Панкратий Старозагорски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Панкратий
български духовник

Роден
Починал
14 юли 1998 г. (71 г.)

Религия Православие
Образование Богословски факултет (Софийски университет)
Политика
Депутат
VII ВНС   
Панкратий в Общомедия

Панкратий е висш български духовник, старозагорски митрополит на Българската православна църква от 1967 до 1992 и от 1995 до 1998 година.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 декември 1926 година в старозагорското село Кашлата, България, с името Пенчо Николов Дончев. Основно образование получава във Ветрен през 1940 г., а средно в Пловдивската духовна семинария през 1947 г. След това започва да учи в Богословския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и в първи курс става послушник в Бачковската обител. По предложение на манастирското братство и с одобрението на Светия синод на Българската правослана църква под председателството на митрополит Паисий Врачански, на 15 февруари 1949 г., Пенчо Дончев е постриган в монашество с името Панкратий. На 21 септември 1949 г. е ръкоположен в йеродяконски чин, а на 18 септември 1952 г. по решение на Светия синод, е ръкоположен от Паисий Врачански в йеромонашески чин. В Бачковския манастир йеромонах Панкратий отговаря за манастирския музей, за манастирската библиотека, за манастирското земеделско стопанство и други длъжности.[1]

По молба на митрополит Климент Старозагорски и със съгласието на Светия синод на 1 септември 1954 г. йеромонах Панкратий е назначен за протосингел на Старозагорската епархия. На 14 април 1957 г., Цветница, йеромонах Панкратий е въведен в архимандритско достойнство.[1]

По молба на митрополит Климент, който е с влошено здраве архимандрит Панкратий е ръкоположен за велички епископ и е назначен за викарий на митрополията в Стара Загора. Ръкополагането е извършено от патриарх Кирил Български в съслужение със синодалните архиереи на 18 декември 1966 година в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“.[1]

След смъртта на митрополит Климент, на 12 юли 1967 година Светият синод единодушно избира за старозагорски митрополит епископ Панкратий Велички. След демократичните промени в България митрополит Панкратий основава в Стара Загора просветен център „Свето Благовещение“ и съдейства за издаване на вестник и списание. Дългогодишен представител е на Българската православна църква в Световния съвет на църквите. Провъзгласен е за „почетен гражданин на Стара Загора“.[1]

В 1990 година Митрополит Панкратий е избран като независим кандидат от 155 мъглижки избирателе район в 7-то Велико Народно събрание, но на 12 юли 1991 година отказва да подпише конституцията, изработена от събранието.

В 1992 година митрополит Панкратий Старозагорски е сред инициаторите за разкола в Българската православна църква. На 18 май 1992 година заедно с митрополитите Пимен Неврокопски, Калиник Врачански, Стефан Великотърновски и Софроний Доростолски и Червенски подписва заявление, с което се поддържа решението на Дирекцията за вероизповеданията за нелегитимност на избора на патриарх Максим Български в 1971 година. Митрополитите заявяват, че смятат изборът на Максим за нелегитимен и започват процедура по избора на нов патриарх. За временен наместник-председател на Светия Синод избират Пимен. Така на 18 май фактически се създава така наречения Алтернативен синод, в който влизат пет от тринадесетте митрополити на църквата. Към разколниците се присъединяват и пет викарни епископи. Съответно на 22 юли 1992 година Светият синод за разколничество и извършване на незаконно ръкополагане, заедно с другите разколнически архиереи, го лишава от сан.[3]

В 1995 година разколникът Панкратий се покайва и на 12 декември година е възстановен на старозагорската катедра.[4]

Умира на 16 юли 1998 година в Стара Загора. Погребан е зад олтара на катедралния храм „Свети Димитър“.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Старозагорска епархия - История. // Българска православна църква - Българска патриаршия. Посетен на 6 юни 2017.
  2. Игнатьев, А. Митрополит Старозагорский Панкратий [биографическая справка]. // Журнал Московской Патриархии (10). Москва, 1967. с. 57.
  3. а б Бурега, Владимир Викторович. Раскол в Болгарской Православной Церкви и Всеправославный Собор в Софии. // bogoslov.ru, 24 октомври 2008. Посетен на 6 юни 2017.
  4. ΕΤΟΣ 1998. Κοιμηθέντες Αρχιερείς. // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 6 юни 2017.
Андрей велички епископ
(18 декември 1966 – 12 юли 1967)
Филарет
Климент старозагорски митрополит
(12 юли 1967 – 22 юли 1992)
старозагорски митрополит
(12 декември 1995 – 16 юли 1998)
Галактион
     Портал „Християнство“         Портал „Християнство          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония