Пан
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Тази статия е за бога от древногръцката митология. За други значения вижте Пан (пояснение).
| Пан | |
 | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Описание | аркадски бог на Вселената |
| Родители | Хермес Калисто |
| Пан в Общомедия | |
Пан (на старогръцки: Πάν, в превод вселена, свят, на гръцки: Πάνας) e аркадски бог, син на Зевс и Калисто, или на Уран или Хермес и на Гея или нимфата Пенелопа. Римският бог Фаунус, защитник на селяните и овчарите и на техните животни и ниви, е приравняван с Пан.
Първоначално Пан е божество на пасищата, но поради еднаквостта на името му с гръцката дума πασ, παντοσ (всичко) е произведен с помощта на народната етимология в бог на Вселената. Той е известен със сексуалната си мощ и често е изобразяван с фалос. Диоген от Синопа, казва на шега, че Пан научава за мастурбацията от своя баща, Хермес, и на свои ред научава на нея овчарите. Според друга популярна легенда, когато някой пътник се загубел в гората Пан излизал насреща му и го стряскал с чудовищната си фигура. Оттук идва „паника“.
Влюбва се в нимфата Сиринга и дълго я преследва, докато тя, за да се предпази от него се хвърля в аркадската река Ладон, където е превърната в тръстика. От нея Пан изработва духов музикален инструмент, носещ името на нимфата.
Култ
[редактиране | редактиране на кода]Пан е преди всичко планинско божество. На него са посветени планинските пещери. Поклонението към Пан започва в Аркадия, която винаги е била основно седалище на почитането му, макар местните планинци да биват презирани от другите гърци. Самият той живее в пещера на планината Ликей в Аркадия, където расте елата, неговото свещено дърво. Там танцува с Ехо и другите планински нимфи. Пиндар го нарича най-съвършения танцьор сред боговете. Също като другите духове на природата, Пан изглежда да е по-стар от Олимпийците, предвид това, че той може да е дал ловните кучета на Артемида и да е научил Аполон на способността да вижда в бъдещето.
Покровителства пастирите, стадата, ловците, пчеларите и рибарите. Гръцките ловци бичуват статуята на Пан, ако са били разочаровани от ловуването. Като селски бог, Пан не е бил почитан в храмовете или други сгради, а в пещери, като тази на северния склон на Акропола в Атина. Единственото изключение е Храмът на Пан в югозападната част на Пелопонес, останките от който са оцелели и до днес.
Съзвездието Козирог е традиционно изобразявано като морска коза (тип хипокамп) – коза с рибя опашка. Един мит, минаващ за египетски, изглежда бива измислен, за да оправдае връзката на Пан с козирога. Според нея Айгпан – това е Пан в аспекта на бог коза – е нападнат от чудовището Тифон и се гмурва в Нил, при което частта от тялото му останала над водата си остава козешка, но тази отдолу се превърната в рибена опашка.
Митология
[редактиране | редактиране на кода]Произход и отглеждане
[редактиране | редактиране на кода]В най-ранното си появяване в литературата, Пан се асоциира с богиня майка, като Кибела или Рея. Произходът му е неясен; в някои митове той е син на Зевс, но в повечето е син на Хермес или Дионис; майка му е нимфа – понякога Дриопа, или Пенелопа от Мантинея, Аркадия. Тази нимфа се слива в някои легенди с Пенелопа, съпруга на Одисей. Павзаний записва история, в която Пенелопа изневерява на Одисей, когато той я заточва в Мантинея до завръщането си. Друга история твърди, че тя е спала с всички 108 кандидати за неин съпруг и в резултат на това се е родил Пан.
Още като дете богът прилича на коза – обрасъл с косми по цялото тяло, с кози рога и крака и копита, с брада и с опашка. Стреснатата му от това майка му подхвърля новороденото, но Хермес го намира и занася повито в заешка кожа на Олимп, чиито жители поглеждат на него с присмех и презрение. Според друг мит богът коза Айгпан се храни от Амалтея, заедно с младенеца Зевс в Атина. В битката на Зевс с Гея, Айгпан и Хермес открадват сухожилията на Зевс, скрити от Тифон. Пан помага на приемния си брат и в битката с титаните, издавайки ужасен писък и разпръсквайки ги от ужас.
Любови
[редактиране | редактиране на кода]Един от най-известните митове за Пан, обяснява произхода на флейтата му, изработена от стъбла на куха тръстика, с това че за да я направи е използвал стебла, от онези в които се била превърнала бягащата от похотта му прекрасна водна нимфа Сиринкс от Аркадия, дъщеря на Ладон, бог на едноименната река. Пан я среща, връщайки се веднъж от лов и почва да възхвалява прелестите ѝ, но тя побягва и той се впуска да я гони. Те се добира до сестрите си, които я превръщат в тръстика (или това прави майка ѝ). На вятъра тя издава невероятна мелодия. Богът, все още заслепен от красотата на нимфата, без да може да определи в коя точно тръстика се е превърнала нимфата, взема няколко тръстики, отрязва 7 парчета и ги прикачва една до друга, така изобретявайки музикален инструмент, носещ името на възлюбената му; впоследствие обикновено я носи със себе си.
Ехо е друга нимфа, запленила с хубостта си Пан, в някои версии на легендите за нея, тя ражда от божеството агънце. В други голяма популярност сред мъжете, на умелата в песните и танците нимфа, се зловиди на Пан, който подбужда поклонниците си да я убият. Ехо е разкъсана на парчета и разпръсната по целия свят. Богинята на земята Гея, получава парчетата от Ехо, а гласът на девойката, идвайки от пещери и пропасти и други подобни места, продължава повтаря всяка последно дочута от нея дума (за нея се разказва и че е била прокълната от Хера да не може да говори, а само да повтаря последните думи на другите). Като неволен съперник на Пан е описван и самовлюбеният и единствено интересуващ самата Ехо красив младеж Нарцис, който се удавя заплеснат в собственото си отражение и се превръща в цветето нарцис.
Пан също така харесва нимфа на име Пития, която се превръща в бор, за да му се изплъзне. Най-голямото завоевание на божеството е богинята на Луната – Селена. Примамва я, като се увива в овча кожа, за да скрие черните си кози крака, и я пренася от небето в гора, където я прелъстява.
Пан и музиката
[редактиране | редактиране на кода]Със свиренето си забавлява нимфите и дори дръзва да се състезава с Аполон, бог на изкуствата, от когото надсвирен. Два късни римски източници заменят с Пан сатира Марсий в история за музикален конкурс, а частта с одирането на Марсий от възмутения от проявата му на хюбрис Аполон е пропусната. Според тях Пан е имал дързостта да сравнява музиката си с тази на Аполон, майстор на лирата, и веднъж го предизвиква да изпитат уменията си. За главен арбитър е избран Тмулос, бога на планината. Пан духва във флейтата си за свое и на верния си последовател Мидас удоволствие, засвирвайки своя селска мелодия, а пък Феб подрънква на лирата си, което се харесва на съдията, който му връчва наградата. На единствено несъгласния с това цар Мидас гневният Аполон превръща ушите в магарешки.