Папрадище (община Чашка)

Папрадище Папрадиште
	— село —
	; Папрадище с храма „Св. св. Петър и Павел“
	Папрадище Координати: 41°38′29.03″ с. ш. 21°26′21.84″ и. д. / 41.6414° с. ш. 21.4394° и. д.
Страна	Северна Македония
Регион	Вардарски
Община	Чашка
Географска област	Азот
Надм. височина	667 m
Население	20 души (2002)
Пощенски код	1415
МПС код	VE
	Папрадище в Общомедия

Тази статия е за велешкото село. За кичевското вижте Папрадище (община Кичево).

Папрадище (на македонска литературна норма: Папрадиште) е село в Северна Македония, част от община Чашка.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в най-северните части на областта Азот в източното подножие на Даутица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

„Истинска случка в 1884 г. в с. Папрадище“, картина от Георги Зографски от 1907 година, описваща нападението на арнаутска чета, начело с Фазлията от Църнилище, Прилепско, над фамилията на Дело Тримчевски. Всички членове на семейството били убити, освен най-стария син Наце и роднината им Доста, отведена в плен, имотът и добитъкът били ограбени, а къщата изгорена

Папрадище заедно със съседното село Ореше е мияшко село, заселено от мияци от реканските села Росоки, Лазарополе, Могорче и Тресонче, които забягват тук от честите албански разбойнически нападения към края на XVII и началото на XVIII век. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Папрадища (Papradichta) е посочено като село с 18 домакинства с 85 жители българи и 200 мюсюлмани.^[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Папрадища има 420 жители българи християни.^[2] Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е от 1900 година.^[3]^[4]

Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Папрадища живеят 592 българи екзархисти и в селото работи българско училище.^[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Папрадище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[6]

В Сърбия и Югославия[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Бежанци от Папрадище и Ореше основават през 1923 година в София Миячкото Папрадишко–Орешко благотворително братство.^[7]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Папрадища (Papradišta) като наскоро посърбено българско село.^[8]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Попрадища като българско село.^[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 7 жители македонци.^[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Андрей Дамянов

Родени в Папрадище

Ангелко Андонов, български зограф
Ангелко Чупаров (1878 – 1907), български революционер
Андон Китанов (1829 – 1914), български архитект
Андрей Дамянов (1813 – 1878), български архитект
Антон Лопатарев (1861 – ?), български строител и дарител
Антон Стериов (1882 – 1924), български революционер
Велян Андонов, български зограф
Георги Зографски (1869 – 1945), български зограф
Георги Новаков Джонгар (? – около 1900), български архитект
Димитър Папрадишки (1859 – 1954), български зограф
Димитър Чуповски (1878 – 1940), ранен македонист
Иван Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров^[11]
Иван Чупаров (1880 – 1913), български църковен деец
Китан Петров (1793 – ?), български строител и резбар
Найдо Арсов, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков^[12]
Наце Димов (1876 – 1916), ранен македонист
Никола Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Радев-Пашата^[13] и на Димитър Ничев^[14]
Павел Кюлявков (1865 – 1940), български общественик
Павел Чупаров (1867 – 1943), български революционер
Петре Георгиев (1884/5 – 1966), югославски политик, комунист
Петър Чупаров (1872 - 1910), български революционер^[15]
Трайко Георгиев (1880 – ?), български революционер

Починали в Папрадище

Павле Кюлафковски (1865 – 1940), ранен македонист

Други

Борис Димитров (1896 – 1945), български офицер, по произход от Папрадище
Николай Чупаров (1934 - 2015), български тенисист, по произход от папрадищкия род Чупарови^[16]

Външни Препратки[редактиране | редактиране на кода]

„Устав на Миячко Папрадишко–Орешко Културно Благотворително Д-во“, София, 1923 година, София, 1923 година

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184-185.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
↑ Црква Св Петар и Павле - Папрадиште. // Велес. Посетен на 5 юли 2015. Архив на оригинала от 2015-07-06 в Wayback Machine.
↑ На Петровден во Папрадиште. // Повардарска епархија. Посетен на 5 юли 2015.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
↑ „Устав на Миячко Папрадишко–Орешко Културно Благотворително Д-во“, София, 1923 година, София, 1923 година, с.1
↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2008-03-20
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
↑ Аврамовъ, Стефанъ, „Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието“, МНИ, София 1929 г., стр. 178.
↑ Парцел 47. // София помни. Посетен на 9 април 2016.

[1] Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184-185.

[2] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.

[3] Црква Св Петар и Павле - Папрадиште. // Велес. Посетен на 5 юли 2015. Архив на оригинала от 2015-07-06 в Wayback Machine.

[4] На Петровден во Папрадиште. // Повардарска епархија. Посетен на 5 юли 2015.

[5] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)

[6] Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.

[Струмски-7] „Устав на Миячко Папрадишко–Орешко Културно Благотворително Д-во“, София, 1923 година, София, 1923 година, с.1

[8] Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)

[9] Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.

[10] Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2008-03-20

[11] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9

[12] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51

[13] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35

[14] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47

[15] Аврамовъ, Стефанъ, „Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието“, МНИ, София 1929 г., стр. 178.

[София_помни_47-16] Парцел 47. // София помни. Посетен на 9 април 2016.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]