Паолучо Анафесто
| Паолучо Анафесто | |
| 1-ви дож на Венецианската република | |
 | |
| Република | Венецианска република |
|---|---|
| Период | византийски (697 – 737) |
| Управление | 697 – 717 |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | 717 г.
|
| Погребан в | Ераклеа |
 | |
| Паолучо Анафесто в Общомедия | |
Паолучо Анафесто (на италиански: Paoluccio Anafesto; на латински: Paulus Lucius Anafestus, Paulucius/Paulicius Anafestus; * VII век, † 717, Венеция) е считан традиционно за първият дож на Венецианската република, който управлява от 697 г. до смъртта си.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Отвъд преданията за него се знае изключително малко. На първо място трябва да се отбележи, че най‑ранните свидетелства го споменават просто като Пауличо, докато днешната форма Паолучо, както и фамилията Анафесто, се появяват по‑късно.[1]
Сред първите, които споменават тези събития, е историкът Йоан Дякон, живял във Венеция между X и XI век. Според неговия разказ от средата на VI век Венетикà – византийската област, обхващаща венецианските лагуни – се управлява от ежегодно избирани трибуни. След около сто и петдесет години обаче тези институции се оказват недостатъчни, за да се справят с нападенията на варварите. Затова патриархът на Градо, най‑висшата църковна власт в региона, свиква събрание в столицата Ераклеа, за да бъде избран херцог с доживотен мандат, в когото да се съсредоточи властта. След продължителни обсъждания изборът пада върху Паолучо – една от най‑способните и престижни личности на града – с което се поставя началото на поредицата от сто и деветнадесет дожа, управлявали Венеция без прекъсване до 1797 г. (с изключение на периодите на управление от Магистър Милитум).[1]
Според Йоан епизодът би трябвало да се развива по времето на император Анастасий II, следователно между 713 и 715 г. Други източници обаче посочват 706 г. или дори 697 г.; последната дата се смята за най‑вероятната, тъй като е засвидетелствана в по‑надеждната Chronica extensa на Андреа Дандоло.[1]
Историята се вписва в по‑широкия контекст на лангобардското нашествие в Италия, което принуждава византийците да милитаризират владенията, останали под техен контрол. Начело на тези територии е поставен екзарх със седалище в Равена, който координира различни длъжностни лица, наричани duces или Магистър Милитум, разположени в отделните административни единици. На тях от своя страна са подчинени трибуните или комитите, управляващи отделни градове или укрепления. Така Венеция, първоначално ръководена от различни трибуни или може би обединена с Истрия в един регион, постепенно се оформя като самостоятелно херцогство.[1]
В хрониките обаче липсва споменаване за официалното предоставяне на длъжността на Паолучо, която по принцип е трябвало да бъде назначена от екзарха. Това може да е било умишлено пропуснато от историците, традиционно неохотни да подчертават първоначалната зависимост от Константинопол, или да се обяснява с временна криза във властта на екзархата.[1]
За неговия мандат се знае малко, макар че е запомнен като уравновесен управител. Известно е, че е имал напрегнати отношения с патриарха на Градо, макар причините за разногласията да остават неясни. Той сключва мирен договор с Лиутпранд, който все още е в сила по времето на Йоан Дякон и определя континенталните граници с кралството на ломбардите (т.нар. terminatio liutprandina). Това последно споразумение е цитирано в Pactum Lotharii от 841 г., където се посочва, че границите на Читанова се считат за валидни, тъй като са били установени между крал Лиутпранд, херцог Паолучо и Магистър Милитум Марчело.[1]
Според източниците той умира след двадесет години и шест месеца управление (следователно, според най‑вероятната датировка, през 717 г.) и е погребан в Ераклеа. Най‑вероятно е починал от естествена смърт, но някои древни историци твърдят, че е станал жертва на бунт, подбуден от видни личности от Маламоко и Еквилио, които убили и синовете му (с изключение на един духовник, който според преданието продължил рода). Негов наследник става Марчело Тегалиано, вероятно същият, споменат в Pactum Lotharii.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Norwich, John Julius, A History of Venice. Alfred A. Knopf: New York, 1982.
- Anonymous, Archivo Storico Italiano, Tomo VIII: Cronaca Altinate. Florence, Italy, 1845.
- Giorgio Ravegnani, Bisanzio e Venezia, Bologna, il Mulino, 2006.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода] 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Paoluccio Anafesto в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| - | → | дож на Венецианската република (697 – 717) | → | Марчело Тегалиано |