Панайот Черна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Панайот Черна
румънски поет

Роден
Починал
Погребан Букурещ, Румъния

Образование Букурещки университет
Хумболтов университет на Берлин
Лайпцигски университет
Панайот Черна в Общомедия

Панайот Станчов известен с псевдонима Панайот Черна (на румънски: Panait Cerna, Панаит Черна) по името на родното си село – Черна недалеч от гр. Мачин, е севернодобруджански българин, виден румънски поет, философ, литературен критик и преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 август или 25 септември 1881 г.[1] в село Черна, окръг Тулча. Бащата на Панайот Черна — Панайот Станчов[2] (Panait Stanciov) е българин, учител и четник на поп Харитон. Заселва се в село Черна и се жени за Мария Ташку — дъщеря на местен селянин[2], която е с арумънски[3] или български произход[4]. Бащата изоставя семейството си малко преди раждането на Панайот Черна[2] и двамата не се срещат никога.[2][3] Бъдещият поет е отгледа от втория си баща Наум Костов от Охрид.[5] За Панайот българският е майчин език и е кръстен в Българската гръко-католическа църква.[2] Според румънския литературен критик Джордже Кълинеску Черна винаги е имал известни трудности при воденето на разговор на румънски език, но пишел на румънски с лекота.[6]

След като завършва начално училище в родното си село, той учи в гимназията в дунавското пристанище Браила, а по-късно и философския факултет на Букурещкия университет.[2][3] Посещава и лекции във физико-химическия факултет.[3]

Черна дебютира като поет през 1897 г., на 16-годишна възраст, когато произведението му Trecutul („Миналото“), адаптация на творбата на Николаус Ленау, е публикувано в списанието на Джордже Кошбук Foaia Interesantă.[7][3] Първата му авторска поема, Orientale („Ориенталско“), е публикувана две години по-късно в списание Carmen.[3]

Творческо развитие[редактиране | редактиране на кода]

Скоро след като пристига в столицата, той взима активно участие в политическите дебати и навлиза в литературните среди. Тези ранни негови дейности са отразени през 1904 г. в серия от статии в студентския вестник Tipuri ŞI Ticuri, където П. Станчов (Р. Stanciov) е обект на сатира.[2] По това време той е привлечен от Junimea (културно и литературно движение, както и културна асоциация, основана в Яш през 1863 г.), започва сътрудничеството си с Convorbiri Literare (Литературни разговори) — списание, издавано от Симион Мехединци.[8] След 1903 г. Черна пише за Sămănătorul,[9][3] – седмично литературно списание, издавано в Букурещ от 2 декември 1901 г. до 27 юни 1910 г., а поемите му са спорадично публикувани и в други литературни издания (включително Floare Albastră и Revista Modernă).[3]

Заради известни финансови затруднения,[3] Черна завършва университета едва през 1906 г.[2][7][3] Разболява се сериозно от туберкулоза и затова трябва да смени климата.[10] Черна пътува из цяла Румъния и често посещава Южните Карпати.

Селският живот му харесва, с него се случва това, което Кълинеску нарича „социално преориентиране“, и го прави яростен критик на начина, по който властите се справят с румънската селска революция от 1907 година.[10]

Черна посещава Университета в Хайделберг, но следвайки съветите на покровителя си Титу Майореску решава да избере Берлинския Хумболтов университет, където следва философия, английска литература и немскоезична литература (1908-1910).[2] През 1909 г. е първият му контакт с Йон Лука Караджале.[2] Караджале описва Черна като „отличен учен и голям любител на музиката“.[2] Двамата писатели се срещат за втори път в Лайпциг през 1910 г., когато самият Черна заявява, че е пленен от Караджале и го описва като „един от най-богатите интелектуално умове, родени от нашия народ.“[2] Две години по-късно Черна с ентусиазъм приветства литературния дебют на сина на Караджале – Матю Караджале.[11]

Следване в чужбина и смърт[редактиране | редактиране на кода]

От 1910 до началото на 1912 г. Черна учи в университета в Лайпциг, където негови преподаватели са известни философи и психолози като Вилхелм Вунд, Едуард Шпрангер и Ханс Фолкелт[6].

Панайот Черна умира в Лайпциг, скоро след като получава дипломата си.[10][3] Поетът първо е погребан в германския град, но по-късно е препогребан в Букурещ, в гробището Белу[3].

Окръжният център за народно творчество в гр. Тулча организира през 2001 г. XXVI-то издание на Национален конкурс за поезия и есета „Panait Cerna“, във връзка с навършването на 120 години от рождението на поета.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Călinescu, p.651. Втората дата е посочена като упоменавана от самия Черна
  2. а б в г д е ж з и к л м Călinescu, p.651
  3. а б в г д е ж з и к л м (на румънски) Mirela Stîngă, „Panait Cerna, poetul meleagurilor dobrogene“, в-к „Зиуа де Констанца“, 8 април, 2008
  4. Карчев, Петър, През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 449-450. ISBN 954321056X
  5. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 381 до фонд No. 599. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1986. с. 144 - 145.
  6. а б Călinescu, p.651, 652
  7. а б ((it)) „Панайот Черна“, биографически бележки в Cronologia della letteratura rumena moderna (1780-1914) database, на Университета във Флоренция, Департамент новолатински езици и литература, посетен на 18 април 2008 г.
  8. Орня (Ornea), стр.78; Виану (Vianu), Vol. II, стр.11
  9. Lovinescu, p.10
  10. а б в Călinescu, p.652
  11. Călinescu, p.898

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „Германия“         Портал „Германия          Портал „Румъния“         Портал „Румъния