Паоло Веронезе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Паоло Веронезе
Paolo Veronese
италиански художник
италиански художник
Роден
1528 г.
Починал
19 април 1588 г. (60 г.)
Паоло Веронезе
Paolo Veronese
в Общомедия

Паоло Веронезе (на италиански: Paolo Veronese) е италиански ренесансов художник. Истинското му име е Паоло Каляри (Paolo Caliari или Cagliari), но става известен като Веронезе заради родния му град Верона.

Той е виден представител на Венецианската школа. Учи живопис във Верона при Антонио Бадиле, който е привърженик на строгата консервативна местна традиция. Веронезе остава верен на нея дори след преместването му във Венеция през 1553 г.

Заедно с Тициан и Тинторето формират тримата велики художници на Късния ренесанс във Венеция. Творбите на Паоло Веронезе най-често представят платна на алегорична, библейска или историческа тема. Стилът му е повлиян от Микеланджело, Рафаело и Джулио Романо. За Веронезе религиозните сюжети са само претекст да изрази любовта си към изяществото и разкоша.

Ранен период[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1510 – 1540 г. художниците от Верона следват строгия маниер, подчинен на традициите. Рисуват със симетричен обем, силни цветове, ярък контраст, а фигурите им остават доста условни. Паоло Веронезе обаче комбинира тези елементи на местния Висок ренесанс с Маниеристични такива, които включват и сложни композиционни проекти, в които художникът влага изключителна грижа към детайлите и перспективата. Влиянието на Микеланджело личи в големите, силни и внушителни тела в драматични пози, които Веронезе създава. За резултатът от тази комбинация и достигнатото изключително майсторство свидетелстват „Изкушението на св. Антоний“, направено за катедралата в Мантуа през 1552 г. и стенописите от тавана на Палацо Дукале във Венеция.

„Изкушението на св. Антоний“ 1552 – 53 г. Масло, платно 198 х 151 см. Музей за изящни изкуства, Каен, Франция

През 1548 г. Веронезе се мести за кратко в Мантуа. Там създава стенописите за градската катедрала. През 1553 г. се установява във Венеция. Тогава той получава първата си държавна поръчка, а именно украсата на залата на Съвета на десетте (Sala dei Consiglio dei Dieci). Това поставя началото на поредица от обществени поръчки.

Зрял период[редактиране | редактиране на кода]

Първата фаза от зрелия период на Веронезе е около 1555 – 65 г. За него свидетелстват множеството платна за църквата Сан Себастиано във Венеция. Характерни са светлите нюанси, плоските повърхности на места и понякога доста рязката перспектива. От този период са и декоративните фрески във Вила Барбаро в Мазер.

Църквата Сан Себастиано, Венеция[редактиране | редактиране на кода]

Паоло Веронезе рисува редица важни работи в църквата Сан Себастиано, на които постепенно придава така характерната за него сияйност. Почти цялата площ на наличното пространство вътре е покрито с картини. Украсени са дори незначителни части от нея. Веронезе обръща голямо внимание на декорацията на олтара. Той е обграден от изключително динамични сцени, сред които Мъчението на Св. Себастиано.

Църква Сан Себастиано, Венеция – фреска от източната част от олтара Мъченията на Свети Себастиан 1565 г. 355 x 540 см.

Празнични картини, Пиршества[редактиране | редактиране на кода]

Великолепния декоративен стил на Веронезе, той демонстрира в поредица големи картини. Художникът използва истории от Евангелията, за да изобрази обилни пиршества. Пространството е изпълнено с грандиозни театрални архитектурни елементи и с реалистични изображения от социалния живот.

Сватбата в Кана[редактиране | редактиране на кода]

Това огромно платно е изпълнено за трапезарията на манастира Сан Джорджо Маджоре във Венеция. През 1799 г. е преместено в Лувъра. Картината изобразява един въображаем дворец с около сто и тридесет гости – портрети на известни личности от периода, и в частност дори на самия Веронезе и негови приятели. Облеклото на фигурите е цветно и пищно. Като цяло темата пиршество не е непозната за съвременния зрител. С обща площ от 67 m² картината представя библейската сцена от сватбата в Кана (Св. Йоан 2, 1 – 11). Когато виното свършва по време на хранене, Христос превръща водата във вино по молба на своята майка Мария. Поради внушителните размери на платното, на Веронезе е поръчано да работи с най-добрите и скъпи сурови материали. Той работи седемнадесет месеца на остров Сан Джорджо докато завърши творбата си. Има сведения, че Бенедето Каляри е бил негов помощник.

Сватбата в Кана става една от основните забележителности на Венеция. Също така тя е обект на възхищение и използвана за пример за Венецианското майсторство в живописта на XVIII век.

През XIX век платното става част от плячката на Наполеон и е отнесено във Франция. Там картината е изследвана и копирана от поколения немски, френски и английски художници, посещавали Лувъра.

„Сватбата в Кана“, 1563 г. Масло, платно 666 х 990 см. Лувър, Париж

Христос в къщата на Леви (Тайната вечеря)[редактиране | редактиране на кода]

Платното е направено за трапезарията на базиликата Сан Джовани е Паоло, за да замени по-ранната творба на Тициан, изгорена при пожара през 1571 г. Това е последното платно на тема „пиршества“, което прави Веронезе за венециански манастири. Разкошното празненство е рамкирано от големите арки на портик. На фона на изящна архитектура, фигурите от двете страни на Христос пряко си взаимодействат и по поза и по жест. Всички персонажи са облечени в пищни дрехи, които не се различават от театралните венециански облекла. Отново композицията е изключително сложна, фигурите запълват изцяло пространството долу, а арките и сградите, които се виждат навън служат и за фон и за дълбочина. Може да се каже, че личи влияние от Пиеро дела Франческа, заради цветовете, формите и очарователното богато въображение, което влага Веронезе в декорацията. Художникът обаче избягва елементите на свръхестественото. Симетрията на композицията напомня Леонардо да Винчи и Рафаел, празничното настроение – Тициан. Въпреки влиянието на тези художници от Високия ренесанс, тук липсва концепцията за хуманизма, която е в неговата основа.

Паоло Веронезе дава настоящото име на картината едва след като е бил призован от религиозния трибунал на Инквизицията по обвинение, че е напълнил картината с „клоуни, пияници, германци, джуджета и подобни вулгарности“. Тъй като сюжетът прилича или е бил този от Тайната вечеря, трибуналът обвинява Веронезе в непочитане свещения характер на темата. Не се знае какъв е бил предварителният замисъл на художника – дали това е Вечерята в къщата на Симон или пък наистина Тайната вечеря. В крайна сметка той се съгласява на името Христос в къщата на Левий, което му позволява да остави греховните епизоди на мястото им.

Христос в къщата на Левий 1573 г. Масло, платно 555 х 1280 см. Галерия Академия, Венеция

Вила Барбаро, Мазер[редактиране | редактиране на кода]

Около 1560 – 1561 г. Даниеле Барбаро прави поръчка на Паоло Веронезе да украси новопостроената му вила. Тя е по проект на Андреа Паладио и е завършена през 1558 г. Веронезе украсява голям брой стаи със стенописи, които включват множество фигури изобразени чрез „tromp-l`oeil“ и други похвати на перспективата. Фреските от шестте стаи на къщата са оградени от декорирана рамка. Всичко това променя реалния размер на пространството. Веронезе разделя стените на всички стаи с мраморни коринтски колони и на места въвежда ниски парапети, зад които се виждат далечни красиви пейзажи. Има сведения, че колоните са били дело на неговият брат и помощник Бенедето Каляри. Пейзажите продължават и по тавана, където са изобразени митологични фигури върху лазурно синьо небе. Сцените са разнообразни. Техният подбор обединява хуманистичната култура с християнската духовност. Включени са и портрети на семейство Барбаро.

От двете срани на вратата в Кръстовидната стая са изобразени свирещи музи. Те сякаш приканват и посрещат посетителя в стаята.

Връхната точка в украсата на Вила Барбаро е таванът в стая Олимп. Показва Сатурн, Юпитер, Марс, Аполон, Венера, Меркурий и Диана, седемте богове на небето, събрани около жена върху безглава змия. Сред тълкуванията се отличава Алегория на Божествената мъдрост. В ъглите са илюстрирани елементите огън, земя, вода и въздух, представени от фигурите на боговете Вулкан, Кибела, Нептун и Юнона.

Изображението на Светото семейство е част от религиозната тематика във Вила Барбаро. То е тясно свързано с алегоричния таван над него, който символизира вечността на вярата.

Библиотека Марчана[редактиране | редактиране на кода]

Дървеният таван на библиотеката съдържа двадесет и едно платна, рисувани между 1556 и 1559 г. от седем различни художници, сред които е и Паоло Веронезе. Страничните стени са също богато украсени с платна, представляващи портрети на философи. Веронезе прави тези на Платон и Аристотел.

Исторически и старозаветни теми[редактиране | редактиране на кода]

Семейството на Дарий пред Александър[редактиране | редактиране на кода]

Семейството на Дарий пред Александър 1565 – 70 г. Масло, платно 236 х 475 см. Национална галерия, Лондон

Героите в тази древна история са нарисувани за двореца на семейство Пизани. Композицията отново е многофигурна, а архитектурата – детайлна и завладяваща. Правят впечатление великолепните дрехи на всички персонажи – традиционните романски доспехи на войните и модерното облекло на семейството. Моментът илюстрира най-вече великодушието на Александър Велики. След като побеждава персийския цар Дарий, той пощадява него и семейството му.

Битката при Лепанто[редактиране | редактиране на кода]

Битката при Лепанто 1572 г. Масло, платно 169 х 137 см. Галерия Академия, Венеция
Veronese къща във Венеция.

Тази малка творба първоначално е поставена в ляво от олтара в църквата Св. Петър Мъченик в Мурано. Историята разказва за битката при Лепанто на 7 октомври 1571 г. когато турският флот е победен благодарение главно на венециански кораби. Играта на цветовете и светлината в долната част, изобразяваща самата битка е съвършена. В горната част, над завесата на облака, светиите Петър, Рок, Юстин и Марк се молят на Богородица да помогне за победата на християнската флота. В отговор тя изпраща ангел, който пуска стрели срещу турските кораби.

Портрети[редактиране | редактиране на кода]

Портретът е артистичен жанр, който Паоло Веронезе обработва още в началото на своята кариера. Той рисува портрети докато е във Верона. Тези от началото на 1560 г. са многобройни и представляват висока точка във Венецианската портретна живопис.

Източници[редактиране | редактиране на кода]