Паоло Кортези

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паоло Кортези
пасионист
Роден

Религия Католическа църква

Паоло Кортези е католически духовник, пасионист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кортези е роден на 31 март 1974 г. в Бергамо. През 1985 г. започва да учи в семинарията в село Калчинате и след това завършва гимназия в Комо. Следва богословие във Верона и една година е специализант в Рим. На 12 май 2001 г. е ръкоположен за свещеник. Принадлежи към Ордена на мисионерите пасионисти.[1]

Отец Кортези служи 10 години като помощник енорийски свещеник в Милано. През октомври 2010 г. е изпратен в България.

От 8 септември 2012 г. е ректор на светилището на Евгений Босилков и енорист на църквите „Рождение на Блажена Дева Мария” и „Свети Антон Падуански” в Белене.

На 14 февруари 2013 г. открива в Белене ресторант-пицария, създавайки десет работни места.

На 24 март 2014 г. открива в Белене един Център за социална рехабилитация и интеграция за деца с увреждания, създавайки шест работни места.[2]

На 26 април 2014 г. инициира граждански комитет “ЗА ОСТРОВ БЕЛЕНЕ”, за изграждането на Парк-мемориал на мястото на бившия лагер „Белене” на остров Персин.[3]

На 15 ноември 2014 г., за първи път от 25 години насам, той събира представители на различните християнски деноминации, за да говорят за свидетелствата на вярата през комунистическия режим и откри първя паметник на папа Йоан Павел II в България.[4][5]

На 8 януари 2015 г. създава здружението с нестопанска цел “КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР ЕВГЕНИЙ БОСИЛКОВ – БЕЛЕНЕ”.[6]

На 10 октомври 2015 г. открива в Белене една фурна за хляб, създавайки четири работни места.[7]

На 21 декември 2016 г. е награден с Почетен знак на президента на Република България за приноса му „за предаването на знанието за тоталитарното минало и всеотдайната работа за почитане на паметта на жертвите на комунистическия режим”.[1]

Поради противоречие с местната власт и някои жители от Белене във връзка с неговата покана да настани в града законно пребиваващо в България сирийско семейство, бежанци от Дамаск, той е заплашван. Към отец Паоло са отправяни смъртни заплахи и закани за подпалването на сградата на католическата църква „Рождение на Блажена Дева Мария”. С цел да намали напрежението около случая, отец Луиджи Ванинети - провинциален настоятел на пасионисти (по молба от Никополския eпископ Петко Христов) го отзовават в началото на март 2017 г. и отец Паоло се завръща в Италия на 10 март.[8]

Отец Паоло се завръща отново в България в края на септември 2017 г.

На 11 декември 2017 г. е отличен с наградата „Човек на годината“ 2017 в годишните награди на Българския хелзинкски комитет за „принос към правата на човека и правозащитността, заради силния пример за истинско милосърдие, който даде, приютявайки семейство законно пребиваващи сирийски бежанци в началото на 2017 г.”[9].

На 23 август 2018 г., по повод Европейски ден за Паметта, стартира инициативата "От 23-ти до 9-ти. Всички за един, един за всички", в памет на всички жертви на тоталитарните режими.[10]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Книги:

  • „Il lupo, l'orso, l'agnello. Epistolario bulgaro con don K. Raev e mons. D. Theelen“[11]. Milano 2013.
  • „История на католическата общност село Малчика (1605-2015)“. Белене 2016.
  • „Lettere dai confini d'Europa. I primi Missionari Passionisti in Bulgaria e Valacchia durante l'episcopato di mons. Pavel Dovanlia (1781-1804). Belene 2017.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Италия“         Портал „Италия