Папратовидни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за растението. За селото в Южна България вижте Папрат (село). За селото в Егейска Македония вижте Папрат (дем Кукуш).

Папратовидни
Общоприето наименование
Терминът „Папратовидни“ се използва на български за няколко отделни таксона.
Athyrium filix-femina.jpg
Включени групи
[ редактиране ]

Папратовидните (Polypodiopsida) са отдел спорови васкуларни растения.[1]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Те се отличават от по-примитивните плауновидни по наличието на истински листа, а от по-развитите семенни растения – по отсъствието на семена. При папратовидните гаметофитът е самостоятелен организъм. Имат корени и тъкани. Коренът и стъблото са покрити с епидермис. Размножават се безполово: вегетативно или чрез спори, или полово.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Отдел Папратовидни

Отдел Папратови са висши кормусни растения, на които спорите за безполово размножаване са събрани на групи по листата. Половото размножаване е зависимо от водата. За пръв път в растителния свят при папратовите се обособява корен. Приспособени са към сухоземен начин на живот и са едни от най-древните представители на кормусните растения. В света са познати около 20 000 вида.

Обща характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Папратовите са тревисти или дървесни растения. В България се срещат само тревисти папрати. Корените обикновено са влакнести. При повечето видове стъблата почти не са развити или са видоизменени подземни коренища. Листата нарастват с върха си. Обикновено те са силно развити, имат различни размери и най-разнообразна форма.

Размножаване и развитие[редактиране | редактиране на кода]

Папратовите се размножават безполово (вегетативно или чрез спори) и полово чрез полови клетки. Вегетативното размножаване най-често е чрез накъсване на коренището. Спорите се развиват в многоклетъчни органи (спороангии), които са събрани в групи спороси, най-често по-долната повърхност на листата. След покълване на спорите се развива малка сърцевидна зелена пластинка. Тя се прикрепя към почвата чрез ризоиди. Върху нея се развиват мъжките и женските размножителни органи. Оплождането става само при наличие на водна среда.

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Папратовите растения растат при разнообразни условия. Най-често се срещат във влажни сенчести и блатисти места. Някои растат по дърветата (в тропичните гори).

Представители[редактиране | редактиране на кода]

В България се срещат 45 вида папрати – в горите, по скалите, в езерата и блата. Широко разпространени са орловата папрат, волският език, сладката папрат, мъжката папрат, женската папрат и др. Други 13 вида са защитени (четирилистно разколниче, плаваща лейка и др.)

Значение[редактиране | редактиране на кода]

В тропическите страни, където са разпространени най-много видове папрати, някои служат за храна, а други се прилагат в медицината.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Wattieza, Stein, W. E., F. Mannolini, L. V. Hernick, E. Landling, and C. M. Berry. 2007. "Giant cladoxylopsid trees resolve the enigma of the Earth's earliest forest stumps at Gilboa", Nature (19 април 2007) 446:904 – 907.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]