Паметник на Откритията

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Изглед от запад
Детайл от паметника

Паметникът на Откритията (на португалски: Padrão dos Descobrimentos, МФА:[pɐˈdɾɐ̃ũ duʃ dɨʃkubɾiˈmẽtuʃ]) е паметник в град Лисабон, Португалия, посветен на португалците, взели участие във Великите географски открития през 15-16 век. Разположен е край естуара на река Тежу, в квартала Санта Мария ди Белен, откъдето обикновено са потегляли корабите в онази епоха.

Паметникът на Откритията е построен през 1940 година по проект на архитекта Котинели Телмо и скулптора Леополду ди Алмейда. Той трябва да служи като временен фар по време на провеждано тогава международно изложение, но е запазен и след това. Паметникът демонстрира романтичната идеализация на португалската история, характерна за пропагандата по време на режима на Антонио ди Оливейра Салазар. Тъй като първоначално е построен с нетрайни материали, през 1960 година, по повод 500-годишнината от смъртта на Енрике Мореплавателя, е изцяло реконструиран.

Централна част на паметника представлява стоманобетонна плоча с височина 52 m и с формата на корабен нос. На тясната ѝ страна, обърната към сушата, е изобразен меч, заемащ цялата височина на паметника. На срещуположната страна е разположена статуя на Енрике Мореплавателя, обърната с лице към реката. Зад него, от двете страни на централната плоча, се намират статуи на мореплаватели, картографи, хора на изкуството, учени, мисионери и други известни португалци, свързани с Великите географски открития:[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]