Паметник на Тодор Александров (Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паметник на Тодор Александров
Общ изглед
Общ изглед
Map of Kyustendil.png
42.2808° с. ш. 22.6894° и. д.
Местоположение в Кюстендил
Вид паметник
Местоположение Кюстендил, Флаг на България България
Архитект Андрей Николов, Владимир Гиновски
Изграждане 1928 г.
1990 г.
Паметник на Тодор Александров в Общомедия

Паметникът на Тодор Александров е архитектурен скулптурен паметник в град Кюстендил, България. Разположен е в центъра на парка между сградите на общинската и областната администрация.

Реакции на убийството на Александров в Кюстендил[редактиране | редактиране на кода]

Видният български революционер, член на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация Тодор Александров е убит на 31 август 1924 г. в близост до село Сугарево, в Пирин, на път за конгреса на Серския революционен окръг от Щерьо Влахов и Динчо Вретенаров.

Едва на 15 септември 1924 година следобяд вестта за убийството се разпространява в Кюстендил. Градът се оглася от траурния звън на черковните камбани. Централният площад „Св. Св. Кирил и Методий“ се изпълва с многохиляден народ. От балкона на читалището говорят Владимир Куртев и Панчо Тошев. На 21 септември на площада се отслужва панихида в памет на загиналия. Кметът Иван Жабински обявява преименуването на ул. „Славянска“ на бул. „Тодор Александров“. Панихидата завършва със спонтанна манифестация, закрита пред читалището с реч на Владимир Куртев. Броят на кюстендилския вестник „Куриер“ от 21 септември е изцяло посветен на Тодор Александров. В статията си Добри Данов пише: „…Той обичаше нашия китен град, защото тук намираха подслон и разтуха в радушно топла, братска среда всички титани на светото македонско дело…“

Първи паметник[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът в края на 20-те началото на 30-те от близо
Паметникът в градината

По инициатива на дружество „Илинден“ и Македонското благотворително братство „Св. св. Кирил и Методий“, на 30 ноември 1924 г. в Кюстендил се учредява фонд „Тодор Александров“, с цел „поставяне бюст на Т. Александров в началото на булеварда, носещ името му в Кюстендил и заделяне от средствата на фонда суми за подпомагане семейството на Т. Александров“. Изработен е устав и е избран учредителен комитет от 45 души, управляван от комисия с председател Владимир Куртев, подпредседател Димитър Стоянов, секретар-касиер Ангел Узунов и членове: Панчо Тошев, Асен Касабов, Димитър Дойчинов, Яко Барухов.

Изработването на паметника е възложено на скулптора Андрей Николов, който наскоро се е завърнал от Италия. Той извайва бронзовия лик на войводата в щит като ореол, обгърнат с дъбови клонки.

Основният камък на паметника е положен на 7 август 1927 г. от председателя на Македонския национален комитет д-р Константин Станишев в присъствието на майката Мария, съпругата Вангелия и децата Александър и Мария.

Паметникът е открит на 1 ноември 1928 г. В репортаж за събитието списание „Илюстрация Илинден“ пише:

Паметникът на Тодор Александров е успял на студения бронз да изрази пламтящата и велика душа на македонския революционер в един образ, колкото суров и строг, толкова галещ и мил. Паметникът гледа към Македония, а Македония с тъжно лице и насълзени очи гледа от Руен своето скъпо чедо и праща благодарствен привет на родолюбивия и мил Кюстендил. Слава на Тодора! Слава на кюстендилското гражданство!

Първоначално паметникът е разположен източно от централния градски площад, в парка пред сградата на общината. През 1934 г. деветнадесетомайската власт го премества в дъното на парка, а през 1946 г. новата комунистическа власт го разрушава.

Втори паметник[редактиране | редактиране на кода]

Гърбът на паметника със списък на видните дейци на ВМОРО и ВМРО, загинали за свободата на Македония.

На 8 юни 1990 г. в Кюстендил се провежда възстановително събрание на Македонското дружество „Св. св. Кирил и Методий“. Първата значима обществена проява на дружеството, която намира отзвук в цялата страна, е възстановяването на паметника на Тодор Александров в Кюстендил. Създава се инициативен комитет, а за набиране на средства за възстановяването инициаторите излизат със специално възвание.

Архитектурната скица на паметника е възстановена от архитект Юли Фърков и изготвена от архитект Минчев. Паметникът е възстановен във вида, в който е бил изработен от Андрей Николов. Със съгласието на ВМРО-СМД и дъщерята на Тодор Александров – Мария Коева, на скулптора македонски българин Владимир Гиновски е разрешено да осъвремени скулпторния бюст по масления портрет на войводата от професор Димитър Гюдженов. Строителната част е възложена на столична фирма. Средствата са осигурени от ВМРО-Съюз на македонските дружества.

Малко преди завършването на паметника, общинското ръководство на БЗНС „Никола Петков“ подава възражение и сторителството му временно е преустановено. Въпросът е отнесен до Постоянната комисия по култура към Народното събрание, Българската православна църква и други институции и строителството е възобновено.

Паметникът е изпълнен от бял камък. Над бюста на войводата се чете надпис „Всичко за Македония“.

Новият паметник на Тодор Александров е открит официално през декември 1991 г. в присъствието на много кюстендилци и гости от страната. При откриването на паметника реч държи и дъщерята на войводата – Мария Коева.

Загинали за свободата на Македония[редактиране | редактиране на кода]

На гърба на паметника са прикрепени три паметни плочи с имената на видни дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, загинали за освобождението на Македония. Правописът на имената е запазен:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вероятно Димитър Лешников.
  2. При изготвяне на паметника вероятно е допусната грешка, като са обединени имената на двама революционери в едно, а именно на Иван Янев и на Иван Гърчето.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Митев, Денчо, Македонското благотворително братство „Св. Св. Кирил и Методий“ в Кюстендил 1919 – 2010 г., Кюстендил, 2011 г., с. 28 – 32 и 49 – 52.
     Портал „Македония“         Портал „Македония