Паметници на културата в Копривщица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

В Копривщица са съществували до неотдавна около 450 архитектурни и етнографски паметници на културата, намалели в известна степен поради негативното развитие на съвременните демографски, строителни и финансови тенденции.

Училище „Св. св. Кирил и Методий“, 1922 година

Паметници на културата[редактиране | редактиране на кода]

С национално значение[редактиране | редактиране на кода]

„Бозова“ къща и „Калъчев“ мост

Комплексът е строени от местни майстори в продължение на 25 г. Най-старата сграда е зимната сграда, построена през 1810 г. след последното кърджалийско нападение над Копривщица. Тък е експонирана етнографска композиция, която илюстрира традиционния копривщенски бит от ХІХ в.

Втората сграда, строена през 1820 г., е стопанското помещение – сушилня и склад на копривщенски специалитети – луканки, кавърма, пастърма, наденици, етреници, кръвавици, с които търгувал бащата Стойчо Каравелов (като музеен експонат на двора може да се види коритото от борова коруба, в което домакините замесвали каймата за колбасите). В тази сграда се помещава музейна експозиция, която разказва за живота и делото на именития българин Любен Каравелов. Най-интересният експонат тук е печатарската машина собственост на Любен Каравелов, закупена от Сръбската държавна печатница през 1871 г. На нея, освен революционни вестници печатани от Каравелов и Ботев, след освобождението е отпечатана и първата българска конституция – Търновската.

Последна е строена лятната къща с открит чардак (1835 г.). Тук семейството е живяло през лятото, в топлите месеци на годината.

Къщата е построена през 1845 г. в пловдивски стил, от копривщенския майстор Генчо Младенов за богатия бегликчия Лулчо Каблешков. Сградата се отличава със своята симетричност, красиви форми, големите издадени над улицата еркери, красив фронтон с характерната за града кобилична форма, над затворен остъклен кьошк, просторен остъклен салон на втория етаж с дърворезбовани тавани, врати и долапи.

Къща музей на абаджията Ненчо Ослеков

(Ослекова къща)

Къщата е построена в периода между 1853 – 1856 г. по поръчка на копривщенският джелепин Ненчо Ослеков, който по-късно заменя дейността си и търгува в сферата на традиционния копривщенски занаят – абаджийство.

Къщата е изградена от самоковския майстор Уста Минчо, а стенописите са дело на самоковецът Коста Зограф. Специфичното за нея е нарушената симетрия. Поради тесния терен къщата остава с централна част и едно крило. Фасадата се носи от конструкция опряна на колони от три ливански кедъра. Къщата е двуетажна, с полу-вкопана изба. Към втория етаж води двураменно стълбище с красив дървен ажурен парапет. Впечатляват стенописите в синята и червена гостни стаи, многобройните алафранги, медельони и пейзажи. Забележителни са трите големи зографисани пейзажа на фронтона на сградата, изобразяващи изгледи от Александрия, Кайро и Цариград.

Ненчо Ослеков участва в подготовката на Априлското въстание – в неговата абаджийска работилница са ушити дрехите на участниците във въстанието. Заради тази си дейност след потушаването му той е заловен и обесен в Пловдив.

През 1956 г. къщата е уредена като етнографски музей, станал частен през 2013 година.

Къща музей на търговеца Петко Лютов

Лютова къща е построена 1854 и е уникален паметник на възрожденската архитектура, стенопис, дърворезба и бит. Строена през 1854 г. от пловдивски майстори за копривщенският джелепин и бегликчия Стефан Топалов. По-късно къщата е продадена на търговеца Петко Лютов.

Състои се от ниско приземие и етаж със симетрично разпределение на помещенията. Външната и украса е пестелива, зографисан е само фронтона, затова пък вътрешната стенопис е внушителна. Двураменно стълбище води посетителите към втория етаж, където пред погледа се открива уникален холкел – една композиция – съчетание на стенопис и дърворезба. Той представлява елипса с осем стенописни медельона, които отразяват екзотични източни пейзажи. От дървен асма таван се спуска красив полилеи. В средата на тавана е разположено елипсовидно дървено слънце. Впечатляват неповторимите по изящна изработка и красота стенописни фризове – корнизи и алафранги. Тази богата стенописна украса в къщата е втори пласт, правена около 1860 г., вероятно по поръчка на втория собственик Петко Лютов.

  • Калъчев мост („Мост на Първата пушка“) – построен 1813, възстановен 1913
  • Археологически резерват „Тракийска резиденция „Смиловене“ – 1961 – 2006[1]

Това, което я прави уникална, е фактът, че е градена с големи, идеално пасващи една с друга квадри (каменни блокове) – стил, характерен за градежите в Плиска и Преслав, за който се смята, че е внесен на Балканския полуостров от прабългарите. Интересното в случая е, че тракийска резиденция „Смиловене“ е построена по този начин преди 2600 г. от траките.[2]

С местно ансамблово значение[редактиране | редактиране на кода]

Мемориален комплес „Човекът, що даде фаталният знак“
Павликянска къща
  • Павликянска къща – построена в средата на 17 век – единствената оцеляла и след трите опожарявания на Копривщица (през 1793, 1804 и 1809 г.)
  • Керекова чешма – построена 1751
  • Дядо Либенова къща – построена 1810
  • Пинджекова къща – построена 1811
  • Чалъкова къща – построена не по-късно от 1815
  • Комплекс Доганови къщи – построени 1815 и 1837
  • Пейовски мост и чешма – 1826
  • Маркова (дантелена) къща – построена 1832
  • Гъркова къща – построена 1842
  • Моравенова чешма – построена 1843
  • Хаджииванчова къща – построена 1848
  • Бенева чешма – построена 1850
  • Старирадева къща – построена 1855
  • Млъчкова къща – построена 1855
  • Генчо Стайкова къща – построена около 1856
  • Мирчова чешма – построена 1857
  • Бозова къща – построена 1859

Паметници и мемориали[редактиране | редактиране на кода]

Барелеф в памет на обявяването на Априлското въстание
На загиналите в Априлското въстание
Барелеф на Димчо от Джоко Радивоевич
Паметник на Тодор Каблешков
Братската могила

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „50 години Дирекция на музеите Копривщица“, стр. 4, „Петко Теофилов“, издател Дирекция на музеите, Копривщица, март 2006
  2. scribd.com Иван Христов „Периферия на одриското царство края на V – средата на V в. пр.Хр“. Публикува Иво Яновски
  3. Пулеков, Б. „Туристико-исторически водач за град Копривщица“.Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „х. Ненчо Палавеев“. Копривщица 2011