Парад на победата в Баку

Парад на Победата в Баку
2020 г.
	Парад на Победата в Баку; 2020 г.
	Щурмови самолети Сухой Су-25 на азербайджанските ВВС по време на парада.
Информация
Дата	10 декември 2020 г.
Час	13:00
Местоположение	Баку, Азербайджан
Познато също като	Zəfər paradı
Участници	Азербайджан; Турция
Повод	В чест на победата на Азербайджан в Войната в Нагорни-Карабах през 2020 г.
	Парад на победата в Баку в Общомедия

Парад на победата (на азерски:Zəfər paradı) е военен парад в чест на победата на Азербайджан във войната в Нагорни-Карабах през есента на 2020 г. (официално наричана „Отечествената война“ в Азербайджан).^[1] Парадът се провежда с 3000 военнослужещи, които са се отличили по време на войната, заедно с военна техника, безпилотни летателни апарати и самолети, както и арменски военни трофеи и турски войници и офицери, докато кораби от флота извършват маневри в близкия залив на Баку, а над града летят реактивни самолети и хеликоптери. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, ключов съюзник на Азербайджан във войната, също присъства на военния парад като част от държавно посещение в Баку.^[2]

Военният парад предизвиква голям интерес сред жителите на Баку, които се събират в различни части на града и се опитват да наблюдават парада отблизо, въпреки правилата, свързани с COVID-19.

Парадът е критикуван в Армения, тъй като президентът на Азербайджан Илхам Алиев обявява районите на Сюник, Гехаркуник и Ереван в Армения за „исторически земи“ на азербайджанците, а Ердоган припомня духа на Енвер паша, който е бил един от организаторите на арменския геноцид. И двете изявления са осъдени от арменския премиер Никол Пашинян. В по-късна реч Алиев твърди, че „няма териториални претенции към нито една държава, включително Армения“. Алиев обаче многократно е отправял иредентистки претенции към арменските територии, като се е зарекъл да „се върне към тях“, заявявайки:

„	Ереван е нашата историческа земя и ние азербайджанците трябва да се върнем в тези исторически земи	“
Илхам Алиев

^[3]^[4]

По-късно, на 22 юли 2021 г., Алиев отправя поредния иредентистки иск към арменската провинция Зангезур (Сюник), като казва, че това е „наша собствена територия“.

По време на парада Ердоган рецитира и части от противоречива съветска азербайджанска поема, която предизвиква напрежение със съседен Иран.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

На 27 септември 2020 г. избухват сблъсъци в спорния регион Нагорни Карабах, който де факто се контролира от самопровъзгласилата се и непризната Република Арцах, но де юре e част от Азербайджан. Азербайджанските сили първо настъпват в районите на Физули и Джабраил, като превзмат съответните им административни центрове. Оттам те продължават към Хадрут. Азербайджанските войски започват да напредват по-интензивно след падането на Хадрут около 15 октомври, а арменците започват да отстъпват, когато азербайджанците след това поемат контрола над Зангилан и Кубадли. Започвайки настъпление към Лачин, те проникват и в окръга на град Шуша през горите и планинските му проходи.

След превземането на Шуша, второто по големина селище в Нагорни Карабах, е подписано споразумение за прекратяване на огъня между президента на Азербайджан Илхам Алиев, министър-председателя на Армения Никол Пашинян и президента на Русия Владимир Путин, което прекратява всички бойни действия в района от 00:00 часа на 10 ноември 2020 г. московско време. Съгласно споразумението враждуващите страни запазват контрола над понастоящем притежаваните райони в Нагорни Карабах, докато Армения върне териториите, които е заела през 1994 г., на Азербайджан. Азербайджан също получава сухоземен достъп до своя ексклав Нахчиван, граничещ с Турция и Иран. Приблизително 2000 руски войници са разположени като мироопазващи сили по коридора Лачин между Армения и Нагорни Карабах за мандат от поне пет години.

Парад[редактиране | редактиране на кода]

Преди парада[редактиране | редактиране на кода]

В началото на декември е разкрито, че парадът на победата ще се проведе на 10 декември на площад „Азадлик“, Баку, столицата на Азербайджан. Движението е ограничено по някои улици и алеи, за да се гарантира безопасността на оборудването, свързано с военния парад. На 5 декември азербайджанските въоръжени сили започват подготовка за парада. На 8 декември се провежда учебен парад, по време на който е демонстрирана военна техника, иззета от въоръжените сили на Армения. Също така над Баку са извършени тренировъчни полети на самолети и хеликоптери на азербайджанските ВВС.

На 9 декември президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган пристига със самолет на международното летище „Хейдар Алиев“ в Баку. Ердоган е поздравен от азербайджански официални лица и турски дипломати в Баку. Той е придружен от съпругата си Емине Ердоган, външния министър Мевлют Чавушоглу, министъра на отбраната Хулуси Акар, говорител на управляващата Партия на справедливостта и развитието Омер Челик, заместник-председателя на партията Махир Юнал и говорител на президентската администрация на турския президент Калън Ребрах.

На 10 декември Илхам Алиев и Ердоган посещават Алеята на мъчениците и поднасят венци пред паметника на Вечния огън. След това отиват на Почетната алея, за да почетат паметта на бившия президент на Азербайджан Гейдар Алиев и поднасят венци на гроба му. И Алиев, и Ердоган се молят в Джамията на мъчениците.

Предварителна реч[редактиране | редактиране на кода]

Парадът започва с химна на двете държави.

По време на речта си, президентът на Азербайджан, Илхам Алиев заявява, че стотици хиляди азербайджанци, живеещи в днешна Армения са „изгонени от бащините им земи“, добавяйки, че Zangezur, Гехаркуник, и Ереван са „историческите земи на Азербайджан“, и че арменското ръководство е прогонило стотици хиляди азербайджанци от Армения, както и от Нагорни Карабах. Илхам Алиев отбелязва също, че три дни преди началото на войната, на Общото събрание на ООН той е казал, че „Армения се готви за нова война и те трябва да бъдат спрени“. Той добавя, че през 2020 г. Армения е предприела три атаки срещу Азербайджан – през юли, август и септември. И в отговор той „е заповядал на азербайджанските войници да продължат напред“. След това Алиев припомня битката при Шуша, наричайки я „историческо събитие“. Накрая Алиев заявява, че азербайджанската армия е победила Армения, а арменската армия почти „не съществува и е унищожена“, добавяйки, че ако „арменският фашизъм се надигне отново, резултатът ще бъде същият“.^[5]

Реч изнася и президентът на Турция, Реджеп Тайип Ердоган. Той първо пожелава Божията милост към азербайджанските войници, загинали или ранени по време на войната, след което продължава с възхвала на азербайджанско-турските отношения. След това той добавя, че „онези, които са донесли нищо друго освен кланета и сълзи в Карабах, сега трябва да дойдат на себе си“ и че арменските политици трябва да предприемат „смели стъпки към мир и стабилност“. Ердоган, рецитирайки противоречиво съветско азербайджанско стихотворение, след това заявява, че това е денят, в който „душите на Ахмад Джавад, Нуру паша, Енвер паша и Мубариз Ибрахимов са били просветени“. Той също така подчертава, че „борбата в политическата и военната сфера ще продължи на различни фронтове“.

Въоръжени сили[редактиране | редактиране на кода]

След обръщенията, личният състав на азербайджанските въоръжени сили марширува на площад „Азадлик“ под Знамето на победата, което е знамето, поставено в Шуша, когато азербайджанските сили превземат града. След държавното знаме и Знамето на победата е гвардия, носеща цветовете на служебните клонове на въоръжените сили на Азербайджан. Начело на марша е командирът на парада генерал-лейтенант Карим Валиев, който отдава чест на властите на трибуната. Бойните цветове на военните части на Въоръжените сили, участвали във войната, които в този ден са носени от гвардейци в бойни униформи, преминават покрай трибуната под ръководството на генерал-майор Заур Мамедов. Военен диригент на парадните оркестри е заслуженият артист на Азербайджан, подполковник Руфат Ахундзаде, син на Юсиф Ахундзаде, който е действащ началник на Военната служба на въоръжените сили. Официален церемониалмайстор на парада е заслуженият артист на Азербайджан, полковник Абдула Гурбани.

Военни части
Личен състав на специалните части на Министерството на отбраната.
Служители на специалните части YARASA на Службата за външно разузнаване на Азербайджан.
Личен състав на Държавната гранична служба на Азербайджан.
Личен състав на специалните части на армията на Нахчиван.
Личният състав на 1-ви армейски корпус.
Личният състав на 2-ра бригада (Турция) сини барети.
Личен състав на Държавната гранична служба на Азербайджан.

Военна техника[редактиране | редактиране на кода]

Около 150 превозни средства, включително автомобили със специално предназначение, бронирани машини и оръжейни системи на въоръжените сили на Азербайджан, преминават на парада в колона, водена от генерал-лейтенант Низам Османов. На парада са показани и Orbiter-1, Orbiter-2B, Orbiter-3B, Orbiter-4, Aerostar-BP, Heron, Bayraktar TB2, както и безпилотни летателни апарати Hermes-450, Hermes-900, Guzghun и Harop, използвани от Азербайджан по време на войната.

В края на парада, над Баку летят азербайджански изтребители и хеликоптери.

Военни трофеи[редактиране | редактиране на кода]

По време на парада са показани част от военните трофеи, отнети от арменците по време на войната, включително 53 противотанкови оръдия, 4 РСЗО БМ-30 „Смерч“, 97 РСЗО „Град“, 2 РСЗО БМ-27 „Ураган“, 1 РСЗО TOS-1, 7 S-300 ЗРК, 1 радар S-300, 2 локаторни станции S-300, 1 радар P-14, 5 ЗРК Tor, 40 ЗРК Osa 9K33, 4 ЗРК Kub 2K12, 1 ЗРК 2K11, 14 ЗРК Zastava, 2 ЗРК С-125, 22 БЛА, 2 системи Р-17 „Елбрус“, ракетна система ОТР-21 „Точка“, 2 Р-142, 1 „Скай-М“ и 4 системи за електронна борба. Показани са и някои от унищожените и заловени арменски превозни средства, включително 33 2S3 Akatsiya и 2S1 Gvozdika, 352 оръдия, 125 минохвъргачки, 103 превозни средства със специално предназначение, 178 гранатомета, 5 ZSU-23-36l, танкове, 116 БМП, 5 Су-25 и над 500 военни камиона. На парада е изложено и табло с регистрационни табели, конфискувани от арменските въоръжени сили, като на таблото има надпис „Карабах е Азербайджан!“.

Военни трофеи
ЗСУ-23-4 „Шилка“
ЗРК „9К33 Оса“
ЗРК „2К12 Куб“
Танкове „Т-72“
Aвтомобили и камиони
Камиони „КамАЗ“
Самоходни гаубици „Гвоздика“
Реактивна система за залпов огън „Град“

Техника на въоръжените сили на Азербайджан[редактиране | редактиране на кода]

Колона сили за противовъздушна отбрана, водена от заместник-министъра на отбраната, генерал-лейтенант Рамиз Тахиров
Модернизирани зенитно-ракетни системи „Оса-1Т“, „С-125 ТМ“, „Бук-МБ“, „Илдирим“. и С-300 „Фаворит“
Безпилотни летателни апарати Orbiter-1KM Ichi Govan, Orbiter-2B, Orbiter-3B, Orbiter-4, Aerostar-BP, Heron, Bayraktar TB2, Hermes-450, Hermes-900, Kuzgun и Harop
Колона от артилерийски системи, начело с генерал-майор Агамир Султанов.
Самоходни гаубици и артилерийски установки 152-мм „Акация“, 152-мм Msta-S, 203-mm Pion, 220-мм тежка огнехвъргателна система TOS-1A, противотанков комплекс Chrysanthemum-S, самоходни оръдия-гаубици „Дана“, БМ-21 „Град“, RM-70/85, ракетни системи за многократно изстрелване „Смерч“, тактически комплекси „ТР-300 Гасирга“, „Екстра“, оперативно-тактически ракетни комплекси „Полонез“ и ЛОРА
Полет на двойка военно-транспортни и десантни хеликоптери Ми-17 на ВВС на Азербайджан под командването на полковник Хасан Аловсатов с държавните знамена на републиките Азербайджан и Турция над Бакинския залив.
Полет на група транспортни и бойни хеликоптери Ми-35М под командването на подполковник Рашад Надиров
Полет на хеликоптери Ми-17 под командването на подполковник Рахим Гулузаде
Полет на групи многоцелеви изтребители МиГ-29 под командването на полковник Заур Рустамов
Полет на група щурмови самолети Су-25, водени от генерал-майор Намиг Исламзаде, изобразяващи знамето на Република Азербайджан в небето.