Парадокс на толерантността

Парадоксът на толерантността е философска концепция, която допуска, че ако едно общество проявява толерантност към тези, които са нетолерантни, то рискува да даде възможност на нетолерантността да доминира, по този начин подкопавайки самия принцип на толерантността. Този парадокс е формулиран от философа Карл Попър в неговия труд „Отвореното общество и неговите врагове“ (1945 г.).^[1] Попър твърди, че едно истински толерантно общество трябва да запази правото си да отказва толерантност на тези, които насърчават нетолерантността. Според Попър, ако на нетолерантните идеологии се позволи неконтролирана свобода на изразяване, те биха могли да експлоатират ценностите на отвореното общество, за да подкопаят или унищожат самата толерантност чрез авторитарни практики.

През 1971 г. философът Джон Ролс например заключава в своята „Теория на справедливостта“, че едно справедливо общество като цяло трябва да толерира нетолерантните, защото в противен случай обществото би било нетолерантно и по този начин несправедливо. Въпреки това, подобно на Попър, Ролс настоява, че обществото има право на самосъхранение, когато нетолерантността представлява конкретна заплаха за свободата и стабилността.^[2] Други мислители, като Майкъл Уолцър, изследват как малцинствените групи, които може да имат нетолерантни убеждения, въпреки това са бенефициенти на толерантността в плуралистичните общества.

Източници

↑ Popper, Karl. Chapter 7, The Principle of Leadership, footnote 4 // The Open Society and Its Enemies: New One-Volume Edition. Princeton University Press, 2013. ISBN 978-0-691-15813-6. с. 581.
↑ Rawls, John,. A Theory of Justice. 1971. с. 220.

Литература

The Concept of Toleration and its Paradoxes // Stanford Encyclopedia of Philosophy. Stanford University, 2017.
Kuznicki, Jason. Why the "Paradox of Tolerance" Is No Excuse for Attacking Free Speech // Foundation for Economic Education. Посетен на 1 април 2023.
Pasamonik, Barbara. The Paradoxes of Tolerance // Social Studies 95 (5). September–October 2004. DOI:10.3200/TSSS.95.5.206-210. с. 206.
Oberdiek, Hans. Puzzles and Paradoxes of Tolerance. Rowman & Littlefield, 2001. ISBN 9780847687862.
O’Toole, F., & Beckett, L. (1997). The Limits of Tolerance. Studies: An Irish Quarterly Review, 86(344), 346–359. http://www.jstor.org/stable/30091841
Blumner, Robyn E. (August–September 2016). "Is My Intolerance of Your Intolerance Intolerant?". Free Inquiry. Retrieved 15 February 2025.
Totten, Michael. Tolerating the Intolerant // MichaelTotten.com. self-published. Посетен на 12 декември 2009.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Paradox of tolerance в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[opensociety-1] Popper, Karl. Chapter 7, The Principle of Leadership, footnote 4 // The Open Society and Its Enemies: New One-Volume Edition. Princeton University Press, 2013. ISBN 978-0-691-15813-6. с. 581.

[Rawls1921-2] Rawls, John,. A Theory of Justice. 1971. с. 220.

[1]

[2]