Направо към съдържанието

Пандо Ванчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пандо Ванчев
български политик
Роден
6 октомври 1919 г. (104 г.)
Народен представител в:
V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Пандо Вълев Ванчев е български политик от казионния Български земеделски народен съюз (БЗНС), министър на съобщенията през 1976 – 1986 година.

Пандо Ванчев е роден на 6 октомври 1919 година в Узунджово, Хасковско. Член е на Земеделския младежки съюз на левия БЗНС в гимназията, където се запознава с Петър Танчев и двамата започват да развиват нелегална земеделска дейност, за което са арестувани от полицията в Хасково и престояват няколко месеца интернирани в лагер в Свиленград. През 1941 г. Пандо Ванчев заминава за Хърватия и Словакия където следва електроинженерство в Загреб и Братислава, и става част от нелегалното съпротивително движение в Словакия, където е разкрит, но когато полицията пристига да го арестува, той е укрит в квартира, и впоследствие бяга при словашки партизани, където участва в Словашкото народно въстание през 1944 година. През 1948 година се дипломира в Прага, след което през 1948 г. се завръща в България и работи в Министерството на електрификацията.[1]

От 1952 г. Ванчев работи в апарата на БЗНС в Хасково, между 1956 и 1976 година е заместник-председател и председател на Окръжния народен съвет, а през 1962 година става член на Управителния съвет на БЗНС.[1] През 1971 – 1976 година е член на новосъздадения Държавен съвет, а от 1974 година е член на Постоянното присъствие на БЗНС.[1] Освен това е секретар на Постоянното присъствие на БЗНС.[2] От 1973 до 1976 година е заместник-председател и първи заместник-председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес.[3]

В периода 1976 – 1986 г. Пандо Ванчев е министър на съобщенията във второто правителство на Станко Тодоров и правителството на Гриша Филипов. През 1986 – 1989 г. е секретар на Постоянното присъствие на БЗНС. През 1979 г. е награден с орден „Георги Димитров“, през 1984 – с орден „13 века България“, а през октомври 1989 година получава званието „Герой на социалистическия труд“, но в края на годината е отстранен от политическите си постове.[1]

  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 76.
  2. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 341
  3. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 317, ISBN 954-528-790-X
  4. вестник „Земеделско знаме“, 9 май 1975 г.
  5. Държавен вестник, указ за учредяване на медал „40 г. от победата над хитлерофашизма“.
- министър на съобщенията (17 юни 1976 – 24 март 1986) -