Парапланеризъм
Парапланеризмът е развлекателен и състезателен екстремен спорт за летене с парапланери – най-простият и достъпен начин на летене.[1] Необходими са: парапланер, сбруя (седалка), подходящо термоизолиращо облекло. Разработен на базата на спортните парашути, парапланерът е меко крило без твърда конструкция, което при затичване се напълва с въздух от въздушния поток и започва да лети свободно.
Парапланерът е безмоторно средство за летене, но въпреки това с помощта на възходящите въздушни течения (термики) добрите пилоти могат да прелетят повече от 400 km и да се издигнат на повече от 7000 метра височина. Издигането на такива височини е обикновено смъртоносно, единственият документиран случай на останал жив на 10 000 м. е Ева Вишнерска при инцидент. Лесен е за излитане, управление и приземяване. Крило с добавен двигател в раница или на колесен механизъм е мотопарапланер. Skyrunner[2] е пълноценно бъги с крило и пропелер.
С парапланер се изпълняват:
- прецизни полети или целно кацане,
- тандемни полети – пилот и пасажер летят с едно крило,[3]
- прелети – полети на далечни разстояния, и
- аеробатика – въздушна акробатика
- бойна употреба – От 1991 г. сили за специални операции на Френската армия тренират употреба на парапланери при разузнаване. Предвиждана е и възможността за изненадващи нощни нападения от въздуха.[4] За военни цели се изполват и мотопарапланери, например във Войната между Израел и Газа (2023), както и от военната хунта в Мианмар срещу будистки фестивал (2025). [5]
История
[редактиране | редактиране на кода]Американецът Домина Джалберт патентова през 1963 г. парашут с многокамерна куполна конструкция — „парафойл“ (parafoil), с насочени клетки, които при движение се надуват от въздуха и оформят крило с добри аеродинамични качества – стабилно планиране и снижаване, контрол на посоката и скоростта. Това е първообразът на модерния парапланер. Историята на съвременния парапланеризъм започва през юни 1978 г. в малкото френско алпийско градче Мьоси (Mieussy). Трима парашутисти излитат от стръмен склон с парашут тип крило и един от тях успява да прелети до футболното игрище в долината на 1000 метра под тях. Година по-късно — през май 1979 г. — е създаден първият клуб-школа за парапланеризъм в света,отново в Мьоси. Първото неофициално световно първенство по парапланеризъм се провежда във Вербие, Швейцария, през 1987 г., а първото официално признато от Световната федерация по въздушни спортове FAI – в Кьосен, Австрия, през 1989 г. [6]
Крилото
[редактиране | редактиране на кода]
Крилото прави човека подобен на рееща се птица. Площта е 20 – 30 m². Крилото е съставено от две повърхности – горна и долна, съединени с перфорирани ребра. Конструкцията е различна според производителя и класа на крилото, като с течение на времето се подобрява по отношение на способността на планиране и сигурността на полета. При излитане и полет крилото се изпълва с въздух от насрещния въздушен поток, който навлиза през камери, разположени по атакуващия ръб. При това крилото приема аеродинамична форма, която е оптимална за създаване на подемна сила. Товароподемността на крилата се избира според теглото на пилота и екипировката му заедно. Има основно няколко размера крила според килограмите който е нужно да вдигне във въздуха крилото XS, S, L и крила за двама души – тандемни крила който са най-големи и като квадратура на крилото.
Крилата се делят на категории, според предназначението им и сигурността на полета. Като стандартна система за класификация на крилете е приета немската DHV Архив на оригинала от 2006-02-07 в Wayback Machine.. В нея съществуват 3 класа – 1, 2 и 3, и два междинни класа 1 – 2 и 2 – 3. Клас '1' се дава на крилата, които служат за полети на начинаещи. DHV-1 крилата се отличават със забележителна стабилност и сигурност. Способни са да възстановят формата и аеродинамичните си качества без намесата на пилота. DHV-2 крилата са предназначени за напреднали пилоти. При тях аеродинамичните качества са повишени, но при излизане от някои от ситуациите, които възникват във въздуха, е необходима намесата на пилота. DHV-3 крилата са предназначени за висококвалифицирани пилоти-състезатели. Аеродинамичните им качества са високи, но намесата на пилота във всяка по-нестандартна ситуация във въздуха е задължителна.
Освен класификацията според аеродинамични качества/сигурност, крилата за парапланеризъм се делят и по предназначение: за обучение, прелети, състезания, аеробатика, планински полети.
Сбруята
[редактиране | редактиране на кода]Сбруята на парапланериста е предназначена за удобното му и сигурно летене. Състои се от седалка, подвесна система и протектор. Към нея се закача и запасният парашут. С помощта на ремъци може да се настрои (прогони) индивидуално по размерите и предпочитанията на конкретния пилот. Конструкцията на сбруите се оптимизира по предназначение, като най-общо сбруята за прелети спомага за създаване на най-малко челно съпротивление, докато например сбруята за аеробатика трябва да осигурява пилота да е в компактна поза за намаляване на инерционния момент на тялото му.
Запасният парашут се закрепва чрез вътрешен контейнер за сбруята. Изхвърлянето му става с ръчка, поместена на удобно за пилота място. Акро-пилотите и тестовите пилоти летят с два запасни парашута.
Пилотите
[редактиране | редактиране на кода]Да лети с парапланер може всеки без ограничение на пол и възраст – мъже и жени, от 2-годишни хлапета до 82-годишни фенове. В най-лекия случай е необходимо да се направят 4 – 5 бързи крачки при излитане. Физическите натоварвания в нормален полет са малки. При сполучливо кацане се стъпва на земята все едно се слиза от бордюра на улицата. Пилотът обаче може да поеме значителни рискове, които и при даровити и опитни летци понякога водят до фатален край.[7]
Задължително е подготовката на начинаещия парапланерист да се води от опитен пилот и квалифициран инструктор. Обучението на пилота започва с теория – базови познания за аеродинамика и метеорология. Първите полети се извършват от нисък хълм (до 100 m денивелация). В тях се усвоява излитане и кацане. Продължава се с теория и полети от по-високи стартове. По време на тези полети се отработват основни маневри във въздуха, първоначални познания за 'активно летене', умения за правене на разчет за кацане. Следващият етап от подготовката на парапланериста цели изграждането на първоначални умения за преценка на обстановката във въздуха, използването на възходящи въздушни потоци (термики), основни маневри за загуба на височина. Специална част от обучението е курса по безопасно летене – над вода или гора се отработват различните нестандартни ситуации във въздуха и излизането им от тях, употребата на запасен парашут.
След тези етапи пилота има свободата да усъвършенства уменията си в прелети, аеробатика и доцелни полети. Получава свободата на човека-птица!
Парапланеризмът в България
[редактиране | редактиране на кода]В България парапланеризмът се появява през втората половина на 80-те години на 20 век. През 1986 г. делтапланеристът Стоян Войводов създава първия български парапланер.[8] През 1987 г. клубът по делтапланеризъм към Главно управление на пътищата (ГУП) прави голяма поръчка за делтапланери към западна фирма, която като подарък или компенсация за забавена поръчка включва в доставката и един индустриално изработен парапланер. През 1986/7 г. парашутистът Николай Стойков извършва опит за полет от Копитото на Витоша, но с парашут. През 90-те години спортът бързо се развива на основата на ентусиазма, значителния български опит в парашутизма, делтапланеризма, алпинизма и планеризма. както и благодарение на подходящите природни условия в страната. В България има много удобни места за летене с чисти склонове и подходящ вятър.
Стоян Войводов, в сътрудничество с делтапланериста Емил Кърлев, изработва няколко парапланера и сбруи за тях в периода 1991 – 1996 г. Първите полети с крилата на Войводов се правят от Чепън планина край Драгоман. През 1996 г. в Монтана започват да се шият сбруи за парапланери от „Ава Спорт“. След като парапланеризмът се развива в София и околностите, идва ред и на първото училище по парапланеризъм, което правят Валя Галибардова и Антон Найденов през 1995 г. През 1992 г. се организира и първото международно състезание по парапланеризъм в България. То се провежда в района на гр. Сопот, организирано от Ангел Стаменов и Митко Ралев, а участниците са главно от България, Северна Македония и Сърбия. През юни 1996 г. от Шуменското плато се провежда състезание за купата на клуб „Кондор“, което включва дисциплините задържане във въздуха за точно определено време, прелет за разстояние (cross country), прелет до цел, прелет до цел с връщане и прелет по зададен триъгълен маршрут.[9] През 2001 г. се появява съвременна фабрика за парапланери в Перник. Предприятието се казва „АТЕК“ и работи до 2004 г. През 2006 г, се създава фирма „Елемент“ във Варна със същия предмет на дейност. Развитието на парапланеризма в България достига връх през 2013 г., когато в Сопот се организира Световно първенство.[10] Десет години по-късно, през 2023 г., с участието на 132 водещи пилоти от 46 страни, край подбалканския град отново се провежда Световно първенство по парапланеризъм, в дисциплината „Кацане в цел“.[11]
Национални рекорди
През 1999 г. пилотът Димитър Михов-Мицо чупи 100-километровата бариера с полет от село Расник до село Български извор – 112 км. Даниел Димов през август 2013 г. прелита 303 км от Невша до Лехчево. През 2017 г. Ясен Савов преодолява 350 км от с. Невша до Кавала, с което поставя национален рекорд за най-дълъг прелет с парапланер в свободен стил. През 2018 г. Веселин Овчаров поставя световен рекорд в акробатичния парапланеризъм, като успява да направи 613 последователни „безкрайни превъртания“ за 19 минути. През 2020 г. Веселин Овчаров прелита в Бразилия 530 км. [12]
„Горко на онзи, който се страхува да поема рискове. Той може би никога няма да изпита разочарования, нито ще страда като тези, които следват мечтите си.“
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Петер Янсен, Кристоф Хирш, Клаус Тенцлер. Парапланеризъм: Теория и практика. Превод Михаил Михалев. София, 1999. ISBN 954-738-028-1
- ↑ www.flyskyrunner.com
- ↑ Михаел Манолов. Крилати хоризонти: как да се подготвим за полет с парапланер в тандем с инструктор. Сливен, 2024. ISBN 978-619-04-0247-3
- ↑ Любомир Георгиев (по материали от чуждестранния печат). Военни игри с парапланери – Авиоклуб Криле, бр. 8, 1996, с. 29 - 31. Посетен на 10 януари 2026.
- ↑ Георги Николов. Мианмар: Поне 24 убити при бомбена атака срещу будистки фестивал. news.bnr.bg 08.10.25 Посетен на 10 януари 2026.
- ↑ Даниела Манева. История на парапланеризма – 360mag.bg 02.12.2025 Посетен на 10 януари 2026.
- ↑ Парапланеристът Тома Стоичков отлетя завинаги след инцидента на Мусала. 360mag.bg 09.01.2023. Посетен на 10 януари 2026.
- ↑ Любомир Георгиев. Суперскай клуб – София – Авиоклуб Криле, бр. 5, 1996, с. 20. Посетен на 10 януари 2026.
- ↑ Любомир Георгиев. Парапланери над Шуменското плато – Авиоклуб Криле, бр. 11, 1996, с. 34 - 35. Посетен на 10 януари 2026.
- ↑ Георги Йорданов. История на парапланеризма в България – 360° магазин. 13.07.2016. Посетен на 10 януари 2026.
- ↑ Цветана Георгиева. Да уцелиш палачинката. Парапланеристи от цял свят мерят сили и прецизност в полети над Сопот – Марица, 28.10.2023 Посетен на 10 януари 2026.
- ↑ Парапланеристът Весо Овчаров с нов национален рекорд! 530км в небето над Бразилия peika.bg 25 ноември 2020. Посетен на 10 януари 2026.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Форум за парапланеризъм
- Форум за хора, които обичат да конструират и летят с ултралеки апарати Архив на оригинала от 2020-09-26 в Wayback Machine.
- Статии за летене на прелети
- Какво е парапланеризъм?
|
