Пандо Сидов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пандо Сидов
български революционер и общественик

Роден
1878 г.
Починал
Политика
Депутат XXII ОНС   
Пандо Сидов в Общомедия

Пандо Сидов или Пано Сидов е български революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Ръководител и организатор е на революционната борба в костурския революционен район и е войвода в областта Корещата. [1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Прави: Трайко Желевски, Пандо Сидов, Андон Юруков, Тома Желински и Георги Шкорнов, като македоно-одрински опълченци. Ксанти, април 1913 година.
Четата на Пандо Сидов.

Пандо Сидов е роден през 1878 година в Жупанища, тогава в Османската империя. Като ученик в Битолската гимназия се присъединява към ВМОРО.[3] Не завършва средно образование и се връща като учител в Жупанища. Възложено му е да убие противопоставящия се на революционната организация свещеник Никола Шкутов и Сидов прави неуспешен опит за убийството му в Костур, след което става нелегален четник.

По време на Илинденско-Преображенско въстание Сидов е начело на жупанско-маняшката чета с подвойводи Зисо Нолев, Димитър Кляшев и Аргир Николов. Жупанската чета прекъсва телеграфните съобщения Костур - Билища - Корча и Костур - Хрупища,[4] след което участва в 33 сраженията в района и първа влиза в Клисура. В битката участват още Пандо Кляшев, Васил Чекаларов, Манол Розов и Марко Иванов.[5]

След въстанието продължава въоръжената борба с представителите на турската власт и на гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Придружава ту костенарската чета на Нумо Янакиев, ту нестрамколската на Никола Добролитски като писар. Заминава за Гърция, но е арестуван от гръцките власти и е освободен едва след застъпничество на българското правителство. След смъртта на Митре Влаха и на Атанас Кършаков Сидов остава да ръководи делата на революционната организация в Костурско.

В 1907 година помощник на Сидов е Никола Досев. През 1908 година негов четник е и Христо Руков.[6]

Костурската чета на Пандо Сидов, 1907 година. Никола Досев е трети седнал, Сидов е четвърти седнал от ляво надясно

През 1910 година емигрира в Торонто и е един от организаторите на македоно-българското дружество там, по-късно станало част от Македонската патриотична организация, и издава вестник „Българска искра“ заедно със свещеник Теофилакт Малинчев.[7]

В 1911 година отваря българска книжарница в Костур, управлявана по-късно от Никола Поповски[8]

Взима участие в Балканската с костурската чета и в Междусъюзническата с четата на Васил Чекаларов, като попада в сръбски плен в Битоля на 11 юли 1913 година.[9]

Георги Константинов Бистрицки пише за него в 1919 г.:

Пандо Сидов от с. Жупанища, с непълно средно образование, сериозен и остроумен мъж, прословут по своето безстрашие, хвъркат войвода - който бе навсякъде и никъде, взел живо участие в много сражения и най-грозни атентати, е един от малцината останали живи „щастливци-войводи“, които с напрегнато внимание следят понастоящем развоя на съдбоносните събития и очакват заслужената свобода на роба.[10]

Заселва се в Кърджали. От 1927 до 1931 година е депутат в ХХІІ Обикновено народно събрание. Умира през 1942 година в Кърджали.[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Спомени на Пандо Сидов в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 - 191). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр.647-650.
  2. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 185 - 186.
  3. Кратка биография на Пандо Сидов
  4. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 166 - 168.
  5. Кьосев, Дино, Ламби Данаилов. Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968, София, 1968, стр. 45.
  6. Александрова,Елена. „Участието на фамилията Рукови от с.Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония“, Македонски преглед, бр. 4. 2007 г., стр. 147.
  7. Камен Станев, „Македонските бежанци в България - участници в нейния политически и културен живот“
  8. Фонд № 9; 5 арх. ед., 346 док., 641 л.; 1884... 1916 г. — Никола Поптърпов Поповски (Никола Поповски, Никола Попов)
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 610.
  10. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 52.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001., стр. 149.
     Портал „Македония“         Портал „Македония