Паметник костница на Ботеви четници
- Вижте пояснителната страница за други значения на Паметник костница.
| Паметник костница на Ботеви четници | |
| Музеи в България | |
 | |
| Местоположение | Скравена, България |
|---|---|
| Тематика | исторически музей костница |
| Основан | 18 май 1982 г. |
| Обект на БТС |  82. |
| Печат | има |
| Работно време | |
| Лятно работно време | 9:00 – 12:00,14.00-18.00 (събота и неделя 10.00 – 18.00) |
| Зимно работно време | 9:00 – 12:00,14.00 – 18.00 (почивни дни: събота и неделя) |
| Телефон | 07137/20 – 44 |
 | |
| Паметник костница на Ботеви четници в Общомедия | |
Паметникът костница на Ботеви четници е мемориална костница в село Скравена, община Ботевград.
В нея се съхраняват черепите на 10 Ботеви четници от групата на Георги Апостолов, намерили смъртта си при разгрома на четата в Рашов дол край Ритлите, на 2 юни 1876 година (21 май по стар стил)[1].
На следващия ден цялото население на Скравена е изкарано да види шествието на башибозука, носещ забити на колове главите на четниците. Селските първенци Георги Стаменов и Петко Студенковски успяват да откупят главите и още същата вечер жените от селото ги измиват, увиват в домашно платно и погребват в двора на църквата. На 3 юни 1930 година, по предложение на свещеник Георги Попдимитров, тленните останки са извадени и изложени в специална витрина в църквата.[2]
Паметникът костница е открит на 18 май 1982 г. на церемония по пренасяне на съхранените от местното население черепи на десетте Ботеви четници от църквата „Св. безсребреници Козма и Дамян“ в селото.[3]
През 1982 година са преместени в специално изградената костница по проект на архитектката Росица Грънчарова, скулпторката Стефана Бояджиева и художника Божидар Овчаров.[4] Изследваните и консервирани черепи от колектив с научен ръководител д-р Ек. Захариева са поставени в специални стъклени саркофази. Сред тях е идентифициран Георги Апостолов – секретар на щаба на Ботевата чета, роден в Стара Загора.. В костницата е изваяна скулптурата „Майчина болка“. Релефните изображения върху външната лицева страна на паметника символизират преклонението и почитта на местното население към загиналите за свободата на България синове.[3]
Костницата е в списъка на Стоте национални туристически обекта с № 82. Ключът за костницата и печатът се намират в информационния център в Народно читалище „19 февруари 1906“.
Ботевите поклонения[редактиране | редактиране на кода]
Поклоненията в село Скравена започват веднага след Освобождението. На гроба на Ботевите четници в черковния двор всяка година на 3 юни свещеник Димитър Николов, а по-късно и синът му Георги Попдимитров, извършвали панихида в памет на загиналите четници. През 1882 г. на гроба е поставен каменен кръст с надпис, за който може да се смята, че е един от първите паметни знаци, свързани с Ботевата чета: „Построено в 1882 г. в памят на о бозе починалите 10 глави на Ботевата дружина, пренесени от Ритлите, Врачанското землище.“ По инициатива на Георги Попдимитров на 3 юни 1930 г. черепите на Ботевите четници са извадени с идеята за построяването на Мавзолей костница за тях, но инициативата не била реализирана. Черепите се съхранявали няколко десетилетия в черквата в дървен шкаф витрина, който всяка година се изнасяли и на мегдана се провеждали поклонения. В средата на 1930-те години отбелязването на събитието се е провеждало в два дни – на 2 и на 3 юни, като заедно с паметта на Ботевите четници, се почитали и загиналите скравенци във войните. Пред саркофага с останките на Ботевите четници стояли на почетна стража ученици и военни от 16-и Ловчански полк, които ежегодно вземали участие в поклоненията. По същото време започва и провеждането на заря-проверка в Скравена, традицията на която продължава и до днес. Ботевите поклонения в Скравена се провеждат се на 2 юни и включват: исторически четения, художествения програми, изложби, конкурси, панихида, шествие с венец на славата и заря-проверка – кулминация на деня за преклонение пред подвига и саможертвата на героите на България.[5]
- Снимки от Ботевите поклонения в Скравена
-
-
-
-
-
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
- Снимки на Костницата
-
Паметникът на Георги Апостолов до костницата -
Скулптурното пано и витрината с тленните останки -
Черепите на въстаниците, изложени в специална витрина -
Черепът на Георги Апостолов – единственият идентифициран
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Статия за Георги Апостолов, Енциклопедия България, том 1, издание на БАН, 1978
- ↑ „Скравена тачи паметта на героите“, информационен материал, 2005 г., копиран в tourism-bg.net
- ↑ а б Ценова, Емилия. Община Ботевград. Ботевград, Ариадна 93, 2005. с. 49.
- ↑ Статия за село Скравена, Енциклопедия България, том 6, издание на БАН, 1988
- ↑ Йорданова, Цанка. Ботевата традиция в с. Скравена // вестник „Шанс“ бр. 21. 2 юни 1997. с. 4.