Папагал монах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Монах.

Папагал монах
Monk Parakeet (Myiopsitta monachus) -Argentina-8.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Птици (Aves)
разред:Папагалоподобни (Psittaciformes)
семейство:Папагалови (Psittacidae)
род:Myiopsitta
вид:Папагал монах (M. monachus)
Научно наименование
Boddaert, 1783 г.
Разпространение
Myiopsitta monachus subspecies.png
Папагал монах в Общомедия
[ редактиране ]

Папагалът монах (Myiopsitta monachus) е вид южноамерикански папагал единствен представител на род Myiopsitta. Произхожда от умерените и субтропичните райони на Аржентина и съседни на нея страни. Отглеждани в плен птици като домашни любимци пуснати на свобода са интродуцирани в урбанизирани райони по цял свят.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на тялото е около 29 cm с размах на крилете 48 cm и тегло 100 g. Женските са с около 10 – 20% по-дребни от мъжките. Долните части са светли почти бели, главата и гърба са зелени. Крилата и задницата стават светлозелени и жълти. Опашните пера са жълто-зелени, маховите пера са сини, а човката е оранжева.[2]

Одомашнените птици могат да бъдат и в други цветови разновидности като на основния зелен цвят преобладава в различна степен синьо, бяло и жълто.

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

Макар че видът днес е единствен представител на род Myiopsitta е възможно един от подвидовете му Myiopsitta monachus luchsi да бъде отделен като самостоятелен вид – Myiopsitta luchsi.[3] Подвидовете на папагалите Монах са:

Птиците се одомашняват и се отглеждат като любимци в домовете. Много от тях са изпускани неволно или освобождавани нарочно от стопаните си. Ето защо през последните десетилетия се наблюдава образуване на градски колонии от папагали монаси в редица големи градове по света, най-вече в Европа и Северна Америка.

Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Птиците обитават степите и редките гори в района на ареала си в Южна Америка. Живее на ята, които наброяват между 200 и 500 индивида. Ятата от малките птици могат да нанесат значителни щети на селското стопанство като нападат посевите от зърнено-житни култури. Местните жители ги убиват като вредители или ги улавят с цел продажба.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Папагалите монаси гнездят в блатисти местности като изграждат големи кръгли гнезда достигащи до 3 метра в диаметър. Гнездата се изграждат на дърветата като се използват и стари изоставени гнезда. Обикновено няколко двойки го изграждат съвместно като за всяка от тях има отделен вход. Обикновено гнездото се надгражда от новоприсъединила се двойка като цялостното му изграждане може да продължи до 3 месеца. Снасят по 5 – 8 броя бели яйца като след мътене от 22 – 26 дни се излюпват пиленцата. На 6 – 7 седмична възраст младите излизат от гнездото. Някои двойки мътят по два пъти годишно, а гнездото се използва в продължение на няколко години.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Amorim, James Faraco & Piacentini, Vítor de Queiroz (2006): Novos registros de aves raras em Santa Catarina, Sul do Brasil, incluindo os primeiros registros documentados de algumas espécies para o Estado [New records of rare birds, and fi rst reports of some species, in the state of Santa Catarina, southern Brazil]. Revista Brasileira de Ornitologia 14(2): 145 – 149 [Portuguese with English abstract]. PDF fulltext Electronic supplement
  • Buhrmann-Deever, Susannah C.; Rappaport, Amy R. & Bradbury, Jack W. (2007): Geographic Variation in Contact Calls of Feral North American Populations of the Monk Parakeet [English with Spanish abstract]. Condor 109(2): 389 – 398. DOI:10.1650/0010-5422(2007)109[389:GVICCO]2.0.CO;2HTML abstract
  • Collar, Nigel J. (1997a): 249. Monk Parakeet. In: del Hoyo, Josep; Elliott, Andrew & Sargatal, Jordi (eds.): Handbook of Birds of the World (Vol.4: Sandgrouse to Cuckoos): 445, Plates 50. Lynx Edicions, Barcelona. ISBN 84-87334-22-9
  • Collar, Nigel J. (1997b): 250. Cliff Parakeet. In: del Hoyo, Josep; Elliott, Andrew & Sargatal, Jordi (eds.): Handbook of Birds of the World (Vol.4: Sandgrouse to Cuckoos): 445, Plates 50. Lynx Edicions, Barcelona. ISBN 84-87334-22-9
  • Fasbach, Laura (2001): A squawk in the park. Edgewater Online. 23 юли 2001. Посетен на 12 януари 2008.
  • Kamuda, Melinda L. (1998): Quaker Parrots (a.k.a. Monk Parakeets) Care and Training. 19 март 1998. Посетен на 12 януари 2008.
  • Juniper, Tony & Parr, Mike (1998): 269 Monk Parakeet. In: Parrots: A Guide to Parrots of the World: 475 – 476, plate 62. Christopher Helm, London. ISBN 1-873403-40-2
  • Powell, Michael (2006): Parrots Have Colonized the Wilds of Brooklyn. Washington Post, 28 декември 2006. Посетен на 12 януари 2008.
  • Quaker Information Center (QIC) (2004): Are Quakers Legal In My State?. 31 декември 2004. Посетен на 12 януари 2008.
  • South American Classification Committee (SACC) (2008): A classification of the bird species of South America (Part 3: Columbiformes to Caprimulgiformes). 9 януари 2008. Посетен на 12 януари 2008.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Myiopsitta monachus (Boddaert, 1783). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
  2. Collar (1997a,b), Juniper & Parr (1998)
  3. Collar (1997b)
  4. Amorim & Piacentini (2006)