Памела Карсън
| Памела Карсън | |
| партньорка на Джим Морисън | |
 | |
| Родена |
22 декември 1946 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Санта Ана, САЩ |
| Музикална кариера | |
| Инструменти | вокал |
| Семейство | |
| Съпруг | Джим Морисън (30 септември 1967 – 3 юли 1971)[1] |
| Партньор | Джим Морисън |
| Уебсайт | |
| Памела Карсън в Общомедия | |
Памела Сюзън Карсън (на английски: Pamela Susan Courson, Уийд, 22 декември 1946 г. – Лос Анджелис, 25 април 1974 г.) е най-значимата партньорка в живота на лидера на Доорс Джим Морисън и негова муза,[2] въпреки че никога не са се женили.
Тя е сред само 2-та очевидци на смъртта на Морисън (другият е съдебният лекар Макс Василле), която се случва внезапно в Париж на 3 юли 1971 г. Определена е за наследник на наследството на певеца, починала е 3 години след него. Смъртта ѝ се дължи на предозиране с хероин. Погребана е под името Памела Морисън Сюзън.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Детство и юношество[редактиране | редактиране на кода]
Памела е родена в семейството на Колумб Карсън и Пърл Шмид. Възпитана в типичната американска буржоазна среда, тя посещава училище успешно, докато вече тийнейджърка се записва в гимназия „Ориндж“ и след това спира да учи на шестнадесетгодишна възраст. Очарована от зараждащото се хипи движение, Памела се откроява от своите съученици не само с екстравагантните дрехи, които използва, но и с особения си начин на живот. За нея се говори, че тя е изключително завладяващо и жизнено момиче, готово за всяко преживяване, дори и най-опасното и очевидно безсмислено, и склонно да живее интензивно всеки ден. Това я кара да се отдалечи от заобикалящата я буржоазна среда, възприемайки я като несъвместима със собствената си личност. През същите години тя страда от анорексия, постигайки по тази причина онзи отслабен и проницателен аспект, който ще я характеризира и никога няма да я изостави.
Съжителство с Джим Морисън[редактиране | редактиране на кода]
След като напуска колежа, тя се премества в Лос Анджелис и там се запознава с Джим Морисън. Обстоятелствата на срещата им никога не са били ясни. За двамата едни и същи действащи лица винаги са предоставяли различни версии. Най-акредитираният от тях разказва как Памела е в публиката на концерт на „Дорс“ в „London Fog“, популярно място на „Sunset Strip“. Тук тя първоначално е забелязана от барабаниста Джон Денсмор и ухажвана от лидера на групата „Love“ Артър Лий, дотогава докогато не влиза в полезрението на Морисън, който един ден ще каже, че е бил поразен от специфичната аура, излъчвана от момичето, и как е намерил обяснението с което осъзнава причината си за раждането си.
Джим Морисън е убеден, че духът на индиански вожд живее в него, затова смята срещата с Памела за знак на съдбата, признавайки я за своя „космическа спътница“ с начина на живот на момичето, толкова подобен на неговия.
Пам е с Джим от началото на приключението му с „Дорс“, следвайки го навсякъде. Връзката им не винаги е била щастлива, напротив – по-често бурна и по-скоро колеблива. Има чести изневери и от двамата, има периоди на отчуждение, дори много дълги понякога. И двамата са пристрастени към употребата на наркотици, по-специално халюциногени и (особено в случая с Джим) алкохол, но Памела не презираше хероина, който Джим не одобрява.
Памела смята живота в сянката на Джим и славата му за истинска работа, докато не почувства нуждата да създаде нещо сама и започва да се интересува от модата. С незаменимата финансова помощ на Морисън тя отваря магазин, наречен „Темида“, където продава дрехи и аксесоари, които лично е ходила да избира в Европа и по-специално в Лондон, с чести пътувания до онова, което се смята за столица на младежката мода. „Темида“ бързо се превръща в място за срещи на феновете на „Вратите“, които се събрат там с надеждата, че ще могат да се срещнат с Джим и другите членове на групата, привлечени от атмосферата на ексцентричност и духовност, която Джим и Пам успяват да създадат. Приключението на „Темида“ продължава много малко, тъй като пълната предприемаческа неспособност на Пам, съчетана с прекалено непринудената и връзка с парите, не способстват богатството на магазина. В този период обаче Памела се среща с граф Жан дьо Бретой, изпаднал благородник, който е разделен между Лондон и Париж тя и има дълга паралелна връзка с него. С него Пам има общо пристрастяването към хероина. Една от хипотезите за мрачната смърт на Джим Морисън, всъщност, се вижда в дьо Бретой доставчика на дозата, която би причинява сърдечния удар, който убива певицата. Изглежда също така сигурно, че Памела прекарва период с графа в Париж, който съвпада с особено дългата почивка с Джим, и така през това време идеята за окончателно преместване във френската столица узрява в нея.
Към края на 1970 г. животът на Джим Морисън е на кръстопът. Разногласията в групата, многобройните съдебни процеси и пристрастяването към алкохола подкопават физиката и психиката му. Притеснена, Памела го убеждава да се премести в Париж, преди да бъде издадена поредната заповед за арест и така двойката се заселва във вила „Люмиер“ през март 1971 г. Парижкият живот сякаш е от полза за Джим, който почти напълно спира да пие и се потопява в романтичната атмосфера на града, за да се посвети изключително на поезията. Връзката с Памела също се възражда, всъщност двамата споделят обикновен апартамент в квартал „Маре“ а историческите кавги отшумяват. В нощта между 2 и 3 юли същата година обаче Памела намира Джим мъртъв във ваната. Самата тя казва, че Джим не се чувства добре тази вечер и е решила да се изкъпе, докато не е заспала. Събуждайки се през нощта, тя вижда, че спътникът и още не се е върнал в леглото и става да го търси, като го намира мъртъв във ваната, все още пълна с вода. Официалният доклад, изготвен набързо от съдебния лекар, говори за естествена смърт поради сърдечен арест.
Спекулациите за смъртта на Джим Морисън са все още многобройни днес. Някои биха искали да е рокерска жертва на хероина, толкова скъп за Пам, но е известно, че Морисън никога не е пробвал това и наистина е презирал тези, които са пристрастени към практика с този наркотик. Други правят в хипотези за коктейл с наркотици и алкохол, който е причинил инфаркта, а трети приписват на Памела решаваща роля в историята, тъй като тя не само е предоставила на Джим веществото, което би го е убило, но така всъщност подпомага кризата, предшестваща инфаркта, опитвайки се да го съживи, като потапя тялото му във вода и само след като разбира, че всеки опит ще бъде напразен, извиква помощ, която се оказа излишна.
Последни години и смърт[редактиране | редактиране на кода]
Памела и Джим никога не са се женили. Няколко пъти те са толкова близки, че поне на няколко пъти искат необходимите документи, а и на двамата им изглежда, че това е повече от всичко друго малко „лудост“, акт само за да се направи нещо различно и вълнуващо на място, а не реална нужда. Например, клавишникът Рей Манзарек си спомня как е чул Джим и Пам да говорят за брак ден след съюза му с Дороти (на Манзарек), очевидно повлияни от церемонията и атмосферата на партито. Въпреки това и двамата се чувстват толкова свързани помежду си, че се смятат за съпруг и съпруга и страдат много от честите моменти на раздяла.
В книгата „Аз съм с групата“ на Памела Дес Барес се разказва за срещата и, все още тийнейджърка, с Джим Морисън. В началото младото момиче злоупотребява с халюциногени и Джим я убеждава да спре, развивайки силно разбирателство с нея. Връзката обаче скоро се прекъсва, защото певеца не може да живее далеч от Памела Карсън, която винаги го чака у дома.
Завещание, написано от Джим през 1969 г., посочва Памела като единствен бенефициент на наследството му и така Пам се завръща в Америка, намирайки се неочаквано богата. Но нещо в нея е безвъзвратно загубено с Джим, така че тя прекарва последните години от живота си в състояние на вечна тъга и депресия, в постоянен спомен и носталгия по Морисън. Хранителните разстройства се появяват отново и зависимостта от хероин придобива драматични очертания, докато не е намерена мъртва на 25 април 1974 г. в голямата къща в Лос Анджелис, в която се е преместила. В нейния случай докладът говори недвусмислено за предозиране. За мнозина смъртта на Пам е обявена, почти като самоубийство, тъй като някои приятели съобщават как в дните преди факта Памела е говорила за твърдата си воля да „отиде при Джим“. Родителите и се опитват да се уверят, че тялото и може да почива в Париж до годеника и Джим, но пепелта и е положена в мавзолея във Феърхейвънския мемориален парк в Санта Ана (Калифорния).[3]
Посмъртни спорове[редактиране | редактиране на кода]
Когато Памела почива, между родителите и и семейство Морисънови избухна остър съдебен спор за голямото наследство. За да се сдобият с това, Карсънови се обръщат към факта, че е очевидно, че Джим и Памела са де факто семейство, въпреки че не са законно женени, но калифорнийското законодателство не признава този тип съюз. Затова родителите на Памела представят документ, удостоверяващ съюза между Джим и Памела в щата Колорадо, който приема фактически двойки. Въпреки че този документ не носи подписите на „съпрузите“ и въпреки че е известно, че нито един от тях никога не е живял там, калифорнийският съд обявява Пам и Джим за обединени съгласно законите на Колорадо и след това предоставя половината наследство на семейство Карсън. Към днешна дата огромното богатство на Джим Морисън е разделено между двете семейства, които се договарят за годишна помощ от по 200 000 долара на всяка страна.
Споменът за Памела и до днес не се харесва много на някои фенове на Доорс, особено на онези, които вярват, че Карсън е истинската причина за смъртта на Джим Морисън, и на онези, които вярват, че Джим всъщност не е бил влюбен в Памела, а по-скоро че тя е сукуб за неговия раздразнителен и темпераментен характер. Всъщност много песни, композирани и записни от Джим с „Дорс“, носят препратки, понякога очевидни, понякога по-фини, за връзката му с Памела – една преди всичко е Love Street, от албума от 1968 г. Waiting for the Sun (В очакване на слънцето) .
В популярната култура[редактиране | редактиране на кода]
Памела Карсън е изиграна от Мег Райън във филма The Doors на Оливър Стоун заснет през 1991 година.[4]
Авторът Патриша Бътлър написва книга, наречена „Ангелите танцуват и ангелите умират: Трагичният романс на Памела и Джим Морисън“.[5]
Цитати от филма „The Doors“ на Оливър Стоун[редактиране | редактиране на кода]
Пам седи на стъпалата пред къщата им. Джим лежи с глава в скута и и пее. Тя: обичам да ми пееш. Той: как няма да обичаш като аз съм Певецът, а ти си моята Муза.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.parmanlaw.com
- ↑ „The Doors“, 1991 г.
- ↑ Памела Сюзън Курсън, „findagrave“ Посетен на 31 август 2021
- ↑ Kagan, Norman. The cinema of Oliver Stone. Continuum, 2000. p. 312. ISBN 0-8264-1244-0.
- ↑ „Nonfiction Book Review: Angels Dance and Angels Die: The Tragic Romance of Pamela and Jim Morrison by Patricia Butler, Author, Jerry Hopkins, Introduction by Schirmer Trade Books $26.95 (275p) ISBN 978-0-02-864729-6“. PublishersWeekly.com. Посетен на 12 април 2020
Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]
- Бътлър, Патриша. Ангелите танцуват и ангелите умират: Трагичният романс на Памела и Джим Морисън. Schirmer Books, 2000. ISBN 978-0-8256-7153-1
- Де Барес, Памела. Аз съм с групата. Изповеди на група. Castelvecchi, поредица Le Navi (превод Т. Ло Порто), 2006. ISBN 8876151389
- Жулиета, Барбара. Шаста – Памела Карсън Морисън: муза стана легенда, Rise & Press, 2021. ISBN 9788894338140
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pamela Courson в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
