Паницово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паницово
Общи данни
Население 103 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 26,451 km²
Надм. височина 345 http://www.wikidata.org/entity/undefined
Пощ. код 8254
Тел. код 0554
МПС код А
ЕКАТТЕ 55350
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Несебър
Николай Димитров
(независим)

Паницово е село в Югоизточна България. То се намира в община Несебър, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Паницово се намира в планински район близо до небезизвестното село Козичино, през него минава дюлински проход и другия път за Варна. Също така има прекрасна гледка към гр. Обзор който е само на 17 км.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на селото е Алчак дере, назовавано още Алчак махле, преименувано през 1910 г. на Паницово. Разположено е непосредствено на Дюлинския проход и по него минава шосе, което до прекарването на крайбрежния път Несебър - Слънчев бряг -Обзор — Варна е най-пряката и единствената шосейна връзка между Бургас и Варна. През Паницово минавал и стар римски път. Южно от селото се намира преградният окоп със зидана стена, наречен Гермето. Там, където Гермето пресича шосето, южно от селото, има градище. Там се намират фрагменти от строителна керамика и следи от градежи, силно повредени и видимо почти заличени поради работеща на същото място дълги години кариера за добив на камъни за строителни нужди. Много камъни за градеж са извлечени там и от населението, което ги ползва като строителен материал. Така са били заличени съхранените до края на XIX в. основи и стени от стари сгради. На сегашното си място, което се е наричало Чомлека, селото се намира от 1927 г. Преди това то е било в местността Алчак дере, южно от сегашното му място и в близост до изградения през 2004 г. манастир (параклис) с аязмо ”Св. Константин и Елена". Някога то е било малка махаличка при дола Алчак дере, населена само от няколко турски семейства, обитаващи 6-7 колибарски къщи. Според преданието един ден, когато кадъните перели дрехи на реката, от гората при тях слезли български хайдути и започнали да ги разпитват за селото им. Жените разказали уплашени за тази случка на мъжете си и те, след като се съвещавали, решили да поканят няколко български семейства от съседното село Еркеч, за да ги пазят от българските хайдути, а те от своя страна щели да пазят българите от черкезите. Успели да привлекат няколко български семейства, на които селяните от Алчак махле построили и къщи. Селото пострадва през 1877 г. черкезки нападения. Когато по време на Освободителната война руските войски наближили Стара планина, турските семейства от Алчак махле напуснали селото и се изселили на юг. На тяхно място се заселили още български семейства от Еркеч. През 1890 г. в него живеят 189 души само българи. Алчак дере е преименувано на Паницово в чест на майор Коста Атанасов Паница (1857-1890), който пътувайки служебно от Бургас за Варна, останал няколко дни в селото, след което направил дарение и взел едно бедно момче да го изучи в София. Признателните жители са издигнали каменна чешма в селото, посветена на майор Паница. През 1921 г. селото е изместено от дерето на билото, където то се намира и сега. След 50-те години на XX в. населението на Паницово започва да намалява силно, независимо че е разположено сравнително недалеч от морския бряг, с който го свързва само черен път.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]