Паметник на Бузлуджа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Дом-паметникът на партията

Паметникът на Бузлуджа (официално име Дом-паметник на партията) е популярното име на най-големия идеологически монумент в България. Издигнат е през 1981 г. на връх Хаджи Димитър, повече известен със старото му име (до 1942 г.) връх Бузлуджа, в чест на Бузлуджанския конгрес, проведен на същото място през 1891 г. През периода 1944-1989 година връх Бузлуджа и Дом-паметникът на партията са светиня за българските комунисти.[1]

До паметника са прекарани асфалтови пътища от връх Шипка и от главния път Стара ЗагораРусе в отсечката след Казанлък (отбивката за паметника е означена с огромен паметник в цял ръст на Димитър Благоев).

Изграждане[редактиране | редактиране на кода]

Решение за изграждане на Дом-паметник на партията се взима от Секретариата на ЦК на БКП на 11 март 1971. Строежът му започва през 1974 г. и се финансира с дарения на стойност 14 186 000 лв. Дом-паметникът е открит на 23 август 1981 г.

Архитектурният проект е дело на колектив, ръководен от арх. Георги Стоилов. Конструкциите са проектирани от колектив, ръководен от проф. инж. Добромир Коларов. Сградата има визуална прилика с Олимпийския Стадион в Монреал, както и със сграда проектирана около 1955 г. от Франк Лойд Райт на Гръцка православна църква в Уисконсин, САЩ. В строежа участват някогашните строителни войски и доброволци-бригадири. Ръководител на грандиозния обект е командирът на старозагорската строителна дивизия генерал Делчо Делчев.

Дом-паметникът се състои от куполна зала и 70-метров двоен пилон. На върха на пилона са монтирани 2 петолъчки с размери 6.50/12 м. Тържествената зала е с диаметър 42 м и височина 14,5 м и е декорирана с мозайки с обща площ от 550 м². Мозайките пресъздават борбите на БКП и изграждането на социалистическо общество. В коридора около залата има 14 композиции, които отразяват мирния труд.

Произведения на монументалното и декоративно изкуство[2][редактиране | редактиране на кода]

Художественото оформление на Дома-паметник отнема 18 месеца и в него взимат участие над 60 творци.

По-значителни произведения:

  • „Знамена“ – композиция от екстериорни пластични тела, гранит, бронз, размери 35/12 м, автори Димитър Бойков и Михаил Бенчев, включително
    • „Фигура на вечно изгарящия в борбата“ – бронз, размери 2,50/3 м
  • „Победата“ – интериор, бронзов релеф, преддверие, автор Величко Минеков
  • „Раждането на Партията“ – интериор, пластична стена с релеф, врачански варовик и бронз, размери 15/6 м, автор Валентин Старчев
  • „Борбите и победата на Партията“ – интериор, стена по контура на кръглата централна Тържествена (ритуална) зала, диаметър около 42 м, мозайка, смалт и злато, размери около 131/5 м, автори Христо Стефанов и Йоан Левиев
  • „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“ – интериор, кръгло пано в центъра на тавана на Тържествена (ритуална) зала, диаметър 9 м, автори Владислав Паскалев и Кънчо Кънев
  • „Девети септември 1944“ – интериор, стена с мозайка, размери 13.50/3,50 м, автор Иван Кирков
  • „Българо-Съветската дружба“ – интериор, стена с мозайка, размери 8/3 м, автор Тома Върбанов
  • „V конгрес на БКП“ – интериор, стена с мозайка, размери 10/3 м, автор Александър Терзиев
  • „Социалистическото преустройство на селското стопанство“ – интериор, стена с мозайка, размери 8/3 м, автор Георги Трифонов
  • „Грижата за подрастващите“ – интериор, стена с мозайка, размери 7/3 м, автор Иван Стоилов-Бункера
  • „Жената в социалистическото общество“ – интериор, стена с мозайка, размери 8/3 м, автор Иван Б. Иванов
  • „Международната работническа солидарност“ – интериор, стена с мозайка, размери 7.50/3.10 м, автор Григор Спиридонов
  • „Априлски възход“ – интериор, стена с мозайка, размери 8/3 м, автор Димитър Киров
  • „Х конгрес на БКП“ – интериор, стена с мозайка, размери 7/3 м, автор Стоимен Стоилов

Трите стълбища в дома са украсени с композиции от бяло кристално стъкло, изработени от чешкия скулптор Станислав Либенски.

Социалистически събор[редактиране | редактиране на кода]

Социалистически събор през 2005 г.

Всяка година в първата неделя на месец август (с редки изключения в края на юли) БСП организира край паметника партиен събор, на който присъстват нейни симпатизанти. Празненствата включват младежка дискотека вечерта преди официалните тържества, официален митинг на социалистите с празнична програма. Митингът винаги започва с изпълнение на Химна на Република България и „Интернационалът“.

Съвременно състояние[редактиране | редактиране на кода]

След падането от власт на Тодор Живков и политическите промени в България от ноември 1989 г. състоянието на паметника се влошава драстично. През 1992 г. паметникът е одържавен по Закона за одържавяването на имуществото на БКП и запечатан. Сградата започва да се руши, чупят се стъкла, изкъртват се мозайки, орнаменти и други елементи от конструкцията на паметника. Унищожени са мозаечните портрети на Тодор Живков и дъщеря му Людмила Живкова. Огромната петолъчка е обстрелвана с огнестрелно оръжие с цел грабеж на рубините, от които е смятано, че е изградена.

Въпреки всичко паметникът попада в класацията „Най-красивите изоставени места в света“ под номер 25, а през 2013 г. сходна класация му отрежда челното място.

Прехвърляне на БСП[редактиране | редактиране на кода]

По решение на правителството от 30 септември 2011 г. комплексът е прехвърлен безвъзмездно на Българската социалистическа партия.[3]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Асен Босев. Бузлуджа. // Издателство „Български художник“, 1977. Посетен на 2014-05-11.
  2. Съвременно българско монументално изкуство 1956-1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
  3. Решение на Министерски съвет №731/30.09.2011 за безвъзмездно прехвърляне на имоти — частна държавна собственост, в собственост на Българската социалистическа партия /Комплекс Дом - паметник връх Бузлуджа/

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]