Параграф 230

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Параграф 230 (съкратено от „параграф 230 (47 USC § 230) от дял V на американския Закон за телекомуникациите от 1996 година“) е част от американския закон Communications Decency Act и урежда сфера на неприкосновеност, или освобождаване от отговорност на интернет доставчиците и ползвателите на интерактивни компютърни услуги в САЩ относно съдържанието, създадено и публикувано от трети страни. Определян е като „закона, който направи възможно възникването на интернет такъв, какъвто го познаваме“[1],

Той отсъства в първоначалния текст на Сената и е добавен след обсъждане в долната камара с почти единодушен вот. Внесен е като предложение от републиканеца от Калифорния Кристофър Кокс и демократа от Орегон Рон Уайдън под името „Закон за свобода в интернет и овластяване на семейството“ и е представен като „политика на правителството за насърчаване на непрекъснатото развитие на Интернет и други интерактивни компютърни услуги и медии и запазването на съществуващия за тях конкурентен свободен пазар[2]

„26-те думи, които създадоха интернет“[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно точка първа от клаузата от параграф 230 относно „Добрия самарянин

Никой доставчик или потребител на интерактивна компютърна услуга не бива да бъде третиран като издател или говорител на каквато и да било информация, предоставена от друг доставчик на информационно съдържание

В оригинал
No provider or user of an interactive computer service shall be treated as the publisher or speaker of any information provided by another information content provider.

В своята книга от 2019 година „Двадесет и шестте думи, които създадоха интернет", наричана „биография на параграф 230“, проф. Джеф Косеф отбелязва, че без параграф 230 платформи като YouTube, Facebook, Reddit, Wikipedia, Twitter и eBay – създадени от базирани в САЩ компании, просто не биха могли да съществуват[3]. В книгата проф. Косеф разказва историята на създаването на този законодателен акт през личните спомени на Кокс и Уайдън.

Доктрината за освобождаване от отговорност, нормативно закрепена в параграф 230, се установява в съдебната практика с решението на Апелативния съд на САЩ за четвърти окръг по делото Zeran v. America Online, Inc.[4]. Искът за него е внесен месец преди утвърждаването на Параграф 230 и разгледан през 1997 година. Като решава делото в полза на AOL, съдът потвърждава защитния механизъм на § 230 и признава целта на разпоредбата за „Добрия самарянин“ да насърчава „доставчиците да саморегулират разпространението на нежелателно съдържание чрез техните услуги“.

Режимът на имунитет за онлайн посредниците, въведен с Параграф 230, е възприет и от държавите от Европейския съюз с включването на клаузите за условната неотговорност на доставчиците на онлайн услуги в Директивата за електронната търговия от 2000 година [Директива 2000/31/EC][5].

Според автора на „Интернет право и регулация“ Греъм Смит чл. 15 от Директивата за електронната търговия, с който посредниците се освобождават от общо задължение за контрол, е „силен кандидат за най-значим законодателен акт в областта на интернет правото в Обединеното кралство и континентална Европа“[6]

В американското законодателство освобождаването от отговорност за доставчиците на онлайн услуги (в т.ч. на интернет услуги) в случаи на нарушаване на авторското право е уредено в отделен закон – Digital Millennium Copyright Act от 1998 година, и по-специално в параграф 512 – Закон за ограничаване на отговорността за нарушения по авторското право (OCILLA). Правилата за освобождаване от отговорност, определени в OCILLA, са по-различни от тези на §230 и включват изискване за блокиране или премахване в колкото се може по-кратки срокове на достъпа до материал, който според правоносителите нарушава авторските и сродните им права, за което доставчиците са били уведомени[7]

Екранна снимка 1

Доналд Тръмп срещу Twitter[редактиране | редактиране на кода]

На 28 май 2020 година президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа акт (executive order) „за предотвратяване на цензурата онлайн“[8], чието предназначение е да ограничи действието на 230 CDA за неотговорността на платформите. Според юридически експерти, цитирани в американските медии, с този акт Тръмп претендира за правомощия, каквито няма, а именно преразглеждане на тълкуването на раздел 230 от съдилищата[9][10]. Смята се, че директивата ще бъде оспорена в съда.

Екранна снимка 2

Въпреки че промяна в режима на освобождаване от отговорност на платформите изглежда вероятна[11], предвид политическия дебат не само в САЩ, но и в ЕС (Законопроект за цифровите услуги[12]) и в Обединеното кралство (Бяла книга за онлайн вредите[13]), конкретният ход на американския президент е реакционен. Той дойде в отговор на първия случай на поставяне на етикет за недостоверност на информацията на негово съобщение в Twitter от 26 май 2020 година[14], свързано с избирателния процес (екранна снимка 1).

Ден след подписване на директивата Twitter санкционира друго съобщение на американския президент за нарушаване на Правилата за ползване на услугата (Призоваване към насилие; екранна снимка 2)[15]. Същото съобщение остана немодерирано във Facebook, а изпълнителният директор на компанията, Марк Зукърбърг, публикува изявление-аргументация в тази връзка в своята профилна страница[16].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Joseph E. Kennedy, University of North Carolina School of Law в предговора на The Twenty-Six Words That Created the Internet на Jeff Kosseff
  2. 104th Congress. 1995 – 1996. H.R.1978. [Internet Freedom and Family Empowerment Act]
  3. Kosseff, Jeff. 2019. The Twenty-Six Words That Created the Internet. Cornell University Press. p8
  4. Zeran v. America Online, Inc. (4th Cir.) (1997)
  5. Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия). EUR-Lex
  6. Smith, Graham. 2017. Time to speak up for Article 15. 21 May 2017.
  7. Digital Millennium Copyright Act. //
  8. Executive Order on Preventing Online Censorship
  9. The New York Times. Trump’s Order on Social Media Could Harm One Person in Particular: Donald Trump. //
  10. Business Insider, Sonam Sheth and Eliza Relman 'Absolutely no legal authority': Trump's threats to shut down Twitter are 'totally asinine' and reek of censorship, according to legal experts
  11. Огнянова, Нели. САЩ: неотговорност на интернет посредниците (47 USC § 230) – делото Force v Facebook. // Медийно право. 2019-08-02. Посетен на 2020-05-30.
  12. Legislative train | A Europe Fit for the Digital Age Digital Services Act
  13. Online Harms White Paper
  14. @realDonaldTrump. Съобщението в Twitter. //
  15. @realDonaldTrump. Съобщението в Twitter. //
  16. Mark Zuckerberg. Изявление на Марк Зукърбург във връзка с прилагането на правилата за ползване на Facebook и публикация на Доналд Тръмп от 29 май 2020. // 30-05-2020.