Направо към съдържанието

Панос Йоанидис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Панос Йоанидис
Πάνος Ιωαννίδης
Панос Йоанидис, 2011 г.
Панос Йоанидис, 2011 г.
Роден22 март 1935 г.
Починал4 юли 2021 г. (86 г.)
Професияписател, поет, драматург
Националност Кипър
Активен период1955 – 2021
Жанрдрама, лирика
СъпругаКлои Йоанидис
Деца2
Панос Йоанидис в Общомедия

Панос Йоанидис (на гръцки: Πάνος Ιωαννίδης) е кипърски драматург, поет и писател на произведения в жанра социална драма и лирика.[1][2][3][4]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Панос Йоанидис е роден на 22 март 1935 г. във Фамагуста, Кипър. Завършва гимназия в родния си град. Следва масмедии в университета „Сиракюз“ в САЩ и Канада.[2] След дипломирането си работи като чиновник в английския съд в Никозия. Започва журналистическия си път със сътрудничеството си с кипърския вестник „Етнос“.[4]

От 1955 г. работи в Кипърската медийна корпорация[1], която по това време е под британско управление, като куратор и директор на театрални и радио проекти, но също и като продуцент на културни програми. През 1960 г., след независимостта от на Република Кипър от Великобритания, започва работа в радио отдела на Радио фондацията на Кипър. Получава стипендия и участва в шестмесечна програма за обучение в университета „Сиракюз“, след което е назначен за помощник-ръководител на телевизионния отдел.[4]

През 1974 г. се премества в Канада и посещава курсове по медии и социология в Йоркския университет. След завръщането си в Кипър през 1976 г. е назначен за ръководител на телевизионния отдел. През 1993 г. е повишен в генерален директор на Радио фондацията на Кипър и наред със задълженията си на тази позиция пише и режисира сценарии за документални филми, телевизионни филми и телевизионни сериали. Пенсионира се през 1995 г.[4]

Пише художествена литература от 1955 г., предимно проза и пиеси.[1] Прозата му се отличава с особена чувствителност и поетика, като съчетава в едно общогръцките традиции с местния кипърски колорит. Творбите му са преведени и публикувани изцяло или отчасти на френски, немски, арабски, японски, английски, руски, румънски, китайски, унгарски, полски, сръбски, хърватски, турски, персийски, български, шведски, холандски, испански и други езици.[1] Неговите пиеси „Грегори“, „Петър Първи“, „Куфарът“, „Вентрилоквист“ са поставяни в Гърция, Англия, САЩ и Германия.[2] Негови творби са представяни и по телевизията. Телевизионната адаптация на пиесата „Грегъри“ е отличена през 1976 г. в общоевропейски конкурс в България и е показана по телевизиите на страните, участвали в събитието.[4]

Бил е председател на Артистичния комитет на Кипърската театрална организация и основател и президент на Кипърския ПЕН клуб.[1] Удостоен е с множество награди за литературната си дейност.[3]

Панос Йоанидис умира на 4 юли 2021 г. в Никозия, Кипър.[4]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Απογραφή (1973)[1][3][4]
  • Νικολάου Κέη, δημοσιογράφου: Τρεις παραβολές (1988) – романи и разкази
  • Η αβάσταχτη φιλοπατρία του Π. Φ. Κ. (1990)
  • Οι Ντέβα (2006)
  • Αμερική’62: De Profundis (2008)
  • Το τόλμημα της μνήμης (2011)
  • Κοάζινος (2012)
  • Ο άνθρωπος από τη Σαλίνα (1962)[3][4]
  • Συ που σκοτώθηκες για το φως (1963)
  • Πυγμαλίων και Γαλάτεια (1963)
  • Γκρέγκορυ (1973)
  • Τρία θεατρικά (Το Μπάνιο, Εγγαστρίμυθοι, Γκρέγκορυ) (1980)
  • Ονήσιλος (1981)
  • Θεατρικά Μονόπρακτα (Η Βαλίτσα, Ντράϊ Μαρτίνι, Τα ξαδέλφια) (1984)
  • Πέτρος ο Α΄ (1992)
  • Φωτεινός, Έμμετρη θεατρική σύνθεση (2000)
  • Συλλείτουργο (2002)
  • Λεόντιος και Σμύρνα (2005)
  • Οι σιαμαίοι (2019)
  • Ποιήματα (1966)[1][3][4]
  • "Εν Παρενθέσει..." (1997)

Сборници с разкази

[редактиране | редактиране на кода]
  • Στην Κύπρο την αέρινη (1964)[1][3][4]
  • Κύπρια έπη (1968)
  • Κρόνακα, τόμοι Α´ και Β´ (1970)
  • Η αθέατη όψη (1979)
  • Ανάπλους (1992) – 20 избрани разказа
  • Ονειρικά διηγήματα (2019)
    Разкази насън, изд.: ИК „Колибри“, София (2021), прев. Иван Генов
други издадени на български език
  • Пет кипърски новели, изд. „Пламък“ София (2011), прев. Борис Жогов, съдържа новелите: „Снимки“, „Кинир“, „Григорий и Евтимий“, „Невидимото лице“, „Униформите“
  • 1968 Държавна награда на Министерството на образованието и културата на Кипър, за сборника „Кипърски епос“[3][4]
  • 1973 Държавна награда на Кипър, за романа „Преброяване“
  • 1976 Първа награда на V Международен театрален фестивал в София, България, за пиесата „Грегъри“[2]
  • 1979 Държавна награда на Кипър, за сборника „Невижданият аспект“
  • 1981 Първа награда на Дружеството на драматурзите на Кипър, за пиесата „Онесилос“
  • 1984 Първа награда на Кипърската театрална организация, за пиесата „Сухо мартини“
  • 1989 Държавна награда на Кипър, за романа „Непоносимият патриотизъм на П. Ф. К“
  • 1992 Награда за културен принос към кипърската литература „Тевкру Антия и Теодосис Пиеридис“
  • 2007 Награда на Република Кипър за отлични постижения в литературата, изкуствата и науките
  • 2009 Награда „Георг Филипу Пиеридес“ на Съюза на кипърските писатели за цялостно творчество
  • 2012 Държавна награда на Кипър, за романа „Козинос“
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Panos Ioannides в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.