Парашкев Дюлгеров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Парашкев Дюлгеров
български поет
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Литература
Псевдоним П. Д. Бодил
П. Д. Устрем
Направление социалистически реализъм

Парашкев Димитров Дюлгеров е български поет, хуморист и културен деец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пише стихове от ученическите си години. Пише под псевдонимите:

  • П. Д. Бодил – в. Заря. София, 1941 – 1942.
  • П. Д. Устрем – в. Заря. София, 1942; в. Щурец. София, 1942 – 1943.

Участва активно в литературния кръжок „Цветан Спасов“ към ОНЧ „Георги Димитров“ – Плевен заедно с писателите: Константин Георгиев, Асен Марков, Георги Стойков, Любен Христов, Владо Кирицов, Ставри Борисов и др. Деен член на Клуба на културните дейци в града от създаването му. Автор на множество поетични творби, публикувани в местни и централни издания. Автор на стихосбирката „Легло на огън“.

Дългогодишен главен счетоводител на Концертно бюро при Окръжна дирекция „Музика“ – Плевен.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Стихосбирки
  • Първа пролет“. Плевен, Кооперативна печатница „Изгрев“, 1939.
  • „Земя“. Плевен, Кооперативна печатница „Изгрев“, 1943.
  • "Легло на огън“, София: „Хайни“, 2000. ISBN 954-9835-08-1
Избрани стихотворения
  • „Разговор с дъщеря ми“ – Септемврийска победа, бр.150, 1957 г.
  • „Размисъл“ – Труд, 13.04.1958 г.
  • „Молитва на домакина“ – Кооперативно село, 9.10.1958 г.
  • „Моят дом“ – Читалище, 1965, кн. 4.
  • „Ден“; „Слово за Октомври“ – Литературен фронт, 5.11.1966 г.
  • „Автобиография“; „Автоочерк“; „Дъжд“; „Съществувам...“ – Червенобрежка трибуна, 30.06.1967 г.
  • „Възприемане на себе си“ – Литературен фронт, 28.03.1968 г.
  • „Визитна карта“ – Септемврийска победа, 18.06.1968 г.
  • „Автопортрет“; „Български монолог“; „Моят покрив“; „Напречен разрез на моята биография“ —Художествена самодейност, 1969, кн. 4, с. 41.
  • „Простете ми“; „Афиш за нея“ – Септемврийска победа, 03.10.1972 г.
  • „Отражение в прозореца“; „Интермецо“; „Длан за утрото“ – Пламък, 1992, кн. 5 – 6, с. 31 – 32.
  • „Императив“; „Химера“; „Гротеска“; „Портрет на нея“ – Пламък, 1993, кн. 7 – 8, с. 123 – 125.
  • „Станси за вината“; „Взрив във себе си“; Когато обличам луната със слънце"; „Послеслов след един митинг“ – Везни, 1993, кн. 3, с. 47.
  • „Биография на две чаши кафе“; „Апокалиптична рамка“; „Ecce Homo“ – Пламък, 1995, кн. 3 – 4, с. 113 – 115.
  • „На брега...“; „Голо тяло“; „Моят град...“ – Пламък, 1996, кн. 11 – 12, с. 119 – 121.
  • „На концерт без секретар на завистта“; „Летопис“ – Пламък, 1997, кн. 11 – 12, с. 83 – 84.
  • „Виолетова импресия“; „Трохи пред Архимедовата точка“; „След стъпките на гълъб“ – Пламък, 1999, кн. 3 – 4, с. 80 – 82.
  • „Пред сянка на втория Вавилон“ – в. Български писател, 27.04.1999.
  • „Предсмъртие“; „В нощта“ – Пламък 2001, кн. 11 – 12, с. 67.
Избрани публицистични материали
  • „Сираче ли е цирковото изкуство?“ – в. Народна култура, 21.03.1986
  • „Организаторът“ – в. Поглед, 28.11.1988
  • „Въпрос след самочувствието“ – Народна култура, бр. 32, 4.08.1989 г.
  • „Четвъртият салон“ – в. Пулс, бр. 39, 26.09.1989

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Богданов. Речник на българските псевдоними: Писатели, научни работници, преводачи, карикатуристи, публицисти, журналисти. София: „Наука и изкуство“, 1978, с. 82, 309, 508.
  • Любомир Левчев. Отвъд и други стихотворения. София: УИ „Св. Климент Охридски“. Издателска къща „Орфей“, 1994, с. 12 – 13.
  • Иван Вълов. (Рецензия за „Легло на огън“. София: „Хайни“, 2000.) – в-к „Дума“ от 3.09.2000 г.
  • Атлас на българската литература: 1915 – 1944. Съст. С. Янев, Б. Борисова, П. Колева, В Маринова. Пловдив: ИК Жанет 45, 2005, с. 395, с. 458.
  • Спас Антонов. Картотека на съвременната българска поезия. Съдържаща кратка информация за 10 800 български поети. София: Издателство „Мултипринт“ ЕООД, 2006, с. 109.
  • Димитър Василев. Територия на духа: Творци и дейци на културата от Плевенски регион от края на XIX до началото на XXI век. Плевен: Леге Артис, 2007 (София: Артграф), с. 81.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]