Палилула (квартал, Белград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Палилула
Višnjica.jpg
Reliefkarte Serbien.png
44.807° с. ш. 20.5097° и. д.
Палилула
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Окръг Белградски окръг
Община Палилула
Надм. височина 256 m
Население 110 637 души (2011)
Пощенски код

11060,11101,11108,11116, 11120,

11122,11161, 11162, 11164, 11210
Телефонен код 011
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Палилула.

Община Палилула (най-горе) сред общините на Град Белград
Карта на квартал Палилула с негови съставни части

Палилула (на сръбски: Палилула) е квартал на Белград, разположен в южната част на едноименната градска община Палилула на окръг Град Белград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Югозападната историческа част на кв. Палилула (в охра на картата на квартала), опирайки до центъра на Белград, започва от парка „Ташмайдан“ и достига река Дунав, обхващайки източната част от Белградското пристанище. Оттам кварталът се простира по десния южен бряг на реката (в зелено, лилаво, синьо) и заема обширна част (в жълто) от левия северен бряг на Дунав.

Населението на квартала възлиза на 110637 души (2011) срещу 103 261 жители (2002). Етнически състав (2002):

История[редактиране | редактиране на кода]

Името си придобива по време на османското владичество. По онова време съществува забрана да се пуши в Белградската крепост (наричана Калемегдан) поради опасност от пожар и взрив на боеприпасите, съхранявани в нея. Пушачите излизали да пушат извън крепостта. На мястото за пушене, наричано Палилула, възниква белградско предградие. През ХІХ век Палилула е самостоятелно населено място, бивше предградие на Белград, с име Пали Лула.

Гаврил Занетов предава спомени на негови жители, които разказват за детски вражди на етническа основа в Ташмайдан между българчета от квартала с деца от съседния квартал Врачар[1]. Занетов препредава спомените на Везенков, кореспондент на руски вестник, който разказва, че той като дете заедно с други българчета е водил жестока борба със сръбските деца от Врачар на етническа почва[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.
  2. Занетов, Гаврил. Западните предели на българската народност. Г. М. Чомонев, 1916.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  • Ада Хуя – полуостров и квартал в кв. Палилула