Панчо Накашев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Панчо Накашев
български фармацевт
Роден
Починал
1962 г. (81 г.)
Научна дейност
Област Фармакология

Панчо (Панче) Константинов (Коцев) Накашев е български магистър-фармацевт, изобретател, общественик и активен участник в борбата за българска национална независимост, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Панчо Накашев е роден през 1881 г. в град Щип, тогава в Османската империя. Баща му – Константин (Коце) Накашев е търговец, от търговско, свещеническо и иконописно семейство. Майка му – Елисавета Щерева е от свещеническо семейство. Завършва средно образование в родния си град. На 26 ноември 1905 г. се дипломира по фармация в Медицинския факултет в Цариград, като по време на следването се самоиздържа, а и е подпомогнат от Българската екзархия под наблюдението на Екзарх Йосиф.[1][2] След дипломирането си, в началото на 1906 г., пак с помощта на Българската екзархия, Панчо Накашев отваря в Щип собствена аптека.[1][2]

В Щип взема дейно участие в борбата за национална независимост. През 1908 г. заедно с Арсо Лазаров и Христо Икономов, Панчо Накашев е един от организаторите на честни избори.[3] През 1910 г., по време на Обезоръжителната акция на младотурците, е арестуван и изтезаван заедно с други видни българи.[4]

През юни 1911 г., след гоненията от страна на младотурските власти, със съпругата си Елена Мазнева-Накашева, Панчо Накашев се изселва в София. Той е мобилизиран и участва в Балканската и в Междусъюзническата война, както и в Първата световна война, като магистър-фармацевт.

От януари 1914 година, почти 12 месеца, е управител на аптека в Бургас. След Първата световна война, през 1919 година, Панчо Накашев става управител на аптеката в Александровска болница, вкл. и Медицинския факултет и неговите клиники.[5]

От 1922 г. започва своето самостоятелно развитие като собственик на аптека и фармацевтична лаборатория в София. Първоначално внася хинин за лечение на малария, а скоро след това – само съставките и започва производство на лекарството в своята лаборатория, изградена в приземния етаж на къщата му на улица „Гурко“. Както аптеката, така и лабораторията, са в основата на типично фамилно предприятие, в което участва цялото семейство на Панчо Накашев. Аптеката му в София се намира на ъгъла на булевардите „Витоша“ и „Патриарх Евтимий“.[2]

През 30-те и началото на 40-те години на XX век, с дейното участие на съпругата си Елена Мазнева-Накашева, Панчо Накашев развива активна обществена дейност. През този период те общуват както с дейците на българското освободително движение на Македония, така и с някои от най-известните интелектуалци, тъй нар. кръг на кафене „Цар Освободител“, свидетелство за което са скиците, шаржове и картини на художника Александър Добринов. Българският национален въпрос, Македония и Щип са неизменно част от неговия живот, както и на живота на съпругата му и на цялото му семейство.

В края на 30-те години на XX век и с помощта на овчаря Иван Раев от Енина започва да изследва билката лудо биле, чрез която създава лекарството „Белабулгара“("Bellabulgara"), стабилизирано и стандартизирано за лечение на Пост-енцефалитен Паркинсонизъм. В своята аптека Панчо Накашев работи с магистър-фармацевта Константин Цанков, по-късно съпруг на голямата му дъщеря Екатерина Накашева-Цанкова, юрист. Синът на Панчо Накашев – Константин Накашев, инженер-химик и магистър-фармацевт, е активен участник в разработката на лекарството „Белабулгара“.

На 13-я годишен лекарски конгрес от 1940 г. доктор Джозефин Нийл (Dr. Josephine B. Neal), специалистка по нервни болести от САЩ, в реферат определя лекарството "Bellabulgara" като най-ефикасно при лечението на болестта Пост-енцефалитен Паркинсонизъм. През 1940-41 година Панчо Накашев заедно с дъщеря си Надежда Накашева (по-късно – Петрова), финансист, защитава и потвърждава в САЩ регистрираната по-рано търговска марка на лекарството.

В края на 1946 година заминава за САЩ със съпругата си Елена и дъщеря си Лиляна Накашева (по-късно – Сайберт), също магистър-фармацевт, за да продължи да произвежда лекарството „Белабулгара-Накашев“ (Bellabulgara – Nakasheff).

Панчо Накашев умира от инфаркт в САЩ на 29 септември 1962 година.[1][2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). София, Библиотека „Минало“, Издателство „Юруков“, 1994. с. 180-181.
  2. а б в г Seibert, Liliana. Between Two Worlds. Lil's Story, The George Press, Halesite, New York, 2009. (Спомени на дъщерята на Панчо Накашев Лиляна.)
  3. Резолюция на щипските граждани от 13 септември 1908 година – сборник „Македония“, БАН, София,1978
  4. Михайлов, Иван. Спомени. Том I, Stabilimento „Tipografico Pliniana“ – Selci Umbro, 1958, стр. 85.
  5. Бѣлиновъ, д-р Стоянъ. Къмъ историята на Александровската болница 1884-1934. София, 1937. с. 17.
     Портал „Македония“         Портал „Македония