Паметник на Георги Бенковски (Копривщица)
| Човекът, що даде фаталния знак | |
 | |
| Местоположение | Копривщица,  България |
|---|---|
| Архитект | Петко Татаров Христо Танев Сава Танев |
| Тип на сградата | гранит |
| Конструкция | гранитни блокове, свързани с метални скоби |
| Изграждане | 30 април 1976 г. |
| Височина | 1100 см |
| Състояние | поддържан |
| Човекът, що даде фаталния знак в Общомедия | |
Паметникът на Георги Бенковски (с пълно наименование: мемориален комплекс „Човекът, що даде фаталния знак“)[1] се намира над родната къща на Георги Бенковски в града и е изработен по проект на скулптора Христо Танев и архитекта Петко Татаров. Високият 11 m паметник представя Бенковски на кон, стъпил на пет камъка, със сабя в дясната ръка. Камъните символизират близо петте века, в които българските земи са се намирали под османска власт. Върху тях са изписани думите от одата „Бенковски“ от „Епопея на забравените“ на Иван Вазов: „Ставайте, робове! Аз не ща ярем!“.[2] Бенковски е представен на кон, за да бъде показано значението на неговата „Хвърковата чета“, а погледът му е насочен към Панагюрище, където е бил центърът на Четвърти революционен окръг.[3] Паметникът е един от символите на град Копривщица. [4]
Изграждане[редактиране | редактиране на кода]
Паметникът е създаден, след като на 29 юни 1971 г. Второто правителство на Тодор Живков постановява Копривщица да бъде превърната в национален исторически резерват и да започне да развива международен туризъм. За 100-годишнината от Априлското въстание в града са открити сто обекта, като паметникът на Бенковски е най-значимият от тях. Изграждането на монумента струва 340 000 лв. На откриването на паметника на 30 април 1976 г. присъства целият състав на Политбюро.[3]
След постъпването на проекта на Христо Танев се взимат впредвид ескизите от дипломната му работа в Националната художествена академия на тема Монументална историческа пластика – Конна композиция „Георги Бенковски“. След дебати за местополжението на мемориалния комплекс е взето решение той да се изгради на скалите над родния дом на войводата. След проучване на труднодостъпния терен, траяло две години от специалисти на Главно управление на строителните войски (ГУСВ) и „Хидрострой инженеринг“. Изпълнението на плановете е възложено на ОбНС Копривщица с отговорник на строежа Петър Атанасов Геов (почетен гражданин на Копривщица 2010). Отговорността по изпълнението пада на тогавашния председател на Комитета за отдих и туризъм Иван Врачев. Подготовката на каменните блокове, служещи за основа на комплекса започва през лятото на 1975 и продължава до февруари 1976 г. Това става под ръководството на Атанас Нешов Юруков – стар копривщенски майшстор-каменоделец. След укрепване на пътя и водостоците до избраното място, тежащите между десет и сто тона морени са закарани там, а предварителната им подготовка е възложена на брата на Христо, Сава Танев. На 3 март 1976 г. макета на паметника е одобрен. Този макет е разрязан на осем фрагмента, които са монтирани на мястото. След това са изградени и околните подстъпи и зелени пространства към „Човекът, що даде фаталния знак“.[5]
Реставрация[редактиране | редактиране на кода]
През 2016 г. скулпторът на паметника Христо Танев прави съобщение, че обектът се намира в застрашено състояние. По време на градежа поради неблагоприятни атмосферни условия връзките между отделните блокове, направени с метални скоби, вместо с разтопен метал са залети със смола. По тези причини и заради факта, че паметникът не е реставриран повече от четиридесет години, авторът му го счита за опасен. За емблемата на град Копривщица, която представлява конната скулптура на Бековски, е учредена дарителска кампания.[6] Недостигащите във фонда ѝ средства са събрани само за три месеца, като е съобщено, че в началото на 2019 г. работата по спасяването на монумента ще бъде започната.[7]
Възпоменателен текст[редактиране | редактиране на кода]
| „ | Ставайте робове аз неща ярем. | “ |
| „ | Героят, юнакът с мисъл на челото,
на подвига знаме, душа на делото, човекът, що даде фаталния знак и цял народ смело тикна с своя крак. |
“ |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ koprivshtitza.com. Копривщенските музеи. Посетен на 27 септември 2021
- ↑ Паметник – Бенковски в Коприщица | Българска наука // nauka.bg. 23 януари 2012. Архивиран от оригинала на 2016-09-13. Посетен на 21 декември 2015.
- ↑ а б Ваньо Стоилов. Докарали 5 морени за паметника на Бенковски в Копривщица // www.24chasa.bg. 23 април 2014. Посетен на 21 декември 2015.
- ↑ www.web-lego.com. Паметник Георги Бенковски – Копривщица – Сурдулица // koprivshtitsa-surdulica.com. Архивиран от оригинала на 2017-09-06. Посетен на 21 декември 2015.
- ↑ Лудова, Елена. 180 години от рождението на Георги Бенковски // юбилеен брой. Копривщица, Дирекция на музеите, септември 2023.
- ↑ Паметникът на Георги Бенковски в Копривщица се руши // btvnovinite.bg, 8 октомври 2018. Посетен на 18 януари 2024.
- ↑ Кацаров, Емил. Родолюбиви българи спасиха паметника на Георги Бенковски в Копривщица // btvnovinite.bg, 28 декември 2018. Посетен на 8 януари 2024.
