Паницово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паницово
Общи данни
Население 103 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 26,451 km²
Надм. височина 345 m
Пощ. код 8254
Тел. код 0554
МПС код А
ЕКАТТЕ 55350
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Несебър
Николай Димитров
(независим)

Паницово е село в Югоизточна България. То се намира в община Несебър, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Паницово се намира в планински район близо до небезизвестното село Козичино, през него минава дюлински проход и другия път за Варна. Също така има прекрасна гледка към гр. Обзор който е само на 17 км.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на селото е Алчак дере, назовавано още Алчак махле, преименувано през 1910 г. на Паницово. Разположено е непосредствено на Дюлинския проход и по него минава шосе, което до прекарването на крайбрежния път Несебър – Слънчев бряг -Обзор – Варна е най-пряката и единствената шосейна връзка между Бургас и Варна.

През Паницово минавал и стар римски път. Южно от селото се намира преградният окоп със зидана стена, наречен Гермето. Там, където Гермето пресича шосето, южно от селото, има градище - останки от антично селище. Там се намират фрагменти от древногръцка керамика от V-IV век пр. Хр.,[1] както и следи от градежи, силно повредени и видимо почти заличени поради работеща на същото място дълги години кариера за добив на камъни за строителни нужди. Много камъни за градеж са извлечени там и от населението, което ги ползва като строителен материал. Така са били заличени съхранените до края на XIX в. основи и стени от стари сгради. Във високия североизточен край на селището се намират останки на църква от края на IV век, опожарена в началото на VII век.[1]

На сегашното си място, което се е наричало Чомлека, селото се намира от 1927 г. Преди това то е било в местността Алчак дере, южно от сегашното му място и в близост до изградения през 2004 г. манастир (параклис) с аязмо ”Св. Константин и Елена". Някога то е било малка махаличка при дола Алчак дере, населена само от няколко турски семейства, обитаващи 6-7 колибарски къщи. Според преданието един ден, когато кадъните перели дрехи на реката, от гората при тях слезли български хайдути и започнали да ги разпитват за селото им. Жените разказали уплашени за тази случка на мъжете си и те, след като се съвещавали, решили да поканят няколко български семейства от съседното село Еркеч, за да ги пазят от българските хайдути, а те от своя страна щели да пазят българите от черкезите. Успели да привлекат няколко български семейства, на които селяните от Алчак махле построили и къщи. Селото пострадва през 1877 г. черкезки нападения. Когато по време на Освободителната война руските войски наближили Стара планина, турските семейства от Алчак махле напуснали селото и се изселили на юг. На тяхно място се заселили още български семейства от Еркеч. През 1890 г. в него живеят 189 души само българи. Алчак дере е преименувано на Паницово в чест на майор Коста Атанасов Паница (1857-1890), който пътувайки служебно от Бургас за Варна, останал няколко дни в селото, след което направил дарение и взел едно бедно момче да го изучи в София. Признателните жители са издигнали каменна чешма в селото, посветена на майор Паница. През 1921 г. селото е изместено от дерето на билото, където то се намира и сега. След 50-те години на XX в. населението на Паницово започва да намалява силно, независимо че е разположено сравнително недалеч от морския бряг, с който го свързва само черен път.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 155.