Направо към съдържанието

Папуа Нова Гвинея

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Папуа Нова Гвинея
      
Девиз: „Единство в разнообразието“
(на английски: Unity in diversity)
Химн: O Arise, All You Sons[1]
Местоположение на Папуа Нова Гвинея
Местоположение на Папуа Нова Гвинея
Административни данни
Официално имеПапуа Нова Гвинея
Местно имена английски: Papua New Guinea
на ток писин: Papua Niugini
на хири моту: Papua-Matamata Guinea
Официален езиканглийски, ток писин, хири моту
СтолицаПорт Морсби
Най-голям градПорт Морсби
География и население
Площна 54-то място
 • Общо462 840 km²
 • Води2,2%
Религия
Демонимновогвинеец
Населениена 82-ро място
 • Общо (2021)11 781 559[2]
 • Оценка (2024)10 185 363[3]
 • Гъстота19,3 души/km² (201-во)
 • Градско13,2% (193-то)
Управление
Формаунитарна конституционна монархия
МонархЧарлз III
Генерал-губернаторБоб Дейд
Законодателна властНационален парламент
История
Независимост
 – обявена
от Австралия
16 септември 1975 г.
Икономика
БВП (ППС)оценка, 2025
 • Общо41,810 млрд. щ.д.[4] (135-о)
 • На човек3760 щ.д.[4] (162-ро)
БВП (ном.)оценка, 2025
 • Общо32,840 млрд. щ.д.[4] (108-о)
 • На човек2560 щ.д.[4] (142-ро)
ИЧР (2023)0,576[5] (среден) (160-о)
Джини (2009)41,9[6] (среден)
ВалутаКина (PGK)
Допълнителна информация
Часова зонаUTC+10 и UTC+11
Автомобилно движениеляво
Код по ISOPG
Интернет домейн.pg
Телефонен код+675
ITU префиксPNG
Официален сайтpapuanewguinea.travel
Папуа Нова Гвинея в Общомедия

Папуа Нова Гвинея, официално Независима държава Папуа Нова Гвинея, по-рано Папуа – Нова Гвинея е островна държава в Океания, която включва източната половина от остров Нова Гвинея и множество острови в Тихия океан.

Столицата на страната е град Порт Морсби (220 хил. души). Други по-големи градове са Лае (73 хил. ж.), Арава (40 хил. ж., на о. Бугенвил), Маунт Хаген (39 хил. ж.), Попондета (38 хил. ж.), Менди (37 хил. ж.), Кокопо (32 хил. ж.), Маданг (27 хил. ж.), Веванг (17 хил. ж.), Дару (17 хил. ж.), Кавиенг (17 хил. ж.), Рабаул (7 хил. ж., на о. Нова Британия).

Общата площ е 462,84 хил. кв. км. Граничи с Индонезия – 840 км, и има брегова линия 7260 км.

География

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: География на Папуа Нова Гвинея
Вулканът Тавурвур на о-в Нова Британия

Страната е разположена в югозападната част на Тихия океан и заема източната част на остров Нова Гвинея и близките острови, архипелага Бисмарк (с най-големи острови Нова Британия – 37,8 хил. кв. км и Нова Ирландия – 7,3 хил. кв. км), северната част от архипелага Соломонови острови (островите Бугенвил и Бука), островите Д'Антрекасто и още над 600 малки острова.

На о-в Нова Гвинея е разположена Централната планинска верига с най-висока точка връх Вилхелм – 4509 м. Южните части са заети от обширна низина. Главният остров е покрит с джунгла, обкръжена от блатисти равнини.

Климатът е екваториален и субекваториален. Средна годишна температура – 26 °C, в планините над 2500 м – до 10 °C. Валежи: в планините – над 4000 мм. Реки (пълноводни) – Сепик, Флай и др. Растителността е представена от влажни тропически гори, а на юг – от савана.

История

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: История на Папуа Нова Гвинея

Първите европейци, посетили Папуа Нова Гвинея, са португалци – през 16 век. Сред основните по-късни изследователи на района са френските пътешественициЛуи Антоан дьо Бугенвил и Жозеф Антуан д'Антрекасто.

В края на 19 век на острова се появяват немски заселници. През 1884 г. Германия завладява североизточната част, превръщайки я в колониалното владение Германска Нова Гвинея. Веднага след това Великобритания обявява югоизточната част за свой протекторат, наречен Папуа. Западната част на о-в Нова Гвинея става колония на Нидерландия (от 1963 г. към Индонезия).

През 1906 г. Великобритания предава на Австралия управлението над Папуа. През 1920 г. Германска Нова Гвинея преминава под австралийски мандат. Колонията Нова Гвинея през 1946 г. става подопечна територия на ООН под управлението на Австралия. През 1949 г. Австралия обединява 2-те източни части на острова с името Папуа – Нова Гвинея. Територията е преименувана на Папуа Нова Гвинея през 1972 г.

На 6 септември 1975 г. e провъзгласена независимостта на Папуа Нова Гвинея. Движението за независимост на остров Бугенвил през 1975 и 1990 г., обявява отделянето на Република Северни Соломонови о-ви, но без успех. В сраженията от Бугенвилската гражданска война загиват над 15 хил. души. От 1997 до 2001 се преговаря за автономия. От 2001 г. островът е с ограничена автономия.

Изглед от столицата Порт Морсби

Държавно устройство и административно деление

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Държавно устройство на Папуа Нова Гвинея

Папуа Нова Гвинея е член на Британската общност. Глава на държавата е кралят на Великобритания, представен от генерал-губернатор. Законодателен орган е еднопалатен Национален парламент от 109 депутати, избирани за 5 години. Изпълнителната власт е Национален изпълнителен съвет, начело с министър-председател.

През 2009 г. парламентът одобрява създаването на 2 нови провинции: Хела, заемаща част от територията на Южните височини и Джиуака, състояща се от част от територията на Западните височини. Новото разделение влиза в сила от 17 май 2012 г. С това Папуа Нова Гвинея е разделена на 22 административно-териториалнои единици – 20 провинции, Автономен регион Бугенвил и Столичен окръг.

  1. Централна
  2. Симбу
  3. Източни височини
  4. Източна Нова Британия
  5. Източен Сепик
  6. Енга
  7. Гълф
  8. Маданг
  9. Манус
  10. Милн Бей
  11. Моробе
  1. Нова Ирландия
  2. Оро (провинция)
  3. Автономен регион Бугенвил
  4. Южни височини
  5. Западна провинция (Флай)
  6. Западни височини
  7. Западна Нова Британия
  8. Западен Сепик (Сандаун)
  9. Столичен окръг
  10. Хела
  11. Джиуака
Provinces of Papua New Guinea
Provinces of Papua New Guinea

Население и култура

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Култура на Папуа Нова Гвинея
 Основна статия: Население на Папуа Нова Гвинея

Показатели

[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Папуа Нова Гвинея е 6 331 268 души (2007 г.). Гъстота на населението – 13,6 жители на км2. Естествен прираст – 23. Средна продължителност на живота: мъже – 57 г., жени – 59 г. Градското население – 17% Въоръжени сили – 64,6 хил. души.

В страната има най-много случаи на ХИВ и СПИН от Тихоокеанския регион.

Местен абориген

Етноси, религия и езици

[редактиране | редактиране на кода]

В Папуа Нова Гвинея има над 750 народи и племена, включително:

Населението на Папуа Нова Гвинея е силно разнородно. Съществуват стотици местни етнически групи, като най-голямата е тази на папуасите, чиито предшественици са пристигнали на острова преди хиляди години. Голяма част от жителите на острова живеят в малки селца, където отглеждат зеленчуци и се занимават със скотовъдство. Много племена са откъснати (изолирани) от външния свят и са съхранили своите ритуали и езици. Все пак Папуа Нова Гвинея е предимно християнска страна: 92,7% от населението са християни (от тях протестанти – 68,6%, католици – 31,4%). Около 7,3% от населението изповядва местни традиционни вярвания и култове. В страната се говорят около 820 местни езика. Официалните са английски, хири-моту и меланезийски пиджин. Азбука – латиница.

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Икономика на Папуа Нова Гвинея

Папуа Нова Гвинея е богата на природни ресурси, но тяхната експлоатация е затруднена от неравния терен и от високата стойност на развиващата се инфраструктура. Това е слабо развита, предимно аграрна страна, но състоянието на икономиката ѝ постепенно се подобрява. Главни земеделски култури са кокос (над 110 хил. тона копра годишно), кафе, какао, чай, ориз и др. Има малки дървопреработвателни предприятия. Развит е и крайбрежният риболов.

Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване – 31:35:34. В селското стопанство са заети 72% от трудоспособното население и осигурява прехраната на 85% от населението, макар че плодородните земи са само 5% от общата територия на страната. От друга страна тя е богата на полезни изкопаеми – злато, медни руди (о-в. Бугенвил) и перспективни нефтени и въглищни находища. Богатството на полезни изкопаеми като нефт, медна руда и злато формират 72% от приходите от експорт. Туризмът е друг отрасъл на стопанството на Папуа Нова Гвинея, той се развива заедно с инфраструктурата. Годишно страната се посещава от 59 хил. туристи, предимно от Австралия и Нова Зеландия. Шосетата са дълги общо към 19 хил. км, но няма ж.п. линии. Основни морски пристанища – Порт Морсби и Рабаул.

Паричната единица в страната е кина, която се равнява на 100 тое.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.thenational.com.pg
  2. ↑ Population | National Statistical Office | Papua New Guinea // Архивиран от оригинала на 2023+07-20. Посетен на 20 юли 2023.
  3. ↑ 2024 National Population Census Final Figures // Government of Papua New Guinea.
  4. 1 2 3 4 World Economic Outlook Database, April 2025 // International Monetary Fund, April 2025. Посетен на 24 юни 2025.
  5. ↑ Conceição, Pedro. Human Development Report 2025. United Nations Development Programme, 2025. ISBN 9789211542639. с. 276.
  6. ↑ GINI index (World Bank estimate) // Група на Световната банка. Архивиран от оригинала на 7 април 2019. Посетен на 23 февруари 2019.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Папуа_Нова_Гвинея&oldid=12789631“.