Парашкев Дюлгеров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Парашкев Дюлгеров
български поет
Роден
Починал
4 март 2004 г. (80 г.)
Националност Флаг на България България
Литература
Псевдоним П. Д. Бодил
П. Д. Устрем
Направление социалистически реализъм

Парашкев Димитров Дюлгеров е български поет, хуморист и културен деец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пише стихове от ученическите си години. Пише под псевдонимите:

  • П. Д. Бодил – в. Заря. София, 1941 – 1942.
  • П. Д. Устрем – в. Заря. София, 1942; в. Щурец. София, 1942 – 1943.

Участва активно в литературния кръжок „Цветан Спасов“ към ОНЧ „Георги Димитров“ – Плевен заедно с писателите: Константин Георгиев, Асен Марков, Георги Стойков, Любен Христов, Владо Кирицов, Ставри Борисов и др. Деен член на Клуба на културните дейци в града от създаването му. Автор на множество поетични творби, публикувани в местни и централни издания. Автор на стихосбирката „Легло на огън“.

Дългогодишен главен счетоводител на Концертно бюро при Окръжна дирекция „Музика“ – Плевен.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Стихосбирки
  • Първа пролет“. Плевен, Кооперативна печатница „Изгрев“, 1939.
  • „Земя“. Плевен, Кооперативна печатница „Изгрев“, 1943.
  • "Легло на огън“, София: „Хайни“, 2000. ISBN 954-9835-08-1
Избрани стихотворения
  • „Разговор с дъщеря ми“ – Септемврийска победа, бр.150, 1957 г.
  • „Размисъл“ – Труд, 13.04.1958 г.
  • „Молитва на домакина“ – Кооперативно село, 9.10.1958 г.
  • „Моят дом“ – Читалище, 1965, кн. 4.
  • „Ден“; „Слово за Октомври“ – Литературен фронт, 5.11.1966 г.
  • „Автобиография“; „Автоочерк“; „Дъжд“; „Съществувам...“ – Червенобрежка трибуна, 30.06.1967 г.
  • „Възприемане на себе си“ – Литературен фронт, 28.03.1968 г.
  • „Визитна карта“ – Септемврийска победа, 18.06.1968 г.
  • „Автопортрет“; „Български монолог“; „Моят покрив“; „Напречен разрез на моята биография“ —Художествена самодейност, 1969, кн. 4, с. 41.
  • „Простете ми“; „Афиш за нея“ – Септемврийска победа, 03.10.1972 г.
  • „Отражение в прозореца“; „Интермецо“; „Длан за утрото“ – Пламък, 1992, кн. 5 – 6, с. 31 – 32.
  • „Императив“; „Химера“; „Гротеска“; „Портрет на нея“ – Пламък, 1993, кн. 7 – 8, с. 123 – 125.
  • „Станси за вината“; „Взрив във себе си“; Когато обличам луната със слънце"; „Послеслов след един митинг“ – Везни, 1993, кн. 3, с. 47.
  • „Биография на две чаши кафе“; „Апокалиптична рамка“; „Ecce Homo“ – Пламък, 1995, кн. 3 – 4, с. 113 – 115.
  • „На брега...“; „Голо тяло“; „Моят град...“ – Пламък, 1996, кн. 11 – 12, с. 119 – 121.
  • „На концерт без секретар на завистта“; „Летопис“ – Пламък, 1997, кн. 11 – 12, с. 83 – 84.
  • „Виолетова импресия“; „Трохи пред Архимедовата точка“; „След стъпките на гълъб“ – Пламък, 1999, кн. 3 – 4, с. 80 – 82.
  • „Пред сянка на втория Вавилон“ – в. Български писател, 27.04.1999.
  • „Предсмъртие“; „В нощта“ – Пламък 2001, кн. 11 – 12, с. 67.
Избрани публицистични материали
  • „Сираче ли е цирковото изкуство?“ – в. Народна култура, 21.03.1986
  • „Организаторът“ – в. Поглед, 28.11.1988
  • „Въпрос след самочувствието“ – Народна култура, бр. 32, 4.08.1989 г.
  • „Четвъртият салон“ – в. Пулс, бр. 39, 26.09.1989

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Богданов. Речник на българските псевдоними: Писатели, научни работници, преводачи, карикатуристи, публицисти, журналисти. София: „Наука и изкуство“, 1978, с. 82, 309, 508.
  • Любомир Левчев. Отвъд и други стихотворения. София: УИ „Св. Климент Охридски“. Издателска къща „Орфей“, 1994, с. 12 – 13.
  • Иван Вълов. (Рецензия за „Легло на огън“. София: „Хайни“, 2000.) – в-к „Дума“ от 3.09.2000 г.
  • Атлас на българската литература: 1915 – 1944. Съст. С. Янев, Б. Борисова, П. Колева, В Маринова. Пловдив: ИК Жанет 45, 2005, с. 395, с. 458.
  • Спас Антонов. Картотека на съвременната българска поезия. Съдържаща кратка информация за 10 800 български поети. София: Издателство „Мултипринт“ ЕООД, 2006, с. 109.
  • Димитър Василев. Територия на духа: Творци и дейци на културата от Плевенски регион от края на XIX до началото на XXI век. Плевен: Леге Артис, 2007 (София: Артграф), с. 81.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]