Папрадище (община Чашка)
Тази статия е за велешкото село. За кичевското вижте Папрадище (община Кичево).
|
Папрадище Папрадиште |
|
|---|---|
| — село — | |
 Папрадище с храма „Св. св. Петър и Павел“ |
|
  Папрадище |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Азот |
| Надм. височина | 667 m |
| Население | 20 души (2002) |
| Пощенски код | 1415 |
| МПС код | VE |
| Папрадище в Общомедия | |
Папрадище (на македонска литературна норма: Папрадиште) е село в Северна Македония, част от община Чашка.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в най-северните части на областта Азот в източното подножие на Даутица.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Папрадище заедно със съседното село Ореше е мияшко село, заселено от мияци от реканските села Росоки, Лазарополе, Могорче и Тресонче, които забягват тук от честите албански разбойнически нападения към края на XVII и началото на XVIII век. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Папрадища (Papradichta) е посочено като село с 18 домакинства с 85 жители българи и 200 мюсюлмани.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Папрадища има 420 жители българи християни.[2] Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е от 1900 година.[3][4]
Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Папрадища живеят 592 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Папрадище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
В Сърбия и Югославия[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Папрадища (Papradišta) като наскоро посърбено българско село.[7]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Попрадища като българско село.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 7 жители македонци.[9]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Папрадище
Ангелко Андонов, български зограф- Ангелко Чупаров (1878 – 1907), български революционер
- Андон Китанов (1829 – 1914), български архитект
- Андрей Дамянов (1813 – 1878), български архитект
- Антон Лопатарев (1861 – ?), български строител и дарител
- Антон Стериов (1882 – 1924), български революционер
- Велян Андонов, български зограф
- Георги Зографски (1869 – 1945), български зограф
- Георги Новаков Джонгар (? – около 1900), български архитект
- Димитър Папрадишки (1859 – 1954), български зограф
Димитър Чуповски (1878 – 1940), ранен македонист- Иван Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров[10]
- Иван Чупаров (1880 – 1913), български църковен деец
- Китан Петров (1793 – ?), български строител и резбар
- Найдо Арсов, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков[11]
- Наце Димов (1876 – 1916), ранен македонист
- Никола Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Радев[12] и на Димитър Ничев[13]
- Павел Чупаров (1867 – ?), български революционер
- Павле Кюлафковски (1865 – 1940), ранен македонист
- Петре Георгиев (1884/5 – 1966), югославски политик, комунист
- Петър Чупаров (1872 - 1910), български революционер[14]
- Трайко Георгиев (1880 – ?), български революционер
- Починали в Папрадище
- Павле Кюлафковски (1865 – 1940), ранен македонист
- Други
- Борис Димитров (1896 – 1945), български офицер, по произход от Папрадище
- Николай Чупаров (1934 - 2015), български тенисист, по произход от папрадищкия род Чупарови[15]
Външни Препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Устав на Миячко Папрадишко-Орешко Културно Благотворително Д-во“, София, 1923 година, София, 1923 година
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 184-185.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
- ↑ Црква Св Петар и Павле - Папрадиште. // Велес. Посетен на 5 юли 2015. Архив на оригинала от 2015-07-06 в Wayback Machine.
- ↑ На Петровден во Папрадиште. // Повардарска епархија. Посетен на 5 юли 2015.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.869.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2008-03-20
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
- ↑ Аврамовъ, Стефанъ, „Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието“, МНИ, София 1929 г., стр. 178.
- ↑ Парцел 47. // София помни. Посетен на 9 април 2016.
| |||||||||||
Портал „