Панарет Рашев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Панарет
български духовник
Panaret Rashev.jpg
Роден
Починал

Религия Православие
Образование Свети Сава
Атински университет
Парижки университет

Панарет (на гръцки: Πανάρετος, Панаретос) е български духовник, митрополит на Вселенската патриаршия (1854 - 1866) и на Българската екзархия (1871 - 1887), активен участник в българската църковна борба през Възраждането.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е като Панайот (Петър) Пенчев Иванов (Йоаниди) Рашев през 1808 година в Търново, Османската империя. Баща му е кожухар и влиятелен член на Търновската община. Учи в престижното училище „Свети Сава“ във влашката столица Букурещ, издържан от княз Александру Гика. След това учи висше образование в Атинския и Парижкия университет.[2]

В периода 1838 - 1840 година работи като придворен учител в Букурещ, а от 1840 до 1841 година е учител в търновското гръцко училище. От 1841 до 1845 година преподава в Гръцкото патриаршеско училище в столицата Цариград.[2]

Патриаршески духовник[редактиране | редактиране на кода]

През 1845 година в Цариград Панарет е ръкоположен за дякон. Служи като архидякон на Вселенската патриаршия.[1]

На 6 октомври 1854 година в патриаршеската катедрала „Свети Георги“ е ръкоположен за погониански митрополит. Ръкополагането е извършено от митрополит Софроний Артенски в съслужение с митрополитите Йоаникий Нишки и Партений Пелагонийски. Като погониански митрополит управлява патриаршеските имоти във Влашко и Молдова.[1] В Букурещ митрополит Панарет Погониански активно участва в обществения живот на българската колония. В 1862 година е един от основателите и най-активните дейци на Българската добродетелна дружина.[2] В 1862 година е многократно призоваван в Цариград, но отказва да отиде. Подава оставка на 18 октомври 1862 година.[1]

Български духовник[редактиране | редактиране на кода]

През 1866 година Панарет се присъединява към клира на българската църква и участва във формирането на Българската екзархия през 1871 година.[1] В 1876 година става председател на Българското човеколюбиво настоятелство. Почетен член е на Българското книжовно дружество. Панарет е голям даретел за насърчаавне на развитие на българската просвета и култура - дарява десет хиляди австрийски жълтици на Търновската община за откриване на българско духовно училище в Лясковския манастир, поддържа ученици и студенти, дарява книги на училища.[2]

Митрополит Панарет остава в Букурещ до смъртта си на 21 март 1887 г. Тленните му останки са пренесени в Търново и погребани в преддверието на църквата „Св. св. Константин и Елена“. Носител е на ордените „Света Ана“ II степен и „Свети Александър“ II степен.[2]

След смъртта му с негови средства са образувани два благотворителни фонда - при Светия синод за и при училищното настоятелство в Търново.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Πωγωνιανής κυρός Πανάρετος. (1808-1887). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 8 май 2019.
  2. а б в г д е ж Стоянова, Р. „Митрополит Панарет Рашев“ - фондове. // Енциклопедия „Дарителството“. Посетен на 8 май 2019.
Никандър погониански митрополит
(6 октомври 1854 – 18 октомври 1862)
последен