Паоло Веронезе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Веронезе
италиански художник
Веронезе 
Роден: ок. 1528
Верона, Италия
Починал: 19 април 1588
Венеция, Италия

Паоло Веронезе (на италиански: Paolo Veronese) е италиански ренесансов художник. Истинското му име е Паоло Каляри (Paolo Caliari или Cagliari), става известен като Веронезе заради родния му град Верона.

Той е виден представител на Венецианската школа. Учи живопис във Верона при Антонио Бадиле, който е привърженик на строгата консервативна местна традиция. Веронезе остава верен на нея дори след преместването му във Венеция през 1553 г.

Заедно с Тициан и Тинторето формират тримата велики художници на Късния ренесанс във Венеция. Творбите на Паоло Веронезе най- често представят платна на алегорична, библейска или историческа тема. Стилът му е повлиян от Микеланджело, Рафаело и Джулио Романо. За Веронезе религиозните сюжети са само претекст да изрази любовта си към изяществото и разкоша.

Ранен период[редактиране | edit source]

В периода 1510 – 1540 г. художниците от Верона следват строгия маниер, подчинен на традициите. Рисуват със симетричен обем, силни цветове, ярък контраст, а фигурите им остават доста условни. Паоло Веронезе обаче комбинира тези елементи на местния Висок ренесанс с Маниеристични такива, които включват и сложни композиционни проекти, в които художникът влага изключителна грижа към детайлите и перспективата. Влиянието на Микеланджело личи в големите, силни и внушителни тела в драматични пози, които Веронезе създава. За резултатът от тази комбинация и достигнатото изключително майсторство свидетелстват „Изкушението на св. Антоний” , направено за катедралата в Мантуа през 1552 г. и стенописите от тавана на Палацо Дукале във Венеция.

„Изкушението на св. Антоний” 1552-53 г. Масло, платно 198 Х 151 см. Музей за изящни изкуства, Каен, Франция

През 1548 г. Веронезе се мести за кратко в Мантуа. Там създава стенописите за градската катедрала. През 1553 г. се установява във Венеция. Тогава той получава първата си държавна поръчка, а именно украсата на залата на Съвета на десетте (Sala dei Consiglio dei Dieci). Това поставя началото на поредица от обществени поръчки.

Зрял период[редактиране | edit source]

Първата фаза от зрелия период на Веронезе е около 1555 – 65 г. Свидетелстват множеството платна за църквата Сан Себастиано във Венеция. Характерни са светлите нюанси, плоските повърхности на места и понякога доста рязката перспектива. От този период са и декоративните фрески във Вила Барбаро в Мазер.

Църквата Сан Себастиано, Венеция[редактиране | edit source]

Паоло Веронезе рисува редица важни работи в църквата Сан Себастиано, на които постепенно придава така характерната за него сияйност. Почти цялата територия на наличното пространство вътре е покрито с картини. Украсени са дори незначителни части от нея. Веронезе обръща голямо внимание на декорацията на олтара. Той е обграден от изключително динамични сцени, сред които Мъчението на Св. Себастиано.

Църква Сан Себастиано, Венеция Фреска от източната част от олтара Мъченията на Свети Себастиан 1565 г. 355 x 540 см.

Празнични картини, Пиршества[редактиране | edit source]

Великолепния декоративен стил на Веронезе, той демонстрира в поредица големи картини. Художникът използва истории от Евангелията, за да изобрази обилни пиршества. Пространството е изпълнено с грандиозни театрални архитектурни елементи и с реалистични изображения от социалния живот.

Сватбата в Кана[редактиране | edit source]

Това огромно платно е изпълнено за трапезарията на манастира Сан Джорджо Маджоре във Венеция. През 1799 г. е преместено в Лувъра. Картината изобразява един въображаем дворец с около сто и тридесет гости – портрети на известни личности от периода, и в частност дори на самия Веронезе и негови приятели. Облеклото на фигурите е цветно и пищно. Като цяло темата пиршество не е непозната за съвременния зрител. С обща площ от 67 кв. м. картината представя библейската сцена от сватбата в Кана (Св. Йоан 2, 1-11). Когато виното свършва по време на хранене, Христос превръща водата във вино по молба на своята майка Мария. Поради внушителните размери на платното, на Веронезе е поръчано да работи с най- добрите и скъпи сурови материали. Той работи седемнадесет месеца на остров Сан Джорджо докато завърши творбата си. Има сведения, че Бенедето Каляри е бил негов помощник.

Сватбата в Кана става една от основните забележителности на Венеция. Също така тя е обект на възхищение и използвана за пример за Венецианското майсторство в живописта на XVIII век. През XIX век платното става част от плячката на Наполеон и е отнесено във Франция. Там картината е изследвана и копирана от поколения немски, френски и английски художници, посещавали Лувъра.

„Сватбата в Кана” 1560 г. Масло, платно 242 Х 416 см. Лувър, Париж

Христос в къщата на Левий (Тайната вечеря)[редактиране | edit source]

Платното е направено за трапезарията на базиликата Сан Джовани е Паоло, за да замени по- ранната творба на Тициан, изгорена при пожара през 1571 г. Това е последното платно на тема „пиршества”, което прави Веронезе за венециански манастири. Разкошното празненство е рамкирано от големите арки на портик. На фона на изящна архитектура, фигурите от двете страни на Христос пряко си взаимодействат и по поза и по жест. Всички персонажи са облечени в пищни дрехи, които не се различават от театралните венециански такива. Отново композицията е изключително сложна, фигурите запълват изцяло пространството долу, а арките и сградите, които се виждат навън служат и за фон и за дълбочина. Може да се каже, че личи влияние от Пиеро дела Франческа, заради цветовете, формите и очарователното богато въображение, което влага Веронезе в декорацията. Художникът обаче избягва елементите на свръхестественото. Симетрията на композицията напомня Леонардо да Винчи и Рафаел, празничното настроение – Тициан. Въпреки влиянието на тези художници от Високия ренесанс, тук липсва концепцията за хуманизма, която е в неговата основа.

Паоло Веронезе дава настоящото име на картината едва след като е бил призован от религиозния трибунал на Инквизицията по обвинение, че е напълнил картината с „клоуни, пияници, германци, джуджета и подобни вулгарности”. Тъй като сюжета прилича или е бил този от Тайната вечеря, трибунала обвинява Веронезе в непочитане свещения характер на темата. Не се знае какъв е бил предварителният замисъл на художника – дали това е Вечерята в къщата на Симон или пък наистина Тайната вечеря. В крайна сметка той се съгласява на името Христос в къщата на Левий, което му позволява да остави греховните епизоди на мястото им.

Христос в къщата на Левий 1573 г. Масло, платно 555 Х 1280 см. Галерия Академия, Венеция

Вила Барбаро, Мазер[редактиране | edit source]

Около 1560-1561 г. Даниеле Барбаро прави поръчка на Паоло Веронезе да украси новопостроената му вила. Тя е по дизайн на Андреа Паладио и е завършена през 1558 г. Веронезе украсява голям брой стаи със стенописи, които включват множество фигури изобразени чрез „tromp-l`oeil” и други похвати на перспективата. Фреските от шестте стаи на къщата са оградени от също декорирана рамка. Всичко това променя реалния размер на пространството. Веронезе разделя стените на всички стаи с мраморни коринтски колони и на места въвежда ниски парапети, зад които се виждат далечни красиви пейзажи. Има сведения, че колоните са били дело на неговият брат и помощник Бенедето Каляри. Пейзажите продължават и по тавана, където са изобразени митологични фигури върху лазурно синьо небе. Сцените са разнообразни. Техния подбор обединява хуманистичната култура с християнската духовност. Включени са и портрети на семейство Барбаро.

От двете срани на вратата в Кръстовидната стая са изобразени свирещи музи. Те сякаш приканват и посрещат посетителя в стаята.

Връхната точка в украсата на Вила Барбаро е таванът в стая Олимп. Показва Сатурн, Юпитер, Марс, Аполон, Венера, Меркурий и Диана, седемте богове на небето, събрани около жена върху безглава змия. Сред тълкуванията се отличава Алегория на Божествената мъдрост. В ъглите са илюстрирани елементите огън, земя, вода и въздух, представени от фигурите на боговете Вулкан, Кибела, Нептун и Юнона.

Изображението на Светото семейство е част от религиозната тематика във Вила Барбаро. То е тясно свързано с алегоричния таван над него, който символизира вечността на вярата.

Библиотека Марчана[редактиране | edit source]

Дървеният таван на библиотеката съдържа двадесет и едно платна, рисувани между 1556 и 1559 г. от седем различни художници, сред които е и Паоло Веронезе. Страничните стени са също богато украсени с платна, представляващи портрети на философи. Веронезе прави тези на Платон и Аристотел.

Исторически и старозаветни теми[редактиране | edit source]

Семейството на Дарий пред Александър[редактиране | edit source]

Семейството на Дарий пред Александър 1565 – 70 г. Масло, платно 236 Х 475 см. Национална галерия, Лондон

Героите в тази древна история са нарисувани за двореца на семейство Пизани. Композицията отново е многофигурна, а архитектурата – детайлна и завладяваща. Правят впечатление великолепните дрехи на всички персонажи. Традиционните романски доспехи на воините и модерното облекло на семейството. Моментът илюстрира най- вече великодушието на Александър Велики. След като побеждава персийския цар Дарий, той пощадява него и семейството му.

Битката при Лепанто[редактиране | edit source]

Битката при Лепанто 1572 г. Масло, платно 169 Х 137 см. Галерия Академия, Венеция

Тази малка творба първоначално е поставена в ляво от олтара в църквата Св. Петър Мъченик в Мурано. Историята разказва за битката при Лепанто на 7 октомври 1571 г. когато турския флот е победен благодарение главно на венециански кораби. Играта на цветовете и светлината в долната част, изобразяваща самата битка е съвършена. В горната част, над завесата на облака, светиите Петър, Рок, Юстин и Марк се молят на Богородица да помогне за победата на християнската флота. В отговор тя изпраща ангел, който пуска стрели срещу турските кораби.

Портрети[редактиране | edit source]

Портретът е артистичен жанр, който Паоло Веронезе обработва още в началото на своята кариера. Той рисува портрети докато е във Верона. Тези от началото на 1560 г. са многобройни и представляват висока точка във Венецианската портретна живопис.

Източници[редактиране | edit source]