Памят Азова (броненосен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Памят Азова“
„Двина“ (1909 г. – 1917 г.)
„Память Азо̀ва“
Броненосният крайцер „Памят Азова“
ФлагВоенноморски флот на Русия Руска империя
 СССР
Клас и типБроненосен крайцер
ПроизводителБалтийски завод, Санкт Петербург, Руска империя
Служба
Заложен12 юли 1886 г.
Спуснат на вода20 май 1888 г.
Влиза в строй1890 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1923 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост6674 t (нормална)
(според други данни 6734 t)
Дължина117,42 m
Ширина17,2 m
(15,56 m по товарната водолиния)
Газене7,3 m
(8,2 m при пълна водоизместимост)
Броняна борда: 152 – 185 mm;
на палубата: 64 mm;
щитове оръдия ГК: 254 mm
Задвижване2 вертикални парни машини с тройно разширение;
6 парни котли
Мощност8500 к.с. (6,3 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост17,25 възела
(31,94 km/h)
Далечина на
плаване
3500 морски мили при 10 възела ход
Екипаж640 души
(според др. данни 550)
Кръстен в чест на:линейният корабАзов
Въоръжение
Артилерия2×1 203 mm;
13×1 152 mm;
2×1 63,5 mm (десантни);
7×1 47 mm;
8×1 37 mm
Минноторпедно
въоръжение
3×1 381 mm
(два по бордовете, подвижни и един на кърмата стационарен) ТА
2 минни катера;
40 мини
„Памят Азова“
„Двина“ (1909 г. – 1917 г.)
в Общомедия

Памят Азо̀ва (на руски: Память Азо̀ва, превежда се Спомен за „Азов“ или В памет на „Азов“) e броненосен крайцер (според друга класификация броненосна (полуброненосна) фрегата) на Руския императорски флот. Кръстен е в чест на платноходния линеен корабАзов“, отличил се в Наваринското сражение. Георгиевският флаг, с който е награден първият „Азов“ за това сражение, преминава към „Памят Азова“[1].

История[редактиране | редактиране на кода]

Новият тип броненосен крайцер по образец на „Владимир Мономах“ е разработен през октомври 1885 г.

На 12 юли 1886 г. в Балтийския завод става официалното залагане на крайцера, на 20 май 1888 г. той е спуснат на вода. Строежът на кораба се ръководи от Николай Елисеевич Титов, а наблюдател на строежа е П. Е. Андрущенко. На 8 ноември 1889]] г. са монтирани машините и котлите, през 1890 г. крайцерът влиза в строй и е приписан към гвардейския флотски екипаж. През същата година той извършва плаване до Далечния изток в хода на което на борда на крайцера пътешества цесаревича Николай Александрович, бъдещият Николай II. През септември 1892 г. „Памят Азова“ участва в Кадис в тържествата по случай 400 години от откриването на Америка.

Корабът посещава Тулон, в състава на руска ескадра, през октомври 1893 г. в рамките на Френско-руския съюз. В края на ноември 1894 г. ескортира в похода им към Далечния изток минните крайцери „Всадник“ и „Гайдамак“.

През 1898 г. крайцерът посещава Порт Артур и се ремонтира във Владивосток, където е олекотен рангоутът. През пролетта на 1900 г. „Памят Азова“ се връща в Балтика.

По време на Революцията от 1905 г. (на 20 юли 1906 г.) на кораба има вълнения на матросите от екипажа срещу самодържавието, които са потушени. През нощта на 20 юли 1906 г. метежниците убиват капитан I ранг Александър Григориевич Лозинский[2].След тези събития крайцерът е прекръстен на „Двина“.

От 1907 г. корабът се числи като учебен. В годините на Първата световна война „Двина“ е плаваща база за подводници.

След Февруарската революция корабът връща предишното си име (31 март 1917 г.).

На 19 август 1919 г., при атака на английски торпедни катери в Кронщат, плаващата база е улучена от торпедо и потъва в пристанището на Кронщат.

През декември 1923 г. корабът е изваден и предаден за скрап.

Любопитна подробност е, че в 90-те години на 19 век като корабен свещеник на крайцера служи художникът Николай Адрианович Протопопов.[3]

Командири на крайцера[редактиране | редактиране на кода]

  • капитан 1-ви ранг Салвадор Фьодорович Бауер – от 27 май 1891 година.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Азов“//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого … и др. – СПб.;М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911 – 1915.
  2. Погребан е в Митрофановското гробище в Санкт Петербург: В. И. Саитов, „Петербургский некрополь“ в 4-х томах, СПб., том II, с.686.
  3. Тайны старых стен // Архивиран от оригинала на 2015-01-28. Посетен на 2015-05-25.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Память Азова (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​