Панайот Гиндев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Панайот Гиндев
български философ
Роден
Починал
9 август 1984 г. (63 г.)

Националност България
Политика
ПартияБКП
Научна дейност
Работил вСофийски университет
Философски институт при БАН
Семейство
ДецаВиолета Гиндева

Панайот Атанасов Гиндев е български философ, професор и кандидат-член на Централния комитет на Българската комунистическа партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 юни 1921 г. От 1950 до 1955 г. преподава в Софийския университет. Между 1955 и 1967 г. ръководи катедра „Философия“ в БАН. От 1969 до 1980 г. е заместник-директор на Философския институт при БАН. Член-кореспондент на БАН от 1979 г. В периода 2 април 1976 – 9 август 1984 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. Умира на 9 август 1984 г. в София.[1] Работата му е концентрирана в теорията на познанието, социалната философия и ревизионизма.[2] Дъщеря му Виолета Гиндева е актриса.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Към въпроса за характера на народнодемократическата революция в България, Изд. на БАН, 1956
  • За някои категории на диалектическия материализъм и тяхното приложение в наказателното право и наказателния процес, Изд. на БАН, 1956
  • Причинната връзка и вината в наказателното право в светлината на диалектическия материализъм, Изд. на БАН, 1961
  • Диалектиката на познанието в наказателния процес, Изд. на БАН, 1962
  • Развитие на социалистическата демокрация в България, Изд. на БАН, 1965
  • Диктатурата на пролетариата и нейните критици, Изд. „Наука и изкуство“, 1970
  • Историческият материализъм като философско-социологическа наука: Лекция, АОНСУ при ЦК на БКП, 1983

Бележки[редактиране | редактиране на кода]