Панайот Гиновски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Панайот Гиновски
български зограф и фолклорист
Panayot Ginovski.JPG
Роден
1842 година
Починал
8 август 1886 година (44 г.)
Научна дейност
ОбластЕтнография

Панайот (Пане) Кръстев Гиновски е български зограф, представител на Дебърската художествена школа, фолклорист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Панайот Гиновски е роден в дебърската паланка Галичник, Западна Македония. Син е на Кръсте Петров Гиновски и брат на Васил, Теофил и Алексо Гиновски. Учи при баща си Кръсте, а на 14 години започва да учи зографство при прочутия Гюрчин Фръчковски. Заминава за България. В Карлово си навехва глезена и се връща в Галичник, където остава още 17 години, прикован на легло. Занимава се с преписване на книги, записване на народни умотворения, съставяне на речник.[1]

В 1876 година Васил, Теофил, Алексо[2] и Панайот Гиновски[3] правят иконостаса на църквата „Свети Никола“ в Нови пазар (1871). Колективното авторство е потвърдено от надпис на иконата на Иисус Христос на владишкия трон, който казва, че в 1876 година при Мелетий архиепископ Печки и митрополит Рашко-Призренски и Скендерийски е изписан иконостасът и архиерейският престол от „Браћа Кр. Даскаловићи Ђиноски од с. Галичника Нахје Дибарске“. Братя Гиновски изрисуват обширна програма от икони. Иконостасът е замислен като висока триредова олтарна преграда с монументални размери. Това е и най-обемното и най-комплексно художествено дело на Братя Гиновски и е една от най-сложните олтарни предгради в сръбските църкви от XIX век.[2] Състои се от 107 икони с неравностойно качество, като най-успешните произведения са тронните икони и няколко старозаветни сцени върху парапетни плочи.[4]

В 1881 година семейството му се преселва във Враня, Сърбия.[1] Там работи заедно с по-малкия си брат Васил.[5] Записаните от Панайот материали са предадени от брат му Алексо на руския консул в Черна гора Павел Ровински, който ги издава в петербургското списание „Жива старина“ (Х-ХІV, 1899 – 1905).[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гино
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Гинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Петров
 
Михаил Петров
 
Нестор Петров
 
Кръсте Петров
(? — 1886)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тръпко Иванов
(1849 — ?)
 
Караджа Иванов
 
Иван Иванов
 
Алексо Кръстев
(1851 — 1894)
 
Васил Кръстев
(? — 1924)
 
Теофил Кръстев
(? — 1894)
 
Панайот Кръстев
(1842 — 1886)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Тръпков
(1878 — 1908)
 
Велимир Караджов
(1912 — ?)
 
Тома Иванов
 
Коста Иванов
 
Миливой Василев
 
 
 
Велимир Панайотов
 
Любомир Панайотов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Костов
(1927 — 2014)
 
 
 
 
 
 


Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 359. (на македонска литературна норма)
  2. а б Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку. // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 20. (на сръбски)
  3. Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку. // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 23. (на сръбски)
  4. Црква Св. Николе. // Информациони систем непокретних културних добара. Посетен на 14 ноември 2021 г. (на сръбски)
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 232.