Папратовидни
Тази статия е за растението. За селото в Южна България вижте Папрат (село). За селото в Егейска Македония вижте Папрат (дем Кукуш).
| Папратовидни |
Общоприето наименование Терминът „Папратовидни“ се използва на български за няколко отделни таксона. |
 |
| Включени групи |
| [ редактиране ] |
Папратовидните (Polypodiopsida) са отдел спорови васкуларни растения.[1]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Те се отличават от по-примитивните плауновидни по наличието на истински листа, а от по-развитите семенни растения – по отсъствието на семена. При папратовидните гаметофитът е самостоятелен организъм. Имат корени и тъкани. Коренът и стъблото са покрити с епидермис. Размножават се безполово: вегетативно или чрез спори, или полово.
Класификация[редактиране | редактиране на кода]
- Отдел Папратовидни
- Клас Хвощовидни (Equisetopsida, Equisetophyta)
- Разред Equisetales
- Семейство Хвощови (Equisetaceae)
- Семейство †Archaeocalamitaceae
- Семейство †Calamitaceae
- Разред †Pseudoborniales
- Семейство †Pseudoborniaceae
- Разред †Sphenophyllales
- Семейство †Sphenophyllaceae
- Разред Equisetales
- Клас Marattiopsida
- Разред Marattiales
- Семейство Marattiaceae Bercht & J. Presl, 1820
- Разред Marattiales
- Клас Псилотовидни (Psilotopsida, Psilotophyta)
- Разред Змийски папрати (Ophioglossales)
- Семейство Змийскоезикови (Ophioglossaceae)
- Разред Psilotales
- Семейство Psilotaceae
- Разред Змийски папрати (Ophioglossales)
- Клас Същински папрати (Polypodiopsida, Pteridopsida)
- Разред Cyatheales
- Семейство Cibotiaceae Smith, 2006
- Семейство Culcitaceae
- Семейство Циатееви (Cyatheaceae) Georg F. Kaulfuss, 1827
- Семейство Диксониеви (Dicksoniaceae)
- Семейство Metaxyaceae
- Семейство Loxsomataceae
- Семейство Plagiogyriaceae
- Семейство Thyrsopteridaceae
- Разред Gleicheniales
- Семейство Gleicheniaceae
- Семейство Dipteridaceae
- Семейство Matoniaceae
- Разред Hymenophyllales
- Семейство Hymenophyllaceae
- Разред Osmundales
- Семейство Царскопапратови (Osmundaceae) Bercht. & J. Presl, 1820
- Разред Polypodiales
- Семейство Изтравничеви (Aspleniaceae)
- Семейство Blechnaceae Edwin B. Copeland, 1947
- Семейство Davalliaceae
- Семейство Dennstaedtiaceae
- Семейство Дриоптерисови (Dryopteridaceae)
- Семейство Lindsaeaceae
- Семейство Grammitidaceae
- Семейство Lomariopsidaceae
- Семейство Oleandraceae
- Семейство Onocleaceae
- Семейство Многоножкови (Polypodiaceae)
- Семейство Pteridaceae E.D.M. Kirchn, 1831
- Семейство Saccolomataceae
- Семейство Tectariaceae Panigrahi, 1986
- Семейство Телиптеридови (Thelypteridaceae) Ching & R.E.G. Pichi-Sermolli, 1970
- Семейство Woodsiaceae
- Разред Водни папрати (Salviniales)
- Семейство Разковничеви (Marsileaceae)
- Семейство Лейкови (Salviniaceae)
- Разред Schizaeales
- Семейство Anemiaceae
- Семейство Schizaeaceae
- Семейство Lygodiaceae
- Разред †Zygopteridales
- Семейство †Zygopteridaceae
- Разред Cyatheales
- Клас †Cladoxylopsida
- Разред †Pseudosporochnales
- Разред †Iridopteridales
Отдел Папратови са висши кормусни растения, на които спорите за безполово размножаване са събрани на групи по листата. Половото размножаване е зависимо от водата. За пръв път в растителния свят при папратовите се обособява корен. Приспособени са към сухоземен начин на живот и са едни от най-древните представители на кормусните растения. В света са познати около 20 000 вида.
Обща характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Папратовите са тревисти или дървесни растения. В България се срещат само тревисти папрати. Корените обикновено са влакнести. При повечето видове стъблата почти не са развити или са видоизменени подземни коренища. Листата нарастват с върха си. Обикновено те са силно развити, имат различни размери и най-разнообразна форма.
Размножаване и развитие[редактиране | редактиране на кода]
Папратовите се размножават безполово (вегетативно или чрез спори) и полово чрез полови клетки. Вегетативното размножаване най-често е чрез накъсване на коренището. Спорите се развиват в многоклетъчни органи (спороангии), които са събрани в групи спороси, най-често по-долната повърхност на листата. След покълване на спорите се развива малка сърцевидна зелена пластинка. Тя се прикрепя към почвата чрез ризоиди. Върху нея се развиват мъжките и женските размножителни органи. Оплождането става само при наличие на водна среда.
Местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Папратовите растения растат при разнообразни условия. Най-често се срещат във влажни сенчести и блатисти места. Някои растат по дърветата (в тропичните гори).
Представители[редактиране | редактиране на кода]
В България се срещат 45 вида папрати – в горите, по скалите, в езерата и блата. Широко разпространени са орловата папрат, волският език, сладката папрат, мъжката папрат, женската папрат и др. Други 13 вида са защитени (четирилистно разколниче, плаваща лейка и др.)
Значение[редактиране | редактиране на кода]
В тропическите страни, където са разпространени най-много видове папрати, някои служат за храна, а други се прилагат в медицината.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Wattieza, Stein, W. E., F. Mannolini, L. V. Hernick, E. Landling, and C. M. Berry. 2007. "Giant cladoxylopsid trees resolve the enigma of the Earth's earliest forest stumps at Gilboa", Nature (19 април 2007) 446:904 – 907.
