Панчаревски минерален извор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Находище на минерална вода „Панчарево” се намира на 12 km югоизточно от центъра на София, на брега на Панчаревското езеро.

То е разположено в периферията на Софийската котловина, в подножието на Витоша, в непосредствена близост северно до едноименното селище, което е балнеологичен курорт от местно значение. Минералната вода от Панчарево е една от известните в района на София и е изключителна държавна собственост, съгласно публикувания закон за водите, ДВ бр, 67 от 1999 г. Тя е основен лечебен фактор в курорта и се използва още от дълбока древност.

Запазените две оброчни плочки, изобразяващи барелефите на трите нимфи – символи на влагата, плодородието и продължителниия дъжд, както и на бога-лекар Асклепий, съхранявани в Националният исторически музей свидетелстват, че изворите са били познати и ценени още в римско време. Изворните групи са две, единия (каптиран) на дъното на езерото в поречието на река Искър, а другия в чешма до сградата на Панчаревската баня. Минералната вода е гореща (47,7°С), с дебит 12 l/s, слабо минерализирана (0,495 g/l), хидрокарбонатнокалциева и магнезиева. Индикациите на курорта включва следните заболявания: на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, гинекологични, бъбречно-урологични и стомашно-чревни.

Подробна информация за изворите в книгата си: “Панчаревските минерални извори и курорта Панчарево” с предговор от известния професор Ватев по-късно дава д-р Александър Сметанин, който през 30-те години на XX век е участъков лекар на община Панчарево. През 1936-37 г. е извършен каптаж на минералната вода от инж. Б. Радославов. След оглед на терена се установява наличието на три отделни минерални извора, около сега съществуващата баня. Тръгвайки по основния от тях, с дебит 80 l/min. била прокарана една галерия, с дължина 11 m. На четвъртият метър от тази галерия дебитът на водата започнал бързо да се увеличава и на 08.07.1937 г. минералният извор избликнал с целия си дебит и температура, а именно: T=47,2°С и D=262,5 l/m. В момента на избликване всички други извори в западната термална зона пресъхнали. Многобройните извори по лявия бряг на река Искър са били каптирани през 1937-1938 г. и прекаптирани през 1959 г., с помощта на събирателна галерия. Температурата на водата е 48°С. През 1956 г., преди завиряване на Панчаревското езеро, е изградена каптажна шахта, която хваща водите на изворите в коритото на реката (39°С). Кулата е разположена над нивото на езерото, известна днес като „Гъбата“. По стълби се отива до извора, от който водата се изважда с помпа и използва в банята. Минералната вода от галерията в Панчарево е хипертермална. В състава и преобладават йони на хидрокарбонатите, калция и магнезия. Концентрацията на натриеви йони е ниска – под 20 мг/л. Това, както и концентрациите на нитрати, нитрити, флуорид и микробиологичната чистота на водата, я пречисляват в групата на слабоминерализираните, бедни на натрий минерални води. Този тип води са подходящи за приготвяне храна на кърмачета и малки деца и за провеждане бедна на натрий диета. През повече от сто годишния период на изследване минералната вода има практически постоянен физико-химичен състав и свойства. Като цяло измененията не надвишават + 20 %. Във водата не се установяват неорганични съединения на азота като нитрити и амоний. Количеството на нитратите (2-3 мг/л) е много по-ниско от допустимите норми (45 мг/л). Минералната вода от Панчарево е проучена за антропогенни замърсители като феноли, хлорирани въглеводороди, детергенти, пестициди, хербициди, омекотители. Водата показва безупречна чистота по отношение на повече от 60 единични органични съединения. Стойностите на микрокомпонентите, радиологичните и микробиологичните показатели на водата отговарят на изискванията на нормативните документи за минерални води (БДС 14947-80 “Води натурални минерални питейни”, Наредба на МЗ 14/87,95, Наредба на МЗ 6/95) и чуждестранни (Директива на ЕС 80/777 за минерални води, Наредба на Германия за минерални, изворни и трапезни води и др.). Минералната вода от Панчарево след охлаждане отговаря на изискванията и на БДС 2823-83 “Вода за пиене” и Директива на ЕС 80/778 за питейни води. Двата извора – от галерията и от кулата в езерото се различават главно по температурата.

Първата масивна постройка на банята в Панчарево е от 1903 г., и е просъществувала до 1943 г. През 1945 г. е завършена днешната сграда на банята, върху старите римски основи, при строежа на която също са открити много ценни експонати, постъпили в НИМ. Днес част от минералната вода се използва за рехабилитация и отдих в балнеолечебния комплекс и близкия минерален басейн, но все още големият потенциал на изворите не се използва пълноценно. Реални са възможностите за разширение и модернизиране на сградата на банята, доизграждане на съществуващия профилакториум, захранен с минерална вода, както и създаване на малко предприятие за бутилиране при самия извор. Поради високата температура на водата енергията и може да се използва за отопление и водоснабдяване на близките обекти.

Източници[редактиране | редактиране на кода]