, като произношението Qāf служи като шиболет за разграничаването им: градската разновидност има звук [Q], докато селската разновидност (говорена в селата около големите градове) не произнася [Q] и [K]. В бедуинската разновидност (разпространена главно в южния регион и по долината на река Йордан) се използва [G] вместо [Q].

Палестинците, които живеят или работят в Израел, както и някои от тези, които живеят на Западния бряг и Газа, обикновено могат да говорят и модерен иврит.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Tamara Cofman Wittes, How Israelis and Palestinians Negotiate: A Cross-cultural Analysis, US Institute of Peace Press, 2005 p.5.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]