Паметници в Раковски
Паметниците в Раковски са паметници, изградени да почетат личности, родени в град Раковски или свързани с културното наследство и историята на града. Католическите църкви, манастири и параклиси в града са богато украсени със статуи и витражи на светци и местни мъченици на вярата.
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1643 г. oтец Джакомо Хомодей е назначен за свещеник в Калъчлии. Той е направил една голяма къща, покрита със слама, за да служи част от нея за община, а другата за църква[1]. Той стъкмява олтар и на 21 ноември 1646 г. поставя статуи, които му били дадени от архиепископ Петър Богдан. Това са първите сведения за появата на статуи в населените места формирали по късно град Раковски.
Гробищни паркове[редактиране | редактиране на кода]
Един от най-старите паметници запазени в града е надгробната плоча на архимандрит Петър Арабаджийски в гробищния парк в кв. „Секирово“. Той е роден в Калъчлии, бил е администратор на католици от източен обред в Цариград. Друга запазена надгробна плоча с релефни изображения е тази на отец Иван Непомук, роден през 1839 г. в Тренто, Италия и пристигнал в България през 1876 г. В гробищните паркове на двата големи квартала са погребани католически епископи и български и италиански свещеници, родени или служили по тези места.
През 1940 г. италианското правителство отпуска средства за построяването на паметник на отците-капуцини Едуард Валпа и Самуил Нутини, служили и починали в Калъчлии. Паметна плоча е монтирана и благословена на 1 ноември 1940 г. от отец Дамян Гюлов[2].
-
Паметна плоча на отец Петър Арабаджийски в гробищния парк на кв. „Секирово“
-
Надгробна плоча на отец Иван Непомук в гробищния парк на кв. „Секирово“
-
Паметна плоча на отците Едуардо Валпа и Самуил Нутини в гробищния парк на кв. „Генерал Николаево“
-
Надгробна плоча на отeц Яко Яковски и сестра му в гробищния парк на кв. „Генерал Николаево“
Храмoве[редактиране | редактиране на кода]
През 1894 г. на вътрешната страна на лицето на старата църква в Секирово, от дясно, е била прикрепена паметна плоча, на която е пишело следното:
„ | Отец Ернест от Ривера капуцин, 20 години бе мисионер в Балтаджии, построи тази църква в 1887 год. По причина на болест се завърна в Италия, гдето предаде Богу дух на 25 август 1894 г. на възраст 66 години. Народът признателен на добрия си пастир, построи този паметник в 1894 година. Requescat in pace | “ |
Подобна плоча е била поставена на външния зид при входа на старата църква в Генерал Николаево. Надписът е гласял:
„ | Тука лежи о. Едуардъ, капуцинъ одъ с. ф. редъ. Роди се въ Торино, 29 февр. 1812 г. дошелъ въ тази държава въ год.1841, през 4 год. въ Амбарлия и 27 въ Калъшлия, во свещенствената си служба най-деятелни добродетели развива, съ секиго благоприятелен, на сиромасите верно провидение, за сички добростворителен. Секой денъ неговъ съ добро е заченъ, на българо-католиците всепредаденъ, въ духовенство ги учи и крепи. Въ български език преученъ. На хората драгъ, на Бога угоденъ, съ секакви достойнства накиченъ. Добродетелния си животъ извършилъ, у божи ръце душата си тихо предаде на 7 януаръ 1873. Молетъ за него и този честни паметникъ свещеници, негови събратия: Отци Алфонзо, Лудовико, Тобия, Ернесто, Антонино, Самуеле, съ Калъшлиските жителе поставиха. V.P. | “ |
През 1928 г. сградите на двете църквата, а с тях и плочите, са разрушени от Чирпанското земетресение.[3]
Папа Пий XI отпуска около 1 млн. лева помощ за пострадалото от Чирпанското земетресение католическо население в Пловдив и селата наоколо. През 1931 г. в знак на признателност при изграждане на новите храмове в селата, формирали по-късно град Раковски, барелефи на папа Пий XI са поставени на фасадите на трите храма - „Пресвето Сърце Исусово“, „Свети архангел Михаил“ и „Непорочно зачатие Богородично“. Между камбанариите на двата големи храма са монтирани статуи на Михаил архангел и Исус Христос.
В края на 1970те на фасадата на храма „Свети архангел Михаил“ са монтирани 5 статуи: гипсова статуя на Исус Христос с височина 3,20 м и 4 дървени статуи с височина 2,40 м на светците Франциск Ксаверий, Лаврентий дякон и мъченик и др. В края на XX в. дървените статуи са преместени в залата на културен център „Спиритус“ към храма „Свети Дух“ в Пловдив. Статуята на Исус Христос е демонтирана през 2018 г. поради повреда от климатичните условия.
През 1996 г. над фасадата на църквата „Пресвето сърце Исусово“ е монтирана нова статуя. Тя е изработена от скулптора Цвятко Сиромашки. На нея Спасителя е изобразен с вдигнати нагоре ръце, а не разперени, както е статуята в Рио де Жанейро. На 26 май 2002 г. кметът на Пловдив - Иван Чомаков подарява на папа Йоан Павел II няколко сувенира, между които е и малко бронзово копие на статуята „Пресвето сърце Исусово“, като автор на копието е също Цвятко Сиромашки.
-
Фасадата на храма „Непорочно зачатие Богородично“ с барелефа на папа Пий XI
-
Статуята „Свети архангел Михаил“
-
Статуята „Пресвето сърце Исусово“
Войнишки паметници[редактиране | редактиране на кода]
През 1914 г. в село Балтаджии е издигнат паметник на загиналите 1 офицер, 2 подофицери и 58 редници от селото и село Алифаково в Балканската война. Днес паметникът се намира в двора на църквата „Свети Архангел Михаил“. По същото време е изграден и паметник на загиналите от село Калъчлии в Балканската война. Днес той е разположен в гробищния парк на селото.
През 1920 г. със средства на близките също в село Балтаджии е издигнат паметник на 38 редници от селото и село Алифаково, загинали в Първата световна война. Подобен паметник е издигнат и в Калъчлии.
Възпоменателна плоча на 91 загинали от село Секирово в Балканските войни и в Първата световна война e поставена в коридора на училище „П. Парчевич“ през 1940 г. Тя е по проект на учителите Ст. Ковачев, Л. Иванов и Д. Узунов и е монтирана със средства на училището.[4]
-
Паметник на загиналите в Балканската война (1912 – 1913) в гробищен парк на кв. „Генерал Николаево“
-
Паметник на загиналите в Европейската война (1915 – 1918) в гробищен парк на кв. „Генерал Николаево“
-
Паметник на загиналите в Балканската война (1912 – 1913) в двора на църквата „Свети Архангел Михаил“ в кв. „Секирово“
-
Паметник на загиналите в Общо Европейската война (1915 – 1918) в двора на църквата „Свети Архангел Михаил“ в кв. „Секирово“
Паметници след Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]
На 1 юни 1944 г. ятаците Фердинанд Миланов и Йозо Тобиев от село Генерал Николаево заедно с над 30 ятака от село Стряма са разстреляни без съд в местността „Студенец“ в Родопите на около 37 км югозападно от Пловдив.[5] По-късно останки от телата им са намерени в общ гроб. Няколко години по-късно част от останките са пренесени и вградени в партизанския паметник, изграден на площада в село Генерал Николаево. Паметникът е бил посветен също и на партизанина Иван Станков. През 1950-те е поставена паметна плоча на оградата на дома на партизанина Петър Хамбарлийски в село Секирово.
След построяването на училището „Петър Парчевич“ през 1975 г. в квартал „Нов център“, в двора му е издигнат паметник на епископ Петър Парчевич.
На 14 юни 1982 г. е направена първата отливка в Стоманолеярния завод край село Шишманци.[5] Тя е поставена на площада в градинката до читалището в кв. Генерал Николаево, но след 1989 г. е премахната.
На 2 юни 1985 г. в градинката до автогарата в кв. „Генерал Николаево“ е открит паметник на Фердинанд Миланов.[6] Автор на балерефа е Виктор Тодоров. През 1986 г. между площада в кв. „Секирово“ и църквата в квартала е издигнат паметник на партизанина Петър Хамбарлийски. Паметникът е бил изработен от светлочервен камък с издълбан надпис - името и годините на раждане и смъртта му. По време на управлението на кмета Петър Карпаров (след 1991 г.), двата паметника са премахнати и не е известна тяхната съдбата.
През 1980-те при ремонта на площада в кв. „Генерал Николаево“ е премахнат стария паметник и в новоформираната градинка до сградата на общината е изграден паметник на Йорданка Николова. Скулптурата е дело на Александър Дяков. Останките от разстреляните на 1 юни 1944 г. ятаците са пренесени в основите на новия монумент.
-
Стария партизански паметник на площада в Генерал Николаево
-
Паметник на Фердинанд Миланов
-
Паметник на Йорданка Николова
-
Паметник на епископ Петър Парчевич в двора на едноименната гимназия
През септември 1989 г. в кв. „Генерал Николаево“ във връзка с 70-тата годишнина на основаване на партийната организация е открита паметна плоча. Скоро след това тя е премахната и на нейно място е поставена статуя на Дева Мария Лурдска.
-
Плакет за основаването на партийната организация в село Калъчлии през септември 1919 г.
-
Статуя на Дева Мария Лурдска
Международен пленер по скулптура[редактиране | редактиране на кода]
От 1985 г. ежегодно в продължение на пет години град Раковски е домакин на Пленер по скулптура с международно участие. По време на пленера са изработени около 35 скулптури (от камък), които са дарени на общината и поставени на различни места в града. Много от тях са запазени и все още могат да се видят в градинките основно около площада в кв. Генерал Николаево. След 1991 г. някои от скулптурите изчезват. През 1988 г. в пленера участва скулпторът Стефан Лютаков.[7]
Паметници след промените през 1989 г.[редактиране | редактиране на кода]
На 1 юни 1991 г. в квартал „Нов център“ е открит паметник на патрона на града – Георги Раковски, дело на скулптора Петко Москов.
На 20 април 1996 г. на пл. „България“ е открит Паметник на загиналите 35 раковчани в Отечествената война (1944 – 1945) „Икар – опит за летене“ с надпис[8]
„ | Българио за тебе те умяха! Изгори, за да светиш! | “ |
Паметникът е също дело на скулптора Петко Москов. Той е монтиран на същия постамент, където е бил паметника на Йорданка Николова. Поради това че останките от разстреляните на 1 юни 1944 г. ятаци са запазени в основите на монумента, председателят на Общинския съвет Георги Пънкин внася предложение паметникът да бъде премахнат. Предложението е подкрепено от общинските съветници, но обжалвано пред областната управа. Паметникът е запазен.
-
Паметник на Георги Раковски
-
Паметник на загиналите в Отечествената война
Няколко седмици преди посещението на папа Йоан Павел II в България през 2002 г, барелеф на епископ Евгений Босилков, епископ Иван Романов и свещеник Флавиан Манкин е изграден пред църквата „Пресвето сърце Исусово“. През 2012 г. са поставени паметни плочи на отците Михаил Добромиров и Яко Яковски. Първата е на булеварда, носещ името на отец Добромиров, а втората в двора на училището в кв. „Секирово“.
-
Паметна плоча на отец Михаил Добромиров
-
Паметник на духовниците Босилков, Романов и Манкин
-
Паметна плоча на отец Яко Яковски
По време на следобедната служба в църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Секирово през октомври 1944 г., отец Флавиан Манкин е насилствено отвлечен от църквата. Двама от неговите миряни – Гено Буров и Рафаел Пеев – опитали са да го защитят, са също арестувани от народната милиция и откарани в село Стряма. Предполага се, че те са убити рано сутринта на 21 октомври 1944 г. в гората около река Стряма. На предполагаемото място до моста на река Стряма през септември 2014 г. във връзка със 70-годишнина от гибелта им е издигнат скромен мемориал - кръст и възпоменателна плоча.[9]
-
Мемориален кръст
-
Мемориална плоча на отец Флавиан Манкин, Гено Буров и Рафаел Пеев
-
Мемориална плоча за Папското посещение в църквата „Пресвето Сърце Исусово“
През 2018 г. в кв. „Нов център“ е издигнат Паметника на загиналите за независимостта и обединението на България в чест на 230 войници, подофицери и офицери от населените места, формирали град Раковски, участвали и загинали в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война. Скулптурите на паметника са дело на сина на скулптора Петко Москов - Атанас Москов.
През септември 2019 г. във връзка с апостолическото посещение на папа Франциск в град Раковски в храма „Пресвето Сърце Исусово“ е поставена паметна плоча. На 12 септември 2020 г. във връзка с 60 годишния юбилей на родения в село Секирово (сега квартал на град Раковски) олимпийски шампион по бокс Петър Лесов и 40 години от олимпийската му титла, на площад „Европа“ е издигната триметрова статуя на боксьора, изработена от скулптора Живко Желев.[10]
На 14 април 2021 г. по повод 200 г. от рождението на патрона на града Георги Раковски на площад „България“ пред сградата на общината е открит барелеф на видния революционер и възрожденец. Паметникът е дело на скулптора Димитър Бонев.[11]
-
Паметник на загиналите във войните за национално обединение на България
-
Статуя на олимпийския шампион Петър Лесов на площад „Европа“
-
Барелеф на Георги Раковски пред сградата на общината
Спирки на обществения транспорт[редактиране | редактиране на кода]
През 2019 г. спирките на обществения транспорт в общината са именувани на известни български герои и писатели и на известни местни личности. Украсата на подслоните им придава художествено-историческо значение и ги прави своеобразни паметници.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ д-р Любомир Милетич, Нашите павликяни, 1904 г.
- ↑ Официалният уебсайт на църква „Пресвето Сърце Исусово“ // Архивиран от оригинала на 2016-10-14. Посетен на 2019-08-18.
- ↑ Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г.
- ↑ ВОЕННИ ПАМЕТНИЦИ В БЪЛГАРИЯ, архив на оригинала от 13 юли 2019, https://web.archive.org/web/20190713094225/http://www.militarymuseum.bg/Pages/Military%20history/Voenni%20pametnici/Kniga.pdf, посетен на 18 август 2019
- ↑ а б Димитров Б., Миналото на град Раковски, София, 1989 г.
- ↑ Архив: ДА – Пловдив - 28, Фонд: 1839Б - Слово по случай откриването на барелеф на Фердинанд Миланов от Раковски - 2 юни 1985 г.
- ↑ Стефан Лютаков.
- ↑ Областна комисия „Военни паметници“, Областна администрация Пловдив
- ↑ БЛАГОСЛАВЯНЕ НА КРЪСТА В ЧЕСТ НА МЪЧЕНИЦИТЕ 14.09.2014 – КРЪСТОВДЕН // Архивиран от оригинала на 2016-11-06. Посетен на 2019-08-18.
- ↑ Издигнаха триметрова статуя на най-младия ни олимпийски шампион в родния му Раковски
- ↑ Откриват барелеф на Г.С. Раковски на площада в едноименния град